* 8000-годишният скелет на жена, открит на това място, може да доведе повече туристи с селото
* Тук е намерен най-старият тракийски храм на слънцето, разкопките продължават и това лято
На 25 км от Враца тихо кротува село Оходен. Малкото негови млади жители пътуват сутрин до града на работа, а останалите – повечето пенсионери, гледат на живота по-спокойно. Орат малки ниви и ровят земята в градините, хранят по някоя кокошка и агне, чакат децата да се върнат от града и Европата.
През последните години всяко лято селото се оживява. Идват археолози, които ровят земята във „Валога”, откриват странни неща и ги обясняват. Някои от находките са стигнали до Европа за изследване. Историци от Враца са измислили и фестивал, наречен „Слънцето на Тодорка”. По време на дните му, селцето отново оживява. Идват хора от Враца и страната, за да се потопят в атмосферата на един отдавна отминал свят.
Днес в Оходен живеят 240 души, други 80 – временно. Имат нужда от асфалтирани улици, нова здравна служба, мост над Скът по пътя към гробищния парк. Общината във Враца удовлетвява исканията им, но по едно-две на година. Местните си мечтаят за времето, когато в Оходен ще идват не само археолози и историци, но и туристи от страната и чужбина.
Защото има какво да видят – красива природа и исторически дадености. Сега обаче те са малко познати на широката публика, за тях знаят само учените-историци.
Оказва се, че живот в Оходен е имало и преди 8000 години. Това установяват разкопките, започнати през 2002 година. Техен ръководител е археологът Георги Ганецовски, директор на регионалния исторически музей във Враца. Оттогава всяко лято се правят разкопки и се откриват нови неща. Сред интересните са скелетите от времето на неолита.
Първият, открит през 2004 година, е на млада жена, погребана в необичайна ембрионална поза в овална гробна яма. До нея са открити гробни дарове от наторшена керамика, кремъчни оръдия и жертвена храна. По-късно е установено, че е погребана в сакрално съоръжение през началния период от възникване на селището. Чрез операция без аналог у нас е пренесена ведно с ложето си в зала „Предистория” на музея във Враца. Кръстена е Тодорка. Защо Тодорка - в селото не знаят.
Археолозите установяват, че жената е починала на 25 – 30 години, била е висока 153 см и здрави зъби. Кътниците й са изтрити от дъвчене на корени и кожа. На един от зъбите има кариес.
Тези останки са от 5800 – 5700 години преди новата ера. По обърнатата към изгрева млада жена и следите от огън в гробната яма, както и по ембрионалната й поза се съди за култ към Богинята майка Земя и към Слънцето.
Та на тази Тодорка е кръстен и фестивалът на древните култури и обичаи. За него в Оходен идват учени от страната и чужбина, любители на историята. Те наблюдават игра на древни танци, месене и опичане на хляб от лимец. Предполага се, че това са правели и хората, живели по тези места преди 8000 гдини. Защото в останките от жилища са открити и огнища.
Във „Валога” са намерени и останки от най-стария тракийски храм на слънцето, основи на жилищни постройки, некропол. След Тодорка са открити и три мъжки скелета, единият е детски. В третия гроб мъжът е положен изпънат по гръб с глава на север. Те са от втория период на обитаване на селището. Предполага се, че единият от мъжките скелети е на ловец, защото е открит на 2 м от олтар, украсен с еленови рога.
Еленът е символ на мъжкото начало и на плодородието.
На рогата е направен радиовъглероден анализ, който установява давността им. Това е станало в лаборатория в град Познан, Полша. Изследването е финансирано от университета в град Тюбинген, Германия. Оказва се, че рогата са от 6500 години преди Христа, близо 1000 години по-стари от времето, смятано дотогава.
Живелите на мястото на Оходен хора са се ориентирали по слънцето кога е най-подходящото време за сеитба и прибиране на реколтата. Те са били носители на първата земеделска култура в България. За това се съди по открити глинени дискове – символи на слънчевия диск. Те нямат свой аналог в света.
Подобен археолоигчески обект има при Железни врати – Сърбия.
Разкопките в Оходен ще продължат и това лято. Средства осигурява общината, а през последните години – и културното министерство. От селото помагат с каквото могат. В копаенето на земята включват хора, назначени по програма за заетост, както и такива, които отработват социалните си помощи. Разкопките отново ще ръководи археологът Георги Ганецовски.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
