Израсъл на стратегическо място – граница от античността до днес, на големия завой на Дунав, Видин има съдбата на град-център. Днес е областен град, но такъв той е бил още по времето на римската империя. След разрушаването от аварите на столицата на провинция Крайбрежна Дакия, тогавашният Видин с името Бонония става главен град на провинцията. През 9-ти век е център на една от десетте български области, а нейн управител е бил бъдещият български цар Самуил. През втората половина на 14-ти век е столица на царството на Иван Срацимир. През турско е център на санджак и вилает. От всяка епоха са останали строителни паметници. Най-известният – крепостта „Баба Вида” е построена върху римската крепост Бонония. Но най-много сгради са останали от времето на турското владичество. То е най-близо до днешните дни, затова. Част от тях имат историческа известност – Конака, Кръстатата казарма, библиотеката и джамията на независимия турски владетел Осман Пазвантооглу. Но има и други, строени преди 150 и 200 години, но годни за съвременен живот. Общината ги възстановява и съхранява с ново предназначение. И градът ги използва.
От година деца оживявават 150-годишната сграда на турската поща. Общината я предостави на регионалната библиотека „Михалаки Георгиев”, която я превърна в център за обучение, изкуство и култура. И преди това здравата каменна къща е била използвана за културни цели. Тя е първият археологически музей на Видин, училище, музикална школа, ателие на художници. Била е седалище на асоциацията на дунавските градове, туристически информационен център. Претърпяла е много ремонти, но е запазила автентичния си вид. Не е променена и отвътре – помещенията са същите от времето на изграждането и.
Къщата представлява двуетажка каменна постройка, изградена през 60-те години на 19-ти век за пощенски нужди. В момента е единствената запазена у нас турска поща. В нея Видин е имал телеграф още през 1859 година. В приземието и е вграден трезор като самостоятелно помещение с отделен покрив и масивна, обкована с желязо врата. Фактът не е толкова популярен, но е показателен за значението на Видин в голямата империя. През последните години той е бил нейна външна граница. Днешни съседни градове са се сдобили с пощи чак през 1920.
Радвам се, че видинчани имат тази ценна придобивка, каза при откриването на центъра кметът на града Огнян Ценков. Нека сградата с историческа стойност да се превърне в духовно средище за децата и младежите на града ни, призова той. Кметът дари първите книги за центъра, които директорката на библиотеката Десислава Иванова прие с благодарност. След това продължи облагородяването на пространството около турската поща. В него се намери място за информационни табла, за лятна сцена и театър...
Турската поща се намира в близост до Телеграф капия – дунавската порта на турската крепостна стена „Калето, до библиотекта и джамията на Осман Пазвантооглу. Интересуващите се от турското наследство на Видин не могат да я подминат, разглеждайки останалите обекти.
През 2018 още една турска сграда отвори врати с ново предназначение. Изоставена повече от век, тя се оказа удобна за епиграфски център. В града е известна като турският склад. Строена е в края на 18-ти и началото на 19-ти век. Първоначалното и предназначение не е известно, но се знае, че е била конюшня, а след това и оръжеен склад на турския гарнизон. /То и крепостта „Баба Вида” е била оръжеен склад на бдинския пехотен полк до 1956/.
След ремонт на стойност 480 000 евро, осигурени чрез финансовия механизъм на европейското икономическо пространство по програмата „Наследство и съвременно изкуство”, складът ес превърна в каменен музей. Вътре в него са изложени архитектурни колони и украси, открити при разкопки в римските градове Рациария и Бонония, олтари на боговете Юпитер и Диана, надгробни паметници на боляри, еврейски надгробни плочи, оцелели векове на еврейското гробище, което Видин има от 1360 година. Известно е, че унгарският крал гони евреите от своите земи и ги приема българският цар Иван Срацимир.
Каменният музей показва 36 експоната, някои по 2 – 3 тона вътре и два отвън. В него могат да се провеждат научни конференции и културни събития. Интересът към каменните надписи е голям. Тъй като лапидариумът се намира в непосредствена близост до крепостта „Баба Вида”, която наши и чужди туристи разглеждат, то и той буди техния интерес. Някои идват специално за него. В регионалния исторически музей очакват броят на туристите – около 50 000 на година, да се вдигне с 20 – 25 процента. Заради епиграфския център. Според историци – сега наред за възстановяване е турската крепостна стена „Калето” – една уникална отбранителна система, след чието изграждане Видин повече не е превземан от никого. Части от нея също са запазени в самия град...
Първолета Цветкова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
