- Бъдещето на музеите е в телефоните на младите, казва Андрей Лилов, собственик на
- Образованието и културата трябва да си стиснат ръцете - линкове към обектите в електронните учебници
- В Малага за последните 15 години има 35 нови музея
- Привърженик съм на тезата, че ако можеш да превърнеш хобито в бизнес – ти си богат човек
- Крикетът може да има огромно значение за рекламата на България в туризма
Веднага след завършването си, Андрей започва работа в една от най-големите софтуерни компании в туристическата сфера. Преминава през различни нива – от обслужване на клиенти до директор „Бизнес развитие“, с фокус върху външните пазари.
Натрупаният опит в продължение на 12 години той насочва към най-голямата си страст – URBO Studio. За него компанията, която създава заедно с Екатерина Борисова, е много повече от работа, тя е мисия с ангажимент към туризма в България.
URBO Studio предлага адаптивен софтуер за централизирано менажиране и тикетинг за събития, атракции и услуги, с прилежащите инструменти, които осигуряват лесно и безпроблемно потребителско изживяване.
Днес, вече 10 години на пазара, URBO Studio разполага с богато портфолио от бизнес клиенти и си партнира с над 25 общини, както и множество туристически обекти, включително музеи, галерии и фестивали.
Извън работа Андрей е пълен с изненади. След любовта му към семейството се нареждат крикета и футбола. Андрей се е заел с мисията да популяризира крикета в България, превръщайки своето хоби в истинска социална кауза.
На 24 и 25 април 2025 г. в Бургас URBO Studio в партньорство с Digital4Business Network и община Бургас събира 300 експерти на първото по рода си събитие у нас - конференцията TravelX, посветена на иновациите в туризма. Националната кампания "Чудесата на България" ще участва с форумите Бранд Бургас и Младежката академия "Чудесата на България"
- Здравейте г-н Лилов, защо иновациите в туризма все още не са такива, каквито биха ни се искали. Защо туризмът не е в телефоните на младите хора?
- Всички ние, които сме в тази сфера, полагаме усилия това да се случи. Отговорът на въпроса Ви е дълъг. Може би защото все още мисленето на хората, които управляват туристическите центрове, е останало там някъде в миналото и търсенето на съвременни подходи не им е приоритет. Но хубавото е, че вече има доста добри примери. Много градове започват активно да работят в тази посока.
- Кои са тези градове? Кои са добрите примери?
- В анонса споменахте Бургас. Той е флагманът. Там се работи целенасочено от години. Казанлък, Стара Загора, Сливен, Габрово, Монтана също са добри примери. В администрацията на тези градове влизат млади хора, които мислят по различен начин, които са обучени по различен начин, които работят с телефони и с технологии.
- С Вас имаме обща мечта - най-накрая да се направи голяма дигитална платформа. Ние я наричаме Бранд България, Вие я наричате Vizit Bulgaria, в която да присъстват всички чудеса на България, разнообразните видове туризъм. Сега сякаш попълваме само отделни елементи от тази голяма платформа. Какво могат да видят младите от телефона си, за да отидат и да усетят красотите на България?
- Тя, дигитализацията, не е самоцел. Тя трябва да събуди младите, да ги улесни. Ние сме консуматорско общество. Свикнали сме доста лесно да достигаме до нещата, които ни трябват. Без много търсене - с два-три клика да си свършим работата. Младите в момента са навсякъде с телефона си. За съжаление, дори прекалено много време прекарват в него, вместо да имат активности и спорт.
Така че всички неща, които правим, трябва да са в посока да улесним това поколение, което идва, да им е по-достъпно цялото съдържание. То не бива да е просто информативно. Трябва да може да се взаимодейства с него - да се закупи пропускът за посещението на съответните туристически обекти или културно-исторически паметници.
Да могат да си изберат най-правилния тур, следващата дестинация и да си закупят по този дигитален път всички неща, които искат да видя и да преживеят.
- Вие как ги улеснявате чрез вашата компания URBO Studio?
- Ние работим вече 10 години в тази сфера. Ние автоматизираме процеси. Давам пример. Работим в няколко сектора. Единият е култура и туризъм, където даваме технология на културните и туристическите обекти да автоматизират закупуването на пропуски, контрола им, по-лесното промотиране. По-лесният процес по откриването им. И съответно статистики, анализи, които са от съществено значение за всеки управляващ туристически обект - да знае какви са туристите му, откъде идват, от какво се интересуват, за да реши къде да насочи маркетинговите си кампании.
Работим в сферата на фестивални и концертни мероприятия. Също и в сферата на спорта. Там автоматизираме покупката на входни билети - чрез самообслужващите се машини, онлайн или интеграция с външни платформи. Правим процеса по осъществяване на мероприятието доста по-плавен, автоматизиран, лесен за контрол, анализ и управление.
- Искаме да отидем през лятото да обиколим няколко археологически обекта и музеи. Къде можем да си вземем електронно билети?
- Светлината в нашия културно-исторически сектор я има. Вече доста от общините, с които ние работим, започнаха да правят своите портали доста по-съвременни. Тоест не просто да направим един хубав уеб сайт, на който да сложим обектите чисто информативно. Благодарение на нашите технологии тези общини дават възможността на крайния потребител да си избере обект и маршрут, дори някъде правят пакетни предложения.
Туристическият продукт е комплекс от много неща - настаняване, храна, посещения на обекти, преживяване на емоции. Голяма част от обектите осъзнават нуждата от дигитализиране и имат внедрени решения за по-лесна покупка чрез уеб сайт, социалните мрежи, партньорски платформи. В този сегмент имаме доста голяма дълбочина на решенията, които предлагаме.
- Знам, че работите с едно от новите Чудеса на България - Хераклея Синтика?
- В момента сме в процес на внедряване на технология. Все още не сме стартирали работа. Коментираме с колегите възможността за автоматизация при купуването на билетите на място, за да пропуснем опашки. Което обаче е друга тема - ние първо трябва да създадем тези опашки, да отидат туристите до обектите.
И след това вече да говорим за онлайн продажби, за пакетиране на различни услуги в региона, пакетиране с услуги за паркиране, например, което би улеснило достъпа. Тази услуга е известна в цял свят като сити карта или пакетна карта. Вече можем да се похвалим, че вече няколко града в България предлагат такива сървиси благодарение на нашите технологии.
- Говорим си, че за да няма опашки, процесът трябва да се автоматизира, но преди това трябва да се създадат опашките. Ясно е, че археологическите обекти предизвикват своя интерес, особено новооткритите. Но музеите - защо няма опашки пред тях?
- Дигитализацията ни помага първо да създадем проблема на обекта - опашката, да има търсене. След това дигитализацията решава проблема като автоматизира процесите, за да обработи по-бързо опашката и да премахне негативните чувства в чакащите потребители.
- Тоест - първо трябва да се дигитализира музеят, след което идва процесът по автоматизацията на входно-пропусквателния режим...
- Да. Въпросът, който задавате е много комплексен. Защо? За щастие кураторите в музеите използват все по-съвременни похвати, които са интересни на аудиторията.
Въпросът е, че младите трябва да знаят за тези обекти. Да знаят, че те съществуват, че те се намират в тази точка, за да могат, ако са прекалено млади, да накарат родителите си да ги заведат. Тоест - първо трябва да създадем желанието за посещение на музеите. Доста компании работят за маркетинга в тази сфера...
- ... както и ние в кампанията "Чудесата на България".
- Да, точно както вие работите. Ние трябва всички заедно да разкажем на младото поколение какво притежаваме като страна. След това да създадем търсенето на вътрешния туризъм и накрая да търсим външния турист, който да дойде.
- Точно така. От общото към конкретното - примерът е музеят в Пазарджик. Той е дигитализиран, изключително примамлив. В него има едно мънисто, което е вече е доказано най-старото обработено злато в света. По-рано се мислеше, че това е Варненското злато, сега се оказа, че това мънисто е по-старо с няколко века.
Но правейки среща с деца от Пазарджик разбрах, че много голяма част от тях не са влизали в музея. Затова големият въпрос е какво куца? Няма връзка между образованието, културата и туризма? Ние като родители не създаваме ценности в децата, затова че е хубаво да отидат в музеите, да видят, да знаят историята?
- Със сигурност има дупка между образованието, културата и туризма. На пазара има много съвременни методи за обучение на учениците - електронни учебници, цели платформи и т.н. За мен би било изключително ценно, ако под някаква форма образованието и културата си стиснат ръцете, когато едно дете изучава даден паметник на културата или даден исторически момент, след неговия урок да има т.нар. шорт линкове към платформите на съответните град или обект.
Защото интересът е събуден - детето е прочело, преподавано му е, и какво по-хубаво от това да има бързата възможност да отиде да го посети с родителите си. Тогава много рязко ще повишим посещенията на тези обекти с едни на пръв поглед елементарни и дребни неща.
- Непрекъснато обикаляте по света, видели сте много музеи. Какво Ви прави впечатление - какво не идва в България? Ако го кажете и ни чуят, може и да дойде.
- С риск да засегна някого, може би възприятието на действителността. Имах разговор преди време с директор на музей, говорихме си за процеси, за автоматизации и аз му обяснявам как с нашите решения ще може да направи първо, второ, трето. Той ми отговори: Ние нямаме опашки, на нас тези неща не ни трябват. Там е проблемът. Трябва да се отворим за света, а той се променя. Трябва да се адаптираме.
В самото начало казахте - децата са с телефоните в ръце. Музеят трябва да е в телефона, туристическият обект трябва да е в телефона. Ползвайки такива платформи като нас или подобни, потребителят много лесно може да е там или на един клик разстояние. За мен най-важно е първо мирогледът, да сме проактивни, второ да гледаме как се променят тенденциите и трендовете.
Ще дам един пример - Малага. За последните 15 години има 35 нови музея. Не е казано, че музеят трябва да е исторически. В Амстердам има Музей на тревата, например. В Ирландия, в Дъблин, има Музей на уискито. Искайки да привлечем туристите, ние можем да надградим историческото и културното наследство със съвременни неща, за които има аудитория.
- Ние в Трън имаме Музей на киселото мляко...
- Така е, в Чипровци имаме на Чипровския килим...
- ...но това също трябва да бъде част от някакъв маршрут.
- Съгласен съм. Говорейки си с някои градове, чувам: Ние нямаме нищо интересно. Не, навсякъде има нещо интересно. Ще дам за пример Монтана. Това е дестинация, в която риболовът е изключително популярен. Река Огоста, голям язовир.
Тоест - около някаква страст на дадени потребители може да се завърти консуматорско общество и да се развива ресторантьорският бизнес, хотелиерският бранш. А в Монтана има и крепост, и музеи, има какво да се види...
- Не само - има и минерална вода, и манастири наоколо.
- Съвременните трендове не са да се рекламира само един град. Винаги има един водещ град, но около него също има много места, които могат да бъдат посетени. И когато се прави една платформа, каквато Бургас обявиха наскоро, че ще пуснем съвместно, тя е обединяващ център на всичко в региона. Там е Поморие, там е Созопол.
Тоест - когато пътувам за Бургас и имам 3-4 дни, мога да посетя всичко наоколо. И когато имам технологичната възможност да пакетирам тези услуги, за да ги предоставя по по-лесен и удобен начин на потребителя, повишавам вероятността за приходите да станат по-приятно число.
- Затова сме партньори в кампанията "Чудесата на България". От една страна ние правим дискусии, за да можем да видим кои са различните видове туризъм, които свързват съответния регион и историческите места. А вие сте тези, които дигитално можете да изградите платформата, която да покаже всички тези чудеса на туристите. Да продължим с темата Бранд България. За нас това е кауза от няколко години, за нас това е модерният разказ за културата и туризма. И тъй като вие сте с технологиите, какъв е за Вас този наратив. Какво за Вас представлява Бранд България?
- Естествено дигитален. България има много символи и културно-исторически паметници и няма как да кажем, че Бранд България е само Мадарският конник или розата. Това е все едно да кажа, че от трите си деца обичам най-много едното. Тук по-скоро трябва да се заложи на преживяването на потребителя.
Бранд България трябва да върви в посока всички тези блага, които имаме, да бъдат насложени с неща около бранда - прекрасната ни кухня, вината, местата за настаняване. И не на последно място - нещо, което се неглижира все още, а то набира все по-голям тренд, събитийният туризъм.
От една страна това са концерти и фестивали, от друга бизнес събития и конференции. Ние имаме щастието, благодарение на това, което правим, да си партнираме с едни от най-големите организатори на концерти в България. Тази година са планирани над 50 концерта.
- Какво искат да гледат хората?
- Различни неща. Аз съм голям футболен фен и искам да гледам футбол, предимно "Ливърпул". Меломан съм, харесвам определени стилове музика, и когато нямам възможност да ги видя на мястото, в което се намирам, пътувам. Футболната среща обикновено е три часа. С ентъртеймънта около нея - 5. Но ти не пътуваш за тези 5 часа. В повечето случаи отиваш за няколко дни.
В останалото време търсиш какво да видиш наоколо. Ти виждаш културни паметници, опитваш местната храна, местните напитки. Ще дам за пример Катар - една страна, която няма какво да покаже реално като културно-туристически обекти, но в последните години имат световно първенство по футбол, Формула 1. Всичко това по цифри за 2024 г. повиши приходите от туризъм с 25%.
- Да не забравяме, че същото се случва и в Саудитска Арабия, където в пустинята направиха чудеса с откритите музеи, с откритите зали, които приемат стотици хиляди хора. Най-големите концерти също са там...
- Когато си говорим за влиянието на събитийния сектор пакетно с всички съпътстващи туристически услуги, прякото влияние на туристическия сектор в Малага върху икономиката за 2024 г. е 19 милиарда евро. Мога да дам за пример и концертите на Тейлър Суифт в Сингапур - влиянието им е 6 милиарда.
- В навечерието сме на първото по рода си Ваше събитие, което е свързано с иновациите в туризма - TravelX. Какво ще се случи на 24 и 25 април в Бургас?
- Това е една идея, която отдавна искаме да реализираме съвместно с партньорите ни от Digital4 и с община Бургас. Благодаря Ви, че и вие се включихте като наш партньор. Правим TravelX - първото такова събитие в региона. То има амбицията са се превърне в ежегодно и да бъде по-различно от всичко, срещано досега. Искаме да покажем пъстротата на туристическия продукт. Той не е само храна, хотел, туристически обект.
Той е един пакет от услуги. Събитието ще се проведе в два дни. Първия ден сме поканили специалисти и експерти всеки в сферата си в хотелиерския сектор - кулинарни експерти, имаме доста интересни лектори - главни готвачи, собственици на ресторанти, на винарни. Поканили сме и общините - да разкажат какво правят в посока дигитализация и иновации, как развиват общината в туристическите услуги. Поканили сме хора, които се занимават с технологии в сектора. Имаме един цял панел за работната ръка.
- Големият проблем на туризма наистина е дефицитът на работна сила.
- Така е. Ние през годините се опитваме много да подпомагаме този сегмент. Как? Като технологична компания сме отворени към всички гимназии по туризъм, университети, които имат нужда от технологии, за да обучават децата си на нещо съвременно, ние предоставяме тази технология там, където тя е поискана. На този форум сме поканили и българската HR организация, хотелиерската асоциация и водещи експерти да обменят мисли и да видим как може да бъде решен този проблем.
- А вторият ден?
- Вторият ден са Чудесата на България заедно с Младежка академия "Чудесата на България". Ще бъдат два интересни дни. Каним всички, които имат желание да чуят от извора. Част от лекторите не се появяват често по форуми, така че ще бъде интересно да бъдат видени. Имаме и международни гости. Очакваме директор бизнес развитие на международна хотелска верига, водещи шеф готвачи. Надявам се да има качествено съдържание и да допринесем за незабравимо преживяване, което вече си казахме, че е една от емблемите за туризма.
- Говореийки си различни видове туризъм, стана дума за Малага, където културно-историческия туризъм процъфтява и носи сериозни приходи в бюджета…
- Да, ако си говорим с цифри – за 2023 година там е имало 12,2 милиона посетители, а икономическото въздействие е 19 милиарда евро.
- Като стана дума за преживяването като емблема на туризма, нека поговорим и за Вашето хоби - крикета. Но май не е само хоби. Навремето Красимир Гергов направи у нас голфа достатъчно популярен, докара и много платежоспособни играчи, които обикаляха страната и морето. Вие сте президент на федерацията по крикет. Кога този спорт дойде в България, как стигнахме чак до финали в международните турнири преди няколко години? И ще стане ли този спорт също мост за нови туристи у нас?
- България има крикет федерация от 25 години, а съм председател вече 7. Крикетът е много интересен спорт, тръгва, естествено, от Англия и те го пренасят в много от страните, които навремето са били колонизатори.
Днес той е вторият в света по развитие. Вече влезе и като олимпийска дисциплина, ще го видим на игрите през 2032 година. Ние сме много далеч от световно ниво, но пък сме на прилично европейско ниво. Големите сили в крикета са 12 държави, сред които Великобритания, Индия, Пакистан, Нова Зеландия, Австралия, където децата се раждат с крикет топката и батата. Положителното е, че той става все по-интересен и на децата у нас.
През последните години стартира един проект за развитие на този спорт в 10 града в 10 училища и вече имаме 10 детски отбора. Дай Боже, след няколко години да имаме и мъжки отбор, изцяло изграден от български играчи.
- Какво влияние може да има крикетът върху туризма?
- Огромно. За последните 6 години ние организирахме в България Европейска крикет лига 6 пъти. Тази Лига трае една или две седмици и през това време се играе крикет в Националната спортна академия в София. По-интересното е, че тези турнири се излъчват пряко в повече от 100 държави и гледаемостта е над 8 милиона.
Проблемът е, че не използвам тази възможност. Ако на тези турнири разположим пана, примерно с Бранд България или Visit Sofia, или нещо друго, това е начин на накараме, тези които гледат, да посетят България.
- Най-вероятно голяма част от тези хора изобщо не са чували за България?
- Сигурно е така. То е много забавно за един индиец или австралиец да гледа как българи играят крикет. Затова и те го гледат с удоволствие.
- Така, както и ние се радваме на индийците, които идват у нас и ги учим да играят хора.
- Да. Но вече всички знаят за нас, като отбор. За поредна година се класирахме за европейската крикет лига, участвахме и в две световни квалификации. И тъй като сезонът за крикет е от януари до края на октомври, това предполага едни поне 100 души да посещават страната ни всяка година. Идват със семействата си като туристи и после разказват за България. Като вземем предвид и излъчванията, популяризацията на страната е налице.
- Започнахме разговора, а нека и да го завършим с това – как младите да бъдат привлечени към иновациите в туризма. Какво бихте им казали, за да ги окуражите, пък защо не - да го превърнат в свой бизнес?
- Привърженик съм на тезата, че ако можеш да превърнеш хобито в бизнес – ти си богат човек. Всеки млад човек има своята страст – един се катери по планината, друг обича риболова. И за щастие, виждаме, че все повече родители запалват децата си по тях. Аз не знам как да ги насърча, но мога да им дам добри примери – какво правя аз, какво правят хората около мен. Но все пак, иска ми се тези деца, тези млади хора, да бъдат проактивни. Прави ми впечатление, че младите хора очакват някой да им каже нещо и те тогава да го направят. Нямат самоинициативата да търсят, да се самореализират. И затова им пожелавам – бъдете проактивни, каквото и да правите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
