Еднофамилните къщи влизат в Програмата за саниране, помощта е 50% от цената на проекта- Три са основните направления за енергийна трансформация, казва Жечо Станков, зам.-министър на енергетиката в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"
Жечо Станков е заместник-министър на енергетиката. Кандидат е на ГЕРБ за народен представител от Бургас. "Стандарт" разговаря с него за енергийната програмата на партията.
- Първата стъпка към водорода е създаване на пътна карта и проучване на инвеститорския интерес
- На 31 май ще знаем дали реакторите от "Белене" стават за Седми блок
- Хората от регионите ще участват в създаването на плановете за развитие
- Господин Станков, какво е енергийното бъдеще на България - възобновяеми източници /ВЕИ/, водород или АЕЦ?
- Искам енергийното бъдеще на страната да бъде сигурно, безопасно за хората и природата и на достъпна цена. Такова бъдеще няма как да се гарантира от една единствена технология или от един източник на енергия. Трябва ни една здрава сплав от гъвкави и надеждни материали. Основният елемент на тази сплав трябва да бъдат ВЕИ. Сплавта на нашата енергийна система трябва да има и здрави материали, които да дават сигурност в моменти на пиково и базово потребление и натоварване. Тук роля играят термичните централи, ядрената енергия, а в бъдеще ще се намесят и иновативни технологии като паро-газови централи на природен газ, които ще могат да преминат и на декарбонизирани газове като водород. Без сигурни и постоянни източници на енергия системата ще бъде поставена в риск. Работата на правителството е да заложи стандартите за енергийна сигурност и да създаде подходящата рамка, която да позволи на най-конкурентното и евтино решение да си пробие път на пазара. Това е нашата цел.
- Програмата на ГЕРБ предвижда икономическа трансформация към зелена и дигитална икономика. Как ще се промени сектор "Енергетика"?
- Енергийният сектор е един от сегментите на икономиката, който ще претърпи най-сериозна промяна. Основните направления на трансформация ще бъдат три. На първо място, зелената енергия. Тук се включват всички мерки, които позволяват да произвеждаме възобновяема и евтина енергия и да реализираме природния потенциал на България. В зелената енергия попадат и мерките за намаляване на излишното потребление чрез по-добра енергийна ефективност. Така домакинствата и бизнесът ще плащат по-малко при по-висок комфорт. Това е и причината не само да работим за продължаване програмата за саниране, но и да разширим нейния обхват, включвайки еднофамилните сгради. Средства ще насочим и към бизнеса. Второто направление е свободният пазар. Българският потребител трябва да може да разчита на конкуренция между доставчиците, прозрачни правила и ниски цени. В този процес обаче трябва да бъде обърнато специално внимание на енергийно бедните и уязвими потребители. Енергийната бедност е недопустимо явление в ЕС, затова ще положим специални усилия за премахването й. Третото направление е модернизиране на енергийния сектор. Това включва трансформация на регионите, които са засегнати от прехода към по-зелена икономика и децентрализация на енергийната система.
- България заяви намерението си за нова Програма за енергийна ефективност по линия на Плана за възстановяване. Какво се предвижда?
- Санирането за всеки! Това е много важен приоритет в програмата. От Плана за възстановяване и устойчивост, в който са заложени средствата от Европа за справяне с пандемията, ще бъдат осигурени средства за бързо финансиране на чакащите блокове, но и ще се създаде и механизъм за поетапно обновяване на целия сграден фонд. Новото е възможността за обновяване и на еднофамилните къщи. Нещо, което също за първи път ще се прави, е по-широко въвеждане на възобновяемите енергийни източници в бита. Соларните панели за производство на гореща вода и на ток за собствено потребление са много ефективни и водят до значително намаляване на сметките на домакинствата. Това вече ще бъде част от санирането по Програмата за енергийна ефективност в сградния фонд. В плана сме включили и един напълно нов проект - единични мерки за ВЕИ в домакинствата, за които всеки може да кандидатства самостоятелно, без да зависи от сдружаване със съседите. Този проект е предвиден за сгради, в които няма централно топлоснабдаяване, като собствениците ще могат да си инсталират слънчева система за гореща вода или фотоволтаична система за собствено потребление. 50 % от разхода ще се покриват от проекта, а за хората, които получават енергийни помощи - 100 % безплатно. Предвидени са и редица реформи, които ще доведат до устойчива политика за обновяване на сградния фонд, улесняване на тези дейности и предоставяне на стимули и подкрепа на собствениците да спестяват все повече енергия, а оттам и разходи. Подмяна на улично осветление с енергийно ефективно с електронна система за управление и мониторинг е основен приоритет по Плана, свързан с повишаване на енергийната ефективност и сигурността по улиците. Към частния сектор също ще насочим допълнителни средства за енергийна ефективност по сградния фонд и производство на зелена енергия за собствено потребление. Това цели повишаване на конкурентоспособността на бизнеса и подобряване условията на труд.
- Специален акцент в програмата на ГЕРБ е водородът като енергия на бъдещето. Как България ще го произвежда?
- За да сме конкурентни, е важно да сме в крак с новите тенденции. Такъв е случаят с водорода, при който има множество неизвестни, но и огромен потенциал за чиста енергия. Започваме със създаване на водородна пътна карта и проучване на наличните възможности и инвеститорски интерес. България се присъедини към Европейския водороден алианс през декември 2020 г. У нас вече е създадено Българско водородно общество и Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия. Тези обединения са членове и на Европейския алианс за чист водород. Следващата стъпка ще е да финансираме пилотни проекти, които да демонстрират приложението на водородната технология на практика. Третата стъпка ще е да подкрепим проекти в по-широк мащаб и на конкурентен принцип, така че най-удачните технологични решения да се превърнат в реалност. Основен елемент ще бъде производството на "зелен" водород, т.е. извлечен чрез използването на електрическа енергия от ВЕИ.
- Голямо предизвикателство е икономическата трансформация в региони като Стара Загора с въглищна икономика. Какво е тяхното бъдеще?
- С приемането на т. нар. Зелена сделка, Европа постави нова ера в развитието на почти всички сектори на икономиката. Пред страната ни се отварят нови хоризонти. За подпомагане на регионите, които са най-засегнати от прехода, ЕК е предвидила фонд, от който 1,2 милиарда евро са за България. Това е достатъчен ресурс, с който да създадем устойчиви решения в тези региони. Ще бъдат изработени териториални планове, които ще задават посоката на развитие и конкретни мерки, които да бъдат финансирани там. Най-ценното ще бъде участието на хората от регионите, тъй като подходът за изготвяне е отдолу нагоре. Към момента тече сериозна "битка" на правителството с ЕК за разширяване на обхвата на регионите. Това изисква представяне на сериозен анализ и обосновка. В Плана за възстановяване и устойчивост залагаме някои конкретни мерки в Маришкия басейн, като изграждане на газопреносна мрежа с потенциал за пренос на водород и създаване на индустриални паркове върху рекултивираните територии. С решение на МС се създаде нов институт към Тракийски Университет, който ще обедини усилията на учените, местната власт, синдикатите и работодателите за развитие и интегриране на нови технологии, като улавяне и оползотворяване на въглеродния диоксид.
- Премиерът Борисов обяви, че страната ни е 100% диверсифицирана по отношение на доставките на газ. Готови ли сме да получаваме газ от различни държави?
- В областта на природния газ правителството работи активно за постигане на диверсификация на маршрутите и източниците на доставки чрез подкрепа на проектите от Южния газов коридор, изграждане на реверсивните междусистемни връзки със съседните страни и реализиране на инициативата за изграждане на газов разпределителен център "Балкан". Специално внимание отделяме на три важни за целия регион енергийни проекти: междусистемната газова връзка Гърция - България (IGB), LNG терминала край Александруполис и газовия разпределителен център "Балкан". Чрез IGB България ще има достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион и възможност за внос на втечнен природен газ от LNG терминалите. Проектът IGB е в синергия с проекта за терминала край Александруполис, където "Булгартрансгаз" придоби 20% дял в проектната компания, а "Булгаргаз" резервира капацитет за 10 г. в обем от 500 млн. куб. м. Компании от САЩ, Катар, Израел и др. се очаква да бъдат основните доставчици на газ до терминала край Александруполис. На 31 декември 2020 започнаха първите доставки на азербайджански газ за България. Терминалът край Александруполис ще спомогне за реализиране на цялостната концепция за газов хъб "Балкан". Предвижда се в него да постъпват количества от различни източници - газ, добиван в шелфа на Черно море, от източници на Южния газов коридор (Каспийски регион, Близък Изток и Източно Средиземноморие), от терминалите за втечнен газ в Гърция и Турция. Бъдещите газови доставки от Източното Средиземноморие, чрез газопровода East Med или чрез LNG, също ще имат принос за диверсификацията. България активно участва в многостранна инициатива на израелската, кипърската и гръцката стана за развитие на газопровода East Med. По наше предложение се прие значителна част от обемите от газопровода East Med да се транспортират през България към ЮИЕ.
- Отказахме ли се напълно от проекта "Белене"?
- За нашето правителство развитието на ядрената енергетика винаги е било приоритет. Процедурата за АЕЦ "Белене" стартира през 2018 г. и стигна до етап, в който представители на потенциалните инвеститори трябваше да пристигнат на място в България, за да се запознаят с детайли по проекта в т. нар. "информационна стая", ситуирана в НЕК. Ограниченията в пътуването, свързани с COVID-19, засега възпрепятстват продължаването на процедурата. Но България разполага с два реактора, поколение 3+, което е платено, произведено и доставено в страната. Нашата цел е то да намери своето приложение по най-добрия начин. Междувременно площадката за Седми блок на АЕЦ "Козлодуй" вече разполага с ОВОС и бе одобрена от Агенцията за ядрено регулиране. Това ни мотивира да направим анализ дали реакторите за АЕЦ "Белене" може да се използват за Седми блок. Той показа, че няма техническа пречка това да се случи. При предизвикателствата, свързани с постигане на климатична неутралност към 2050 г., ядрената енергетика ще ни осигури сигурно и надеждно електроснабдяване. МС възложи АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" да направи финансово-икономически и правен анализ и да предложи вариант за евентуално структуриране на проекта. Срокът за завършване на този анализ е 31 май 2021 г. Окончателното решение за това къде и как ще бъде изградена нова ядрена мощност, ще бъде взето от българския парламент.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
