- Журналистите сме не само медиатори, но и гладиатори, казва Георги Атанасов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Известният спортен журналист и политически анализатор Георги Атанасов е кандидат за депутат под № 3 в листата на БСП за региона на Враца от гражданската квота. Той е познат на широката публика от участието си в медийния и обществения живот от 40 г. насам. Създава първия частен спортен седмичник у нас "Меридиан спринт", след това оглавява първия спортен отдел на "Стандарт". По-късно става шеф на спортната редакция във в. "24 часа", главен редактор е на "Меридиан мач", "Топспорт". Автор е на 7 книги, като две от тях - "Проклятието на Прехода" и "Вирусът. Шедьовърът на световната диктатура", предизвикаха широк отзвук. За последното заглавие Георги Атанасов получи специалната награда на СБЖ за публицистика за 2020.
- Г-н Атанасов, вие не сте член на БСП, но се кандидатирате за депутат от тази партия. Защо?
- Да, аз формално не съм свързан с БСП, но през целия си живот изповядвам левите идеи за един по-добър и по-справедлив свят. Не модерната фалшификация под знаменателя на "джендъра", миграцията и "мулти-култи", в която няма нищо ляво, а марксистко-ленинската философия за обществено устройство без монопол и тотална собственост на Олигархията. Веднага обяснявам, за да не останат недомлъвки - приемам частното притежание на малкия и средния бизнес, на средната класа и фермерите, въобще на производителните хора и слоеве, но никога няма да се примиря с криминалната приватизация на банките, здравната система, образованието, енергетиката, водоснабдяването, електроразпределението, телекомуникациите и въобще на ключовите сектори от националната икономика.
- Не ви ли смущава преплитането между журналистика и политика?
- Ни най-малко! Нашата професия не само информира и коментира, но и формира. По тази причина винаги и навсякъде по света журналистите правят политика. От Карл Маркс през Христо Ботев и Любен Каравелов до Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Димитър Благоев и Уинстън Чърчил. Освен това, всичко е политика - и спортът, и Оскарите, и ваксините. Ето защо няма нищо по-естествено от това журналистите да участват в обществения дебат не само като медиатори, но и като "гладиатори".
- Добре, но защо БСП?
- Отговорът на този въпрос е сложен и лесен. Започвам от трудното. Независимо от лявата си идентичност, много години поддържах дистанция от наследницата на БКП, тъй като не бях съгласен с ликвидаторския и съглашателски курс на Луканов, Първанов, Станишев, Миков. Едва след като Столетницата под ръководството на Корнелия Нинова започна завръщане към себе си в левия исторически коловоз, реших, че не всичко е загубено и мога да помогна. Освен това БСП е единствената реална политическа сила към настоящия момент, която категорично и неотстъпно води неравната битка с Октопода на Бойко Борисов.
- Как да го разбираме? Като катарзис или завръщате към корените?
- Както желаете - повече или по-малко ще се докоснете до Истината. Фундаменталният мотив да се включа в гражданската квота на БСП е съзнанието, че този път няма място за шеги и закачки. Тоест, съдбата на България е поставена на карта след повече от десетилетие мутро-криминален експеримент, наречен ГЕРБ. Не са необходими много приказки. Достатъчно е да си дадем сметка за предизборните подкупи с парите на данъкоплатците, за чудовищния, корупционен скандал покрай ваксините и за читалищната постановка с "руските шпиони". Да не връщам лентата назад към "калинки", "суджуци", "апартаменти", "тераси", "братовчеди", "Ало, Ваньо", "WC- Банкя", Барселона, Чекмеджето и т.н. Този път наистина няма "ляво" или "дясно", а Рубикон за оцеляването на България. Национално, социално, морално, демографско, историческо, културно, цивилизационно. Особено след аферата "Майдел" с ваксините по корупционни пътеки.
- Не ви ли се струва, че звучите по-скоро в духа на десния Виктор Орбан?
- И какво от това? Впрочем, не е никакво откритие, че 99% от българските червени избиратели споделят тезата на унгарския премиер за руските ваксини и автономията от Брюксел за сметка на нечистоплътната колаборация с глобалната Олигархия, рекламирана от Сергей Станишев и номенклатурата от ПЕС.
- Това означава, че не приемате подкрепата за "Истанбулската конвенция" на петимата евродепутати от БСП?
- Абсолютно! Нещо повече - смятам, че тези ренегати са своего рода политически еничари, след като се отричат от принципната позиция на партията и избирателите, които ги изпратиха в златната ведомост на Брюксел. И още - забиват нож в гърба на БСП в най-важния момент преди изборите. Ако имаха грам политически и човешки морал, Станишев, Йончева, Христов и Ко щяха да се откажат от мандатите си, след като не приемат позицията на БСП. Да, но те мислят най-вече за собствения си интерес. И затова нищо чудно в близките седмици и месеци да ни сервират "ценности" от типа на "зелената директива", миграцията и дори Е "македонско малцинство" в България?! Защо да се чудим, след като вече признаха ЛГБТ и "третия пол" за ужас на наивните бедни леви избиратели, които им подариха джакпота в Брюксел.
- След като се кандидатирате от гражданската квота на БСП в региона на Враца, наясно ли сте с тежките вътрешни проблеми на областната партийна структура в града на Ботев?
- Който ме познава, е наясно, че няма как да играя ролята на щраус. Естествено, че съм запознат с вътрешните конфликти на червена Враца. Макар и от 100 километра, което е нищо в съвременния свят на тотална комуникация. Аз приех да участвам в изборите от гражданската квота в името на автентичната червена кауза за един по-добър, по-справедлив и по-човечен свят. Така, както са ни завещали гениалните бащи на социалистическата идея. Вярно - има недоволни, обидени, пренебрегнати. Мнозина от червената общност под скалите на Балкана не са съгласни със селекцията за изборите. Налице са стари, незатворени рани и конфликти. Важното обаче е да се разбере, че съдбоносната цел сега е да се сложи край на режима "Борисов". Всичко друго остава на заден план, тъй като в живота има гранични моменти, когато няма накъде да се отстъпва.
- Вярвате ли в своя успех на 4 април?
- Най-напред вярвам в успеха на каузата, която представлявам. Наред с тази принципна позиция смятам, че гражданската листа всъщност е мажоритарният вот, за който толкова хора у нас настояват. Просто и ясно - личности, защитаващи определена платформа чрез своята обществена тежест. Какво по-добро от това извън апаратните и конюнктурните съображения?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
