Гранитски: Станахме държава на врявата и безумството

Да пазим уникалното тракийско наследство
Нинова е сериозен държавник, има визия за години напред
Възпитаваме хомункулуси с изтрито съзнание, които са просто абстрактни жители на Европа
Приспивната песен на брюкселските сирени за отказ от национална идентичност е разрушителна

Чл.-кор. Иван Гранитски е създател на издателство "Захарий Стоянов", което издава стойностна българска и световна класика, творби на философската и историческата мисъл, енциклопедични справочници и речници, шедьоври на детската литература и поезия. Особено българска. За 25-годишната си история то има в своята библиотека над 3 000 заглавия с общ тираж 2 милиона. Чл.-кор. Иван Гранитски е втори в листата на БСП в лидерския 25 МИР в София, представител на гражданската квота, подгласник на председателя на партията Корнелия Нинова.

Когато децата не познават собствената си история и литература, те не могат да я обикнат, казва чл.-кор. Иван Гранитски в интервю за вестник СТАНДАРТ

- Г-н Гранитски, дълго време бяхте един от критиците на БСП. В момента сте неин кандидат-депутат. Какво Ви върна обратно към социалистическата партия?
- Сериозните ми критики бяха, когато БСП бе в ръцете на Сергей Станишев и група партийни сектанти около него, които впоследствие много категорично настояваха за приемане на Истанбулската конвенция. Принципно съм против този богухулен документ, опитващ се да промени цивилизационния характер на Европа, включително и на България. Освен това виждах подценяващо и нихилистично отношение към нашата Света православна църква. А Православието за България е душеспасително. Отделно в секторите, за които имам опит и компетентност - образованието и културата, се появиха фундаментални различия с тези хора.Докато сега, програмата, с която БСП излиза на изборите, почиваща на "Визия за България" съдържа много разумни решения, които одобрявам. Затова се съгласих да бъда част от гражданската квота на БСП.
- Кой Ви покани?
- Лично лидерът Корнелия Нинова. Въпреки многото опити за нападки срещу нея, мисля, че тя е един от най-добрите и най-силни лидери, които левицата е имала. Нинова притежава качества: характер, гръбнак, воля, компетентност. В критичната ситуация, в която се намира държавата, трябва да се подкрепят именно такъв тип лидери, които не се страхуват от принципните спорове и имат смелостта да действат. И имат визията каква да бъде промяната в България не за 4 години, а за 10-20 години. Сериозни държавници.
- Как оценявате промяната в партията, която Корнелия Нинова направи?
- Одобрявам стратегическият завой в поведението на левицата. Години наред БСП нямаше ясен поглед върху собствената си идентичност. Отказа се от главните си приоритети, от националните си каузи, прегърна идеята Европа на регионите, докато аз смятам, че основополагащият принцип при създаването на Европейската общност е Европа на отечествата. Такава е философията на Де Гол и другите първосъздатели.Приспивната лъстива песен на брюкселските сирени - да се откажат страните от своята национална идентичност, култура и история, която те доста перфидно и завоалирано поднасят, е не просто вредна. Тя е разрушителна. Затова и страните от Вишеградската четворка имат съвсем друга позиция по тези въпроси. Подкрепям политиката на Корнелия Нинова да върне левицата в традиционното й русло на радетел за автентичните ценности, възраждане на националната култура и историята на България, на пазител на заветите на величавите личности от нашето национално-освободително движение.
- Културата бе един от секторите, които най-силно пострадаха от коронакризата. Каква е оценката Ви за мерките на държавата?
- Както и другите мерки в последната година, и тези за културата са непоследователни, неработещи и невинаги смислени. Фундаменталният проблем е, че вече 30 години нямаме разумна, промислена стратегия за развитие на българската култура. В сферата на образованието в последните години се правят някои опити. Но и там дълго се извършваха големи поразии и безчинства - постоянното налагане на псевдо реформи в образованието, доведе до пълен хаос. И днес по много пунктове нашето образование отстъпва на средното и висшето в развитите европейски страни. Самият факт, че часовете по литература и история у нас са най-малко в сравнение с Франция, Германия и др., е показателен.
- Лансирахте идеята един предмет - един учебник. Защо?
- Не само. Трябва да се промени цялата учебна програма. Задължително е да се върнат в подобаващ обем класиците - Христо Ботев, Иван Вазов, Захарий Стоянов, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Петко и Пенчо Славейков и пр. в учебниците. Отродителският неолиберален модел наложи през последните години да се изхвърлят от учебните програми автори или техни творби, които категорично говорят за националната ни идентичност. Така цели периоди от литературата и от историята на България или изчезнаха, или бяха редуцирани по абсурден начин. Когато децата не познават собствената си история и литература, те не могат да я обикнат. И резултатът е, че възпитаваме хомункулуси с изтрито съзнание, които са просто абстрактни жители на Европа.
- Каква реформа в областта на културата и образованието предвижда програмата на БСП?
- Цялостно преразглеждане на ролята на институциите в тези две сфери. Промяна на принципа на делегираните бюджети, защото сега той води след себе си не качество, а стремеж за запазване на парите. В областта на културата и културните институции нещата са още по-сложни, защото нямаме единна държавна стратегия.
- Какво трябва да съдържа тя?
- Стратегически план за запазване на културно-историческото ни наследство, паметниците на културата, библиотеките. Например - цялостна визия за развитие на един от най-важните сегменти от културно-историческото ни наследство - траките. Ние знаем, че сме трети в Европа по богатство на артефакти след Гърция и Италия. Но не се грижим за тази част от наследството си, която ни прави уникални в Европа - тракийските гробници и артефакти. Много обекти са занемарени, работи се на парче. Основен приоритет на министерството на културата, а и на държавата, трябва да бъде грижата за тракийското наследство. В Гърция и в Италия, знаете, до всеки обект работи книжарница, в която се продават от брошури до научни трудове. А у нас имаме жалки диплянки. Като в поговорката сме - във вода гази, жаден ходи. Тук бих дал един добър пример с усилията на екипа на в. "Стандарт", който над 10 години работи последователно за каузата на културно-историческото ни наследство и разви кампанията "Чудесата на България" в стратегия за неговото опазване, даде тласък на културно-историческия туризъм.
- Какво трябва да е бъдещето на библиотеките?
- Напоследък има спорадични опити да се попълнят фондовете на библиотеките, но това е съвсем недостатъчно. Преди години приехме европейски библиотечен стандарт, според който всяка страна е длъжна да отделя съответен процент средства за подмяна на библиотечните фондове. За България по този стандарт трябваше да се отделят 8-9 милиона лева годишно. А реално се дават 10 пъти по-малко - 700-800 000 лв. Това е пак по-добре от нищо, но не е достатъчно. По тази причина много библиотечни фондове са безнадеждно остарели.
- Осигури ли свалянето на ДДС върху книгите така необходимата глътка въздух за издателствата в коронакризата?
- Да, това бе една стъпка в правилна посока, но и тя е недостатъчна. Защото се отнася само до крайната фаза от издателския процес - 9 % ДДС за коричната цена на книгата. Печатниците и доставчиците на материали продължават да работят с 20% ДДС. Трябваше да има единна ставка за целия процес на работа по производството на вестници, списания и книги.
- Докъде трябва да стига политиката на протекционизъм в областта на културата и образованието?
- Това трябва да е един от приоритетите на държавата. А не както се прави сега: протестират музикантите - дава им се, протестира някой друг - и на него се дава, хаотични импровизации. Приличаме на браунови частици. А творческите съюзи в България, например, не получават никакви субсидии. Те не заслужават ли подкрепа? От друга страна виждаме НПО-та, финансирани от външни институции и структури, които следват свои си интереси и понякога извършват направо разложителна духовно-подривна дейност. Там държавата отсъства. Разумните държави имат разумен поглед и контрол върху здравеопазването, образованието и културата - трите стълба, без които държавата не може да съществува.
- Как си обяснявате факта, че въпреки цялото страдание, което понесохме като общество заради пандемията, разделителните линии не само останаха, но и се задълбочиха?
- Моето обяснение е, че през 30-те години сомнамбулен преход се загуби доверието на обществото в т.нар. политици. Войната между институциите също разрушава нормалния обществен диалог.
- Бизнесът поиска от партиите национални приоритети, които да не се променят независимо кой е на власт. Готова ли е БСП да поведе такъв разговор?
- Програмата на БСП е добра основа за това. Тя е много разумна и диалогична.
- Кандидатирате се за народен представител от 25 МИР в София. За решаването на кои проблеми на града ще работите?
- Моята кауза са образование и култура, основани на автентичните български национални ценности. София, както и останалите големи градове, нямат толкова проблеми в тези два сектора, колкото по-малките населени места. Ще настоявам държавата най-сетне да започне да поощрява превеждането на основните европейски езици на знаковите творби на нашите историци. Ако още преди 30 години, тя бе публикувала безбройните факти и документи, доказващи, че до 1945 г. историята ни с РС Македония е една, нямаше сега да се стига до такива скандали. И Европа щеше да знае истината.
- Издателство "Захарий Стоянов" е най-пътуващото в България. Всяка седмица обикаляте страната заедно с редица писатели, академици и други творци. Какво ви питат хората?
- Тревожи ги несигурността. В малките градчета и селата отчаянието е пълно, апатията е повсеместна, защото хората се чувстват изоставени. Дори в големите градове виждаме, че битовата престъпност е прехвърлила всякакви граници. Няма ден, в който медиите да не показват бит, ограбен или насилен възрастен човек. Истински филм на ужасите. За жалост превърнали сме се в държава на врявата и безумството. И както казва любимият ни Шекспир "И всеки вика и никой никого не слуша. И ужасът е всекидневно чувство". Младите пък страдат от липсата на перспектива. И питат как Орбан може да върне 1 милион унгарци от чужбина, как техните политици го правят, а ние не можем да върнем и 1000 българи. Освен, ако не настъпи някаква пандемия и не останат без работа.