- Благоевград за БСП е като Сталинградската битка
- БСП подготви обществото за промяната
- Общата опозиция в София проправи пътя на широката лява коалиция
- Можем да дадем висока оценка на служебния кабинет
- В Плана за възстановяване трябва да останат средствата за метрото
- В преходния период партиите трябва да вземат властта от министерската република и да я върнат в парламента
- Г-н Паргов, всички приемат изборите в Благоевград като генерална репетиция за парламентарния вот. Какви са вашите изводи?
- Изборите в областен град винаги са показателни, особено, когато това е и 1-ви МИР. Вотът в Благоевград наистина може да се приеме като тест за изборите на 11 юли. Резултатът показва, че БСП отстъпва първото място в града, но не с много - малко над 1000 гласа. ГЕРБ са на трета позиция. На първа е кандидатът на "Има такъв народ", които в момента са особено популярни. Като повечето нови партии в последните 30 години, които се появяват на хоризонта и стават хит сред избирателите.
Много важен ще е резултатът на 4 юли, тъй като той ще бъде ориентир за немалко избиратели. В последните 20 години по икономически, социални, финансови и други причини, избирателите действат все по-ирационално и конформистки, ориентирайки се по посоката на вятъра. Ако преди 20 години това бяха едва 5% от гласоподавателите, в момента 15 и повече процента вървят след победителя. Затова за нас изборите в Благоевград са нещо като битката за Сталинград, тъй като може да имат решаващо значение за резултатите на 11 юли от гледна точка на стимулиране на избирателите в посока подкрепа на БСП.
- Казахте, че изборите на 11 юли са поправителен за БСП. Ще успее ли соцпартията да издържи изпита?
- Въпросът е с колко ще го издържи, тъй като резултатът на 4 април бе потресаващо нисък и неочакван дори спрямо най-песимистичните прогнози, които имаше. Сега със сигурност трябва да има стъпка напред, съзнавайки че популизмът властва сред избирателите и много се обещава. На хората вече им е писнало от това 10 - 12-годишното управление на ГЕРБ и към момента искат да изберат нещо ново и различно. Въпросът е дали това, което ни се представя, е наистина панацея за решение на проблемите. Опитът и практиката в последните 30 години показват, че досега не се е случвало.
- БСП направи широка лява коалиция, привличайки дори хора, които са напуснали Столетницата - АБВ на Георги Първанов и Румен Петков, партията на Георги Кадиев. Какво показва кампанията до този момент - успешна формула ли е това?
- Винаги, когато сме били заедно, сме били по-силни. Стара максима в БСП. Не само във вътрешен план, но и на полето на левицата като цяло, част от която е и БСП - най-голямата като електорална тежест партия. Това е правилната формула. Ние в София я прилагаме отдавна. Още през 2015 г., след онези злополучни местни избори, бяхме обща опозиция с АБВ и Кадиев в Столичния общински съвет. От тогавашното ръководство имах и немалко критики по повод това опозиционно обединение.
Но днес, на фона на онези критики, получаваме стимулиращи похвали, затова че тази политика е била далновидна. Виждаме, че се прилага и в национален план, макар и закъсняла.
През 2019 г. пък коалицията, която застана зад кандидата на лявото Мая Манолова, бе ултраширока. Тогава всички партии без изключение се събрахме в едно - и Александър Томов, и Тома Томов, и АБВ и Движение 21 на Татяна Дончева и социалдемократите на Георги Анастасов. В широкия фронт дори имаше формации от център - дясно. Това показва, че формулата е печеливша. Но трябваше да мине време, за да има осъзнаване, че това е правилната посока.
Днес представителите на тази разширена лява коалиция, проявяват голяма активност и хъс в кампанията - всеки със своите приоритети и сфери на влияние. Георги Първанов представя книгата си, събира големи аудитории, обикаляйки страната. Румен Петков е много добър организационен работник и върши незаменима работа, тъй като това е едно от слабите звена на БСП в последно време. Надявам се, че всичко това ще даде резултат на 11 юли.
- Съюзът на Жан Виденов конкуренция ли е на БСП?
- Появата на Жан Виденов, 25 години по-късно с претенциите, които той изрази, представлява заплаха. Но тук имаме и друг проблем, който ще изследваме на 11 юли.
БСП е сложна, трипластова партия. Тя се състои от комунисти, социалисти и социалдемократи. Всички, които излязоха от БСП през последните 30 години, с едно-две изключения, бяха от социалдемократическата част на партията. За първи път имаме представител, който се отъждествява с твърдото ядро, с комунистите и социалистите в БСП. Това е по-сериозна заплаха, свързана с ядрото на партията и с възможността то да бъде разколебано. Надявам се, че Виденов няма да успее да направи това.
- От години БСП се афишира като партия, която иска промяна на модела "Борисов", но въпреки това не беше припозната като такава от т.нар. партии на протеста. Даже напротив - те дори отказват да разговарят с БСП. Какво е Вашето обяснение и има ли път между БСП и партиите на протеста?
- Разбира се, че има, защото ако БСП не водеше тази битка в последните 4 години, включително на ръба на популизма, нямаше да се стигне до този момент, в който обществото да бъде подготвено за това, което се случи през 2020 г. То не стана току така. БСП през цялото време поддържаше огъня. И скандалите, и острите изказвания, и акциите на БСП в парламента и извън него, подготвиха обществото и създадоха нагласата за промяна.
Разбира се, както често се случва, идват някои хора и се представят за аватари на промяната, изключвайки всичко досега. Това, което трябва да им кажа е, че историята познава много случаи, в които накрая самите тези, които претендират за промяна, не могат да я осъществят сами. Промяната не изключва никого. Това е обществен процес, в който всеки трябва да осъзнае смисъла от нея и сам да се промени, ако иска да продължи напред. Промяната изисква цялата енергия на обществото, защото става въпрос за цели системи, които трябва да бъдат променени с оглед по-добри резултати в здравеопазване, образование, икономика, земеделие и т.н.
- Голямото предизвикателство пред страната е какво ще се случи след 11 юли - ще има или не правителство. Каква е прогнозата Ви за изборите и след това?
- Очаквам значителен спад в подкрепата за ГЕРБ, предвид всички мерки, които взе служебният кабинет, за да ограничи до минимум лошите практики, най-вече с купения вот. Разчитам на ръст в резултата на БСП. Не мога да коментирам "Има такъв народ". Те са доста неясни предвид странната кампания, която водят, тоест отсъствието на такава. Макар резултатът в Благоевград да показва, че на този етап това работи.
Очаквам парламентът да бъде доста шарен - да има 6, може би и 7 партии и коалиции в него. А ще има нужда от консенсус по важни теми за обществото и за държавата, по които трябва да има обединение, свързано с промяна на системи и моделите, по които те работят. По отношение на бъдещо правителство считам, че новите ще си научат урока от 45-ото НС и ще разберат, че по-лошо от най-лошото правителство е въобще да няма правителство.
България е така устроена, че без правителство държавата не работи, за разлика от страни като Белия и Италия.
- По-скоро експертен кабинет, основан на сходство на програми или коалиционен - на партиите на протеста?
- Ще кажа нещо за първи път само за "Стандарт". През 2018 г. в Лондон, разговарях с млади и успели българи, завършили престижни университети. По повод бъдещето на държавата след Борисов, една от идеите, които възникнаха, бе че има нужда от преходен експертен кабинет, който да санира минното поле, оставено от Борисов и неговото дългогодишно управление, което създаде проблеми във всички системи.
Експертен кабинет от хора, които имат висока степен на одобрение и легитимация, която ще бъде достатъчна, за да ги предпази от всичко това, с което им предстои да се сблъскат по пътя на управлението на съответните ведомства. Нито една политическа сила, дори със свои експерти, не би имала този авторитет сама да се справи и би приключила много скоро управлението - в рамките на половин година.
- Каква роля за партиите виждате в този преходен период?
- Да утвърждават парламентаризма, духът на парламентарната република трябва да се възстанови. Парламентът да има ролята на водеща институция и да си върне властта от министерската република, за да можем наистина да заработим като държава, каквато е предвидена в конституцията.
- За да се случи такъв преходен експертен кабинет, трябва да има авторитет, който да събере партиите на една маса, да ги провокира да дават програмите и експертите си. Президентът ли е този авторитет, имайки предвид опита му от съставянето на служебното правителство?
- За разлика от първия опит за служебен кабинет, този път президентът показа, че си е научил урока и е узрял политически. Това, което виждаме като служебен кабинет е най-доброто, което е могъл да събере. По информацията, която имам, много хора с високата експертност и обществено одобрение не са били склонни да влизат в служебен кабинет за 2 месеца.
Разбира се, всички имаме своите забележки към един или друг ресор, но като цяло трябва да дадем висока оценка на кабинета. Той показва консенсус, обединявайки хора, които се идентифицират и в ляво, и в дясно, и в център. Имаме и министри с политически опит, и други само с експертен, които идват от реалния бизнес.
Президентът направи всичко възможно да създаде предпоставки за това, което ще се случи след 11 юли.
- Очаквате ли министри от служебното правителство да останат в редовния кабинет?
- Това е преценка на политическите сили, които ще го формират, но защо не.Има министри, които са доста дейни и активни, на които видимо е и доста трудно, защото има голямо съпротивление. Такива са вътрешният министър Бойко Рашков, който може би ще стане емблема на това правителство с всички свои действия и с всички активни мероприятия, които му се струпаха на главата. Но самият Рашков се е доказал във времето, така че ще се справи.
Икономическият министър Кирил Петков прави интересно впечатление със своята активност и иновативност. Трябва да отбележим и дейността на министъра на външните работи, както и на министъра на отбраната, въпреки изпитанията, с които се сблъска.
Министърът на правосъдието Янаки Стоилов намери своето амплоа в късния си политически период и се справя доста добре. Той също заслужава висока оценка. И, разбира се, премиерът Стефан Янев. Той показва един завиден баланс в поведението, което не е присъщо на много представители на военната общност.
- Думата на 2021 е възстановяване. Как ще коментирате Плана за възстановяване?
- Много се спекулира с него. Имаме един готов план от ГЕРБ, който търпи немалко критики. Във ведомствата има спорове кои проекти да отпаднат и кои да се включат. Важно е той да бъде спусък за рестартиране на икономиката по възможност върху нови основи. Той трябва да даде тласък на научно-изследователската и развойна дейност, на връзката наука - бизнес. Тласък за превръщане на България от суровинна база в държава, която произвежда продукти с добавена стойност.
В момента изнасяме суровини за други държави, които ни ги връщат като продукти, произведени с тях. Това е обидно на фона на 27-ото място в световната класация по икономическо развитие, което заемаше България преди повече от 30 години.
БСП – София държи в Плана за възстановяване и устойчивост да останат средствата за изграждане на новите линии на метрото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
