Отбелязваме 187 години от рождението на Васил Левски. На тази дата в малкото подбалканско градче Карлово, започва живот, който е предначертан да спасява животи. Рождение, което белязва и нашето "днес" и "утре" на децата ни. Едно малко семейно събитие, което ще остане дата, почитана и отбелязвана от цял народ и неизменна част от българската история.
На 18 юли 1837 година житейския си път започва Васил Иванов Кунчев. Път, който бива кратък и тежък , но оставя вечна диря, по която да върви бългаският народ. Път на свобода и достойнство, осветен от мъжеството на герои, за които да загубят живота си в името на каузата България е цена, която дори не биха опитали да спазарят. Васил Левски млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий, но твърде борзо манастирьт става тесен за него и търси пътя си към Бог по други пътеки.
По-страшни, но по-преки и както казва поетът Иван Вазов за него: "Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят. И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!". И Васил Левски напуска манастира, за да започне революционната си дейност и остава завинаги в нея и с това завинаги в нас. Почитането на националните ни герои, освен част от живата ни памет като народ има обединяващa сила. Дори да гледаме в различни посоки, споменът за героите на България винаги кара погледите ни да се срещат и винаги гледаме нагоре. Благодарим и се молим децата ни да разпознават свободата, като единствена възможност, но да знаят, че някога тя е имала цена и мъже като Апостола на свободата са я платили. Но ние оставаме в дълг към него. Вечен дълг, който ще наследят нашите поколения. Дълг да го помним, да го разказваме, да благодарим.
Вечна памет, Дяконе! Помним! Ще помним!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
