Кандидатът на ИТН за кмет на Благоевград Илко Стоянов представи изключително амбициозна икономическа програма за преобразяване на общината, ако спечели изборите на 27 юни.
"Имаме ли силна икономика, ще има пари за всички и всичко. Това е истината, която трябва да знаем. Макар да звучи като клише, тази фраза е много вярна в момент, в който всички говорим за бъдещето на Благоевград. Не за пари, а за икономика е необходимо да си говорим днес, когато сме изправени пред важния избор, как да се управлява града ни", каза Стоянов.
Според него концепцията за новото начало и развитието на Благоевград е разработена в резултат от дълбок разбор на потенциалните предимства и съществуващите недостатъци в икономиката на града.
В основата на икономическата програма са богатите природни, географски и инфраструктурни ресурси, които притежава общината и които досега не са използвани достатъчно пълноценно.
Три са икономическите стълба, които биха дали мощен тласък за развитието на Благоевград, разпределени в 8 проекта.
ИТ ЗОНА БЛАГОЕВГРАД
Първият и най-важният от тях е създаването на IT зона, която да привлече високотехнологичната и иновативната индустрия с голяма добавена стойност, създаваща високоплатени работни места за образовани млади хора.
ИНДУСТРИАЛЕН БЛАГОЕВГРАД
Вторият е построяването на индустриална и логистична зона „Главен път Е-79”, както и на индустриален парк „Зелен дол”, така че да се привлича връщащата се от Азия европейска индустрия.
ТУРИСТИЧЕСКИ БЛАГОЕВГРАД
Третият стълб е изграждането на еко и фрийрайд зона „Картала”, оформянето на три термални СПА зони в сегашния аквапарк и в землищата на Дъбрава и Зелен дол и създаването на парк зона от 17 500 декара, който започва от „Бачиново” и стига до селата Бистрица и Дъбрава. Цеилта е Целта е да се стартира развитието на туризма в общината.
IT, START-UP & COWORKING
3500 висококвалифицирани работни места; 75 млн. евро добавена стойност към икономиката на града годишно; 150 млн. евро инвестиции в сгради и инфраструктура. Красивата и функционална, културна и административна зона, организирана на и около площад „Георги Измирлиев“, разполага със солиден структурен и инфраструктурен ресурс. Това позволява с умни и добре планирани мерки за оптимизиране и преустройство да бъде създаден ритегателен център и екосистема за стартиращи и развиващи се IT предприемачи и предприятия.
Изграждането на високотехнологична зона, обмислена и проектирана съобразно най-новите изисквания в сектора, модерно и качествено изпълнена, има потенциал в средносрочен план да създаде около 3500 работни места. Очакваната средна заплата от 4000 евро към 2027 г. би оказала огромно въздействие върху съвкупното търсене в икономиката на града. Отделно ще се даде шанс на младите високообразовани специалисти да останат да работят в нашия град.
ИНДУСТРИАЛНА И ЛОГИСТИЧНА ЗОНА "ГЛАВЕН ПЪТ Е-79"
10 000 добре платени работни места; 125 млн. евро добавена стойност към икономиката на града годишно; 450 млн. евро инвестиции в пътна и техническа инфраструктура. Изграждането на АМ „Струма“ позволява реализация на индустриални площи в две посоки: • Разтоварването на главен път Е-79 превръща участъка от възел Кочериново до възел Железница в естествен гръбнак за индустриално развитие на Благоевград.
С изпълнението на адекватно проектирани локални платна и връзки ще се отпушат всички терени от двете й страни. • Възел Зелен дол позволява разработката на голям индустриален парк в землището на с. Зелен дол. Очакваното към 2027 г. 2000 евро средно заплащане в производствения сектор ще създаде солидна база за устойчиви доходи, които са основа за привличане, както на нови, така и на напуснали жители на града.
ЕКО И ФРИЙРАЙД ЗОНА "КАРТАЛА"
4000 туристи средно дневно в активните сезони; 60 млн. евро добавена стойност към икономиката на града годишно; 175 млн. евро инвестиции в съоръжения и инфраструктури. Най-значимият общински ресурс има нужда от разработката и осъщестяването, съвместно с неправителствения зелен сектор, на дългосрочен, природосъобразен, щадящ и устойчив проект, изработен в условията на международен конкурс на световно ниво.
Обвързването на общинска екотранспортна система с отлични устройствени решения за съществуващите почивни зони, вили и хижи: „Септемврийче“,„Бодрост“, „Картала“, х. „Македония“, включително инфраструктура и съоръжения, ще превърне Югозападния дял на Рила в магнит за любителите на природата от страната и чужбина – пролет и лято, есен и зима.
При добронамерено взаимодействие, както на институционално, така и на гражданско ниво, Благоевград, в рамките на текущото десетилетие, може да реализира и бенефицира екокурорт от висок клас, който да постави общината на туристическата карта.
ТЕРМАЛНИ СПА ЗОНИ
2000 туристи средно дневно на годишна база; 35 млн. евро добавена стойност към икономиката на града годишно; 125 млн. евро инвестиции в съоръжения и инфраструктури; Термалните минерални води са природен актив, оценен в миналото и неглижиран в настоящето на града ни. Проучване, последвано от анализ и технологичен проект за добив, акумулация и разпределение в ареалите на находищата в землището на с. Зелен дол - р. Струма, над „Владишкото“ - землището на с. Дъбрава, ще позволи: • възстановяването и преустройството на „Аквапарка” в модерна открита и закрита термална СПА зона; да бъдат конкурсно разработени проекти за още два комплекса в зоните за добив и акумулация: • ареал находище „Зелен дол“ – спортен и екшън атракционен термален парк, насочен към активна младежка, детска и семейна аудитория; • ареал находище „Владишко-Дъбрава“ – възстановителен СПА туризъм.
С три значими и в национален мащаб обекта Благоевград ще влезе с висок старт в бързоразвиващия се спа и балнеотуризъм в страната, имайки предвид че в момента градът ни не присъства дори и в стратегиите на Министерство на туризма като такава дестинация.
ПАРК ЗОНА
1000 туристи средно дневно на годишна база; 20 млн. евро добавена стойност към икономиката на града годишно; 100 млн. евро инвестиции в съоръжения и инфраструктури. Създаването на крайградски паркове в общината е спряло в края на 30-те години на миналия век с откриването на парк „Бачиново“ и парк „Ловен дом“ от един от най-съзидателните кметове на Горна Джумая - Панайот Тасев.
Работата по проектирането, обособяването, изграждането на значим крайградски парк от двете страни на р. Бистрица, започващ от Зоологическата градина и пречиствателната станция на с. Дъбрава до с. Бистрица, с площ, отговаряща на европейските и национални изисквания, ще се отплати с органичното му вписване в създавания туристически профил на града.
Насищането на парка с футболни, баскетболни, волейболни и голф игрища, тенис кортове, пешеходни алеи, велотрасета и велоалеи, алеи за конна езда, стени и обекти за катерене, ще даде така необходимата за хората общинска система за масов спорт и активен отдих. Отделно от това, добре измислените, уредени и отлично поддържани крайградски паркове са изключителен формиращ фактор за съвременния градски туризъм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
