По села и градове в Северозапада се заражда нова мода - модата на старите български обичаи и традиции. Издирват и ги показват певчески, танцови, музикални, занаятчийски групи.
В подем е и представянето на старата кухня. Не минава празник без кулинарна изложба и трапеза, отрупана с хлябове, баници, сладкиши, приготвени по бабините рецепти. Само да се разбере, че някъде се организира фестивал и заваляват заявки, сподели кметът на Берковица Милчо Доцов.
В селата ни идват състави от цялата страна, от чужбина. Затова в бюджета на общината за 2019 заложихме 100 000 лв. за тези прояви. Берковица е известна с „Балканът пее и танцува”, а отскро – и с фестивала на духовите музики. През септември в града пристигат музиканти от цялата страна, за да свирят редом с легендарната Берковска духова музика...
Но преди Берковица оживява село Боровци.
Празникът на народните обичаи, занаяти, кухня и носии започва в първите дни на юни. На открита сцена в центъра на селото пред многобройна публика извиват гласове певци от целия Северозапад.
Местният ансамбъл за автентичен фолклор представя обичаят „Гергьовден по боровски”. Баби и дядовци, облечени в носиите на предците, се превръщат в актьори, които с вещина и автентичност пресъздават пролетния празник.
По-старите го помнят от детството си и се разплакват от умиление. Кандидатите за изяви на сцената са толкова много, че местното читалище въвежда регламент – по 15 минути за групите и по 5 за индивидуалните изпълнители.
В Манойловата къща се открива етнографска изложба, където се излагат автентични предмети от бита, събрани от къщите в селото. Разстила се трапеза с ухаещи хлябове и всякакви вкусотии. Те са притогвени от жените-кулинарки по местни рецепти. Опитва ги всеки, дошъл на събора.
В края на юни приповдигнато настроение обхваща жителите на село Замфирово. Техният празник е наречен Гушански събор по Спасовден.
Напомня за старото име на селото – Гушанци, и за деня, когато е бил съборът му. Събират се певчески групи от цялата страна, домакините непрекъснато варят казани с курбан чорба за всеки.
Местният състав, който е един от най-добрите в Северозапада, представя обичаите „Молебен за дъжд”, „Бабинден”. На сцената оживяват образи от стари времена. Занаятчии откриват сергии със своята ръчно изработена продукция от дърво, метал, глина.
Тази година съборът ще се състои за девети път. И както винаги – ще пеят и свирят изпълнители от цялата страна. Дори гайдари от Родопите, а кукери от село Люлин, Софийско, ще дрънчат чанове..
В село Бързия новият празник е наречен „Богородица в Бързия”. Започва в деня на Голяма Богородица и също събира много любители на старите обичаи и народните носии.
Вековни блузи и сукмани с пъстри шевици са задължително облекло за всички празници във видинското Ново село.
Известно с лозята и хубавото си вино, то си е избрало за празник 14 февруари – денят на Трифон Зарезан. Тогава всички – и мъже и жени, надяват старите носии и с хоро стигат до „Метериза”, от където започват лозята. Зарязват и пак с хоро се връщат в селото, където започва веселие.
Народната носия е на почит и в селата Капитановци и Винарово. Ако се облечем в народна носия, разбираме, че има празник, твърди кметът на Капитановци Деси Иванова. И те с хоро отиват до дома на добър лозар, за да зарежат. Отдавна нямат лозя извън селото, но грозде се отглежда във всеки двор. Някои са засадили до декар и всички си правят домашно вино. Трифон Зрезан празнуват както някога. Е, прибавили са и нещо ново – организират конкурс за най-хубаво вино.
Прочути майстори на елексира стават дегустатори. През 2018 жена – Николина Страхилова, спечели приза, което засрами мъжете-лозари и винари. Тази година за цар на виното в Капитановци бе обявен Бони Иванов.
Във Винарово са нарекли фестивала си „Бащино огнище с корени вековни”. През август всеки жител на селото – от едногодишно бебе до пенсионер, се облича в народна носия. Празникът им е до Средната чешма, място, където някога са се събирли техните баби и дядовци.
Местният читалищен състав представя стари обичаи, каквито не се срещат другаде. Например – изричат клетвата, която техните предци са казвали, когато са ставали четници или са заминавали на гурбет. Имат и друг – уж от старо време, но много актуален – „Завръщане от гурбет”. Не са актьори, но играят на сцената като професионалисти.
Във Винарово още се играе необичайно сватбено хоро, което и в съседните села не знаят. Двигател на издирването на старите песни и хора е кметът Гинко Петров, който е и председател на читалището. През миналия август на празника във Винарово се събраха над 200 участници – певци искаха да видят селото на известния Кайчо Каменов. А местните – да запеят неговите песни...
Чупрене се слави с най-оригиналния празник– „Када кум прасе и ти вречу”. Събират се състави от турлашките села на Видинско и Монтанско и пеят песните на своята етнографска група. Идват и от Сърбия, където също живеят турлаци. Празникът продължава три дни и тогава селото от 500 души нараства на 5000...
Старите традиции се възраждат и в градовете. Видин има своя празник „Песни и танци край Дунава”, Монтана – межуднароден фолклорен фестивал и празник на духовите оркестри, а Враца – национален фолклорен събор „Врачанска сватба”.
Тези прояви обединяват всички хора, независимо от възраст, занимание, богатство, твърди кметът на Монтана Златко Живков. В дните около Свети Дух и неговият град се преобразява до неузнаваемост – жени и деца тръгват с национални носии, занаятчии показват как се правят керамични гърнета, месари задимяват с „турлашки скари”. Всички това го е имало някога, казват възрастни хора.
Те са доволни, че тяхното битие не е забравено. Младите пък наблюдават с любопитство какво става на сцената и по улиците. Трудно им е да повярват, но неволно стават участници в голямото възраждане на старите български обичаи и традиции. А това е и целта на вълнуващите народни празници...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
