- Трети март е ден на признателност към героите
- Потомци сме на горди и изправени българи
- На площадите хората не се делят
- В България има много духовност
- Изградих се като родолюбец, когато започнах да обикалям България
- Като му забие сърцето на българина, когато му стане тясна кожата, всеки се хваща за ръце на хорото
- На хорото, се получава тази енергия, тази духовност, която минава през всички нас
- Младите ще видят, че нашето дърво е с най-дългите корени, че буря няма да го пречупи
- На световното турне със "Стандарт" преди да влезем в ЕС казвах на хората: Ние ще сме най-красивото цвете в градината на Европа
- Здравейте, госпожо Чакърдъкова. Честит празник!
- Честит празник на всички наши сънародници. Щастлива съм, че на тази светла, празнична дата съм гост в подкаста „Чудесата на България“.
- Защо си честитим празника, но сме със свити сърца. Като че ли нямаме много поводи да празнуваме днешното състояние на България, много различна от идеалите на героите, умирали за по-доброто й бъдеще.
- Започваме с въпроси, които са болни за всички нас. Със сетивата, с кожата си усещаме, че нещо не е наред. Ние с вас сме от поколението, което ще преживее поне четири трансформации – от комунизъм и социализъм към демокрация, после към либерализация и сега отиваме към нов етап, който е виден и с това, което се случва в последните дни на световната сцена. Понякога и аз не мога да спя. Гледам, премислям и не спирам да се питам като всички останали - коя е истината, коя е правилната посока.
- Не трябва ли обаче да престанем винаги да търсим оправдание с „международното положение“? Състоянието, в което ние, българите, се намираме, май вече продължи доста дълго време.
- Така е, продължи доста дълга време. И затова този въпрос си задаваме точно на 3 март. За мен този ден е празник. Спомням си, че е имало моменти, когато 3 март изобщо не се празнуваше. Спомням си, че една година бяхме на този ден в Германия и не ни дадоха българския център за концерта, защото "не сме го били чувствали като празник".
Та се наложи да отидем в друга зала, за да съберем всички наши сънародници, които пък го чувстват като национален празник. И това е един конкретен пример как мислите на управляващите се разминават с тези – на хората. Хората ясно показват, че този празник го усещат. Аз го чувствам като ден на признателност към героите на България, които са загубвали живота си, за да бъдем днес свободни.
Но си задавам въпроса – кой от сънародниците ни днес е готов да даде живота си за каузата България. И пак стигам до темата за войната и мира, която вълнува целия свят.
- Тази тема на днешния празник със сигурност ще прозвучи отново с различни гледни точки. Но истината е, че ако има кауза, която може да обедини нацията ни, това е културното наследство. Според Вас кое е най-голямото ни богатство, разбира се, с препратка към заглавието на един от най-вдъхновяващите ви албуми. Историята, природните красоти, фолклорът или младите таланти?
- То не е само едно от тях. Виждате ли какви късметлии сме ние, българите - да не можем да кажем кое е по-голямото ни богатство. Имаме предостатъчно от всичко – Чудесата на България, етнографските села, морето, невероятните ни планини, минералните извори, фолклорът. Но важно е да кажем, че тук, в България, е останала много голяма духовност.
Казват, че в бъдеще, това ще е едно от малкото кътчета на света, в които ще се запазим. Може би заради силното енергийно поле. Затова тази духовност трябва да я пазим по всякакъв начин.
- Предишният ни гост, г-жа Искра Михайлова, която освен зам.-председател на ДПС – Ново начало, е безспорен национален и европейски експерт в областта на културното наследство, каза, че навсякъде по света има нова вълна. Хората се обръщат към родното, към традициите, към корените си, към духовното. Така ли е?
- Аз не само го усещам, усещала съм го винаги. 26 години съм на голямата сцена, но не само. Постоянно правим концерти из цялата страна. Имаше времена, за съжаление те още не са съвсем отминали, когато беше трудно да накараш хората да забравят за проблемите, за ги освободиш и да ги накараш да се отдадат на чувствата.
Аз съм една от щастливците, защото виждам какво се случва на концертите ми. Когато запея на площадите – там не се делят на червени, сини, републиканци и евроатлантици. Ставаме едно цяло. Като му забие сърцето на българина, когато му стане тясна кожата, всеки се хваща за ръце на хорото без да пита съседния от коя партия е. И там, на хорото, се получава тази енергия, тази духовност, която минава през всички нас. Това е голямото обединение, което го правим толкова години.
- Откъде черпите тази енергия, с която вече четвърт век вдъхновявате българите?
- Всеки мой концерт не е да покажа колко сме хубави и можещи. Всяка една песен е изградена с послание, картина, текст, музика, за да стигнем до сърцата на хората.
Има концерти, виждали сме ги - те са като през стъкло. Чисто е това стъкло, но не можеш да минем през него, затова и там ръкоплясканията са протоколни. Много пъти съм си мислела – моята роля каква е? Да бъда популярна, да бъда най-добрата?
Не, аз съм си избрала друга роля – да храня душите на българите, колкото мога и както мога. И най-хубавото на нашите концерти е: идват смачкани от проблемите хора, но когато си изпеем „Хубава си моя горо“ и химна на фолклорния концерт, българите стават, хващат се за сърцето и се изправят. И пеят с пълно гърло. А накрая идват при мен и ми казват: Тази вече се чувстваме горди, че сме българи.
- Сигурна съм, че така ще бъде и днес в Севлиево, където е концертът Ви за 3 март. Какво е чувството да пееш и танцуваш на метри от паметника на Майка България, която с едната ръка държи лавровия венец, за героите, а с другата – тръбата, която зове за свобода и обединение?
- Искам да благодаря на община Севлиево, че на този хубав български празник ни е поканила. Явно този паметник влияе на региона. Севлиевци са по-духовно извисени, пазят от векове българщината. И аз съм сигурна, че навръх празника, този паметник ще оживее от голямото духовно обединение, което ще се случи. Това е и целта на концерта – да дадем вяра и надежда на нашите сънародници. Но и да ги накараме да се замислят – ние достойни наследници ли сме на всичките тези народни будители, които са съграждали?
Вярвам, че не всичко е безвъзвратно е загубено. Вярвам, че ще дойдат едни млади поколения, които ще обикалят по цял свят и ще видят, че имаме уникална история и че нашето дърво е с най-дългите корени, че буря няма да го пречупи.
- Преди седмици цялата културна общност се обедини в призив към държавата за превръщането на културното наследство в стратегически национален приоритет. Дойде ли времето за това?
- Българското дърво с дълбоките корени трябва да бъде поливано. Да се грижим за него. И аз се радвам и на предложенията на г-жа Михайлова, и на общия призив, защото само така българското дърво ще бъде съхранено живо.
Искрено се надявам, че това, за което си говорим вече от 30 години, ще се случи. Ще успее държава да събере в едно цялото това безценно културно богатство и това ще се превърна в целенасочена държавна политика.
Не знам дали ние, българите, с икономика ще блеснем. Но спомняте ли си какво стана на онова далечно световно турне, което направихме заедно със "Стандарт" преди да влезем в Европейски съюз? Тогава на концертите в чужбина им казвах – имаме нещо повече от другите нации. Ние ще сме най-красивото цвете в градината на Европа. То ще е красиво с историята, фолклорът и традициите, но ще бъде и различно. За съжаление няма държавна политика, която да го извади и да го покаже пред света.
- Бог високо, цар далеко. Дойде време сами да се оправяме. Като говорим за корените, какво е да си потомък в Неврокопско. В учебниците навремето пишеше, че Неврокопският край е бил един затънтен край, трудно достъпен. После стана ясно, че там са минерални извори, много ценни минерали, низ от древни градове, укрепления, могили. Какви традиции и обичаи пази този край?
- Неврокоп е старото име на град Гоце Делчев, моя роден град. Намира се на кръстопът, минава ли са много войски през вековете. Естествен търговски център се е обособил по онова време. Третият панаир е бил там заедно със Солунския и Узунджовския. Първата епархия е там, както и първата гимназия. Затова там са пуснати големи корени.
Това е и град на бежанци, в който хората са си дошли с обичаите и традициите. Съвсем естествено става културен и духовен център. В годините нещата се захабяват, развиват се други региони. Но когато имаш корени, а поколения наред растат с тази култура, то всичко си идва един ден на мястото.
Голяма роля за това има и кмета на града Владимир Москов, който вече 8 мандата работи с хората, развива града и нещата се случват.
Неврокопското хорото звучи навсякъде, младите хора танцуват. Да не говорим за селата. Рибново – с вековната сватбена традиция, дава нещо, където никъде другаде не можеш да видиш. И това не е музеен експонат, оживява пред теб. Както и нашата музика, тя е вплетена в живота - модерна, съвременна, на световно ниво.
- Говорейки за родния Ви край, нека повдигнем завесата и за една от най-митичните крепости – Момина кула. Коя е легендата, която вие знаете от рода си – че е построена от сестрата на Крали Марко, от сестрата на Иван Шишман?
- Не знам легендата, но много често я посещаваме тази крепост. Много хора я свързват с невероятната природа. Наблизо са и минералните извори, за които съм чувала легендата, че в тях е лежал Александър Македонски. Има много история.
- Тази история се пресъздава в концертите Ви. Какво да очакваме на 15 март в Зала 1 на НДК?
- Ще има две представления. Много бързо се изчерпаха билетите за първия концерт от 20 часа. Няма как да лишим почитателите ни и затова ще има и още едно представление – на същия ден от 17 часа.
Ще представим най-доброто от Николина Чакърдъкова и от Мария Чакърдъкова. Започваме с красиви песни, облечени с невероятна музика, хореография, танци, декор, който ще се сменя поне 15 пъти. Ще има невероятни мултимедии.
За първи път декорът ще е във формата на дъга, за да може да се вижда от всички страни, да се влезе вътре – в моя свят. Всичко това са допълнителни екстри към това, което ние искаме да постигнем.
- Николина Чакърдъкова е 26 години на сцената! Какво научихте за тези години, как се променихте, намерихте ли хармонията в себе си?
- Когато тръгнах преди 26 години знаех, че мога да пея, знаех, че хората ме харесват. Но не знаех каква сила и въздействие имам върху тях. Научавах го след всеки концерт. Обичах България, но когато започнах да обикалям страната, започнах да се уча на родолюбие.
Една от щастливците съм, която поне 100 пъти е прекосила родината надлъж и на шир. Срещнах се с толкова много хора и това ме направи родолюбец. То няма как да се изрази, то се чувства. Затова много ми е тъжно, сърцето ме боли като виждам за тези 26 години колко неща от нашите предшественици се разрушиха. И е трудно, като гледам всичко това, да се опитвам да повдигам националния дух и да казвам: Въпреки вас – нас ще ни има!
Но аз съм това – ще продължа да пея български фолклор и да радвам хората. Защото когато ги нахраниш духовно и им дадеш самочувствие - те може да надигнат глава и заедно да преобразяваме страната към по-добро. Ето това ме промени.
- За финал – какво ще пожелаете на българите днес, на 3 март. За каква България мечтаете?
- На днешния празник искам отново да отдадем почит и уважение към всички онези - оставили семействата си, дали живота си, за да ни има днес. И нека никога да не забравяме, че свободата не е даденост. Виждаме в света какво се случва и как за 24 часа могат да се променят нещата. Може ли някой от нас, които четем непрекъснато новините – в ТикТок, фейсбук, в онлайн медиите, да влезем в обувките на украинците, пък и на руснаците, да се скитаме немили недраги по света и да виждаме как всичко това, което сме градили години наред вече е разрушено.
Най-много се страхувам от война. И нещото, което не мога да простя на всички политици, без значение кои са те, е как допуснаха да се стигне дотам. Това са мислите на една съпруга, на една майка, на една баба, която винаги е давала, която винаги се е опитвала да прави добрини в този живот. Така че искам да пожелая – здраве, сила, мир и любов.
Защото накрая и с всичките пари на света да имаш, не можеш да купиш мъката на майките и на всички останали. Пожелавам си го за нас, българите, и за всички хора по света.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
