- Това е първият служебен кабинет с толкова активни министри, но е добре техните отчети да бъдат съчетани с поставените задачи
- Партиите вече категорично заявяват с кого биха управлявали
- Слави остава марката на "Има такъв народ"
- Българинът не гледа с добро око на това, че някой друг иска да му реши проблемите
- ГЕРБ влязоха в пауза за властта, в това няма нищо драматично
- Не изключвам проблеми с машинното гласуване
- Ако влязат и патриотите, ще имаме доста раздробен парламент, казва политологът доц. Татяна Буруджиева в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Буруджиева, как би изглеждал следващият парламент?
- Следващият парламент най-вероятно ще повтори присъствието на тези партии, които успяха да влязат в Народното събрание на 4 април. Социологическите данни и настоящата ситуация не предполагат някакво драматично разместване към този момент. Не се знае какво ще стане до края на кампанията, има време, а и все пак има размествания нагоре-надолу в подкрепата на партиите, макар и не драстични. В рамките на една кампания това може да се отрази, особено в първите три места. Но много близо до чертата работят партиите, които не влязоха в предишния парламент след изборите на 4 април, които изразяват така наречения патриотичен вот. Можем да очакваме евентуално влизане на някои от тях. Имам предвид коалициите ВМРО - Воля, а от друга страна - Възраждане. Първият въпрос ще е дали има разместване в подредбата, а вторият - ще влязат ли още партии заради патриотичния вот. Ако се случи да влязат още политически сили, това ще раздроби още повече парламента, който е и без това бе раздробен.
- Какви конфигурации може да се получат?
- При всички положения правителството ще бъде на малцинството. Не може да твърдим, че ще има конфигурация кабинет на мнозинство - тоест над 120 депутати. Така че каквото и правителство да бъде излъчено, то ще бъде излъчено от малцинство, но подкрепено от доста широка периферия спрямо неговата програма. Задачите, които то има да върши, могат да привлекат гласоподаватели от широка периферия. Но отговорност за него ще носи малцинството.
- Според Вас има ли вероятност да не се излъчи правителство?
- Не. Това бе големият въпрос на 4 април. Цялата предизборна кампания тогава мина в декларации от страна на партиите с кого по никакъв начин не биха управлявали. Сега ситуацията е различна и партиите вече категорично заявяват с кого биха управлявали и какво биха направили. И кого биха подкрепили. Така че участниците в тази политическа надпревара вече имат воля и желание да направят правителство.
- Слави Трифонов заяви, че няма да е депутат, а мнозина гласуваха на предишните избори основно заради него. Ще има ли отлив от "Има такъв народ"?
- Слави остава името, символа и персонификацията на тази партия. Той и в предишните избори не беше по-активен, сега дори е доста по-активен. Аз не мисля, че конкретният пост на Слави Трифонов мотивира хората, които гласуват заради него за тази партия. Напротив, той остава марката.
- Дали данните по закона "Магнитски" ще променят някакви нагласи преди изборите?
- Струва ми се, че тук са прави колегите, които казват, че тази тема се върти в елитите и по върховете на политическите организации и и институции. По-надолу избирателите и организациите не са толкова развълнувани, защото дори и само според народопсихологията българинът не поглежда с добро око на това, че някой друг се е заел да ни разрешава проблемите. В този смисъл това не е позитивна оценка за нас и хората не обичат да си я припомнят и да им я припомнят. По-важното в тази ситуация е реакцията на българските институции и дали те ще могат да се задействат. Това наистина поставя огромния въпрос за функционирането на нашата съдебна система и на органите ни за сигурност. А всъщност чисто политически се интерпретира по друг начин. Така че аз се надявам да минат изборите и институциите да се захванат с важния знак, който ни беше даден с това действие на американската администрация, което всъщност поставя въпроса за равенството пред закона.
- Каква ще бъде съдбата на ГЕРБ оттук нататък?
- ГЕРБ от протестите насам трябва да са осъзнали, че влизат в нещо като пауза във властта. И това би било добре, ако се използва за вътрешни промени в тяхната партия, в начина, по който функционират и в начина, по който ще управляват. По принцип няма нищо драматично партиите да се оттеглят от властта, а след това да се връщат. Животът на партиите не е в това да се раждаш, развиваш, остаряваш и умираш, всяка партия може да се върне отново на власт, стига да види обществото, че има за какво да ти даде доверие. Точно както е видяло преди, че има за какво да ти го отнеме. Животът на партиите в нормалните демокрации е свързан с това, че има моменти на подем и на загуби и в това няма нищо трагично, стига партиите да не го възприемат като трагедия. Така че на тези избори ще е интересно как ще реагират първо ГЕРБ, а след това и техните избиратели.
- Дали Бойко Борисов би пристъпил към крачката да се кандидатира за президент?
- От години този въпрос се поставя, но аз лично смятам, че в това няма никаква логика. Рязко се предприема тази стъпка - лидерът на партия да стане президент. Президентският пост се предполага да е финалът на твоите политически усилия. Ако Бойко Борисов е решил, че свършва с политиката, може и да се кандидатира. Но според мен, като виждаме как действат в ГЕРБ и чуваме декларациите на господин Борисов, виждаме, че той се е заел със стабилизирането на собствената си партия. Но ако ме питате дали през президентските избори ГЕРБ ще опита да направи тази сериозна крачка напред към връщане на властта - да, но при това положение те биха опитали да намерят кандидатура, която да отвори вратите и към десни, но и към леви избиратели. Ще бъде интересно да видим кои са кандидатурите на партиите и как ще се развият президентските избори.
- Машинният вот ще ни постави ли на изпитание?
- Аз се надявам ЦИК да се справи, защото по така разписания Изборен кодекс цялата отговорност е на тях. В същото време няма как да си представя, че обществото ще приеме отговорност да носят назначени от партиите лица, които са почти анонимни за масовия българин. Така че от справянето на ЦИК с изборите ще зависят политически оценки. Според мен ще има проблеми, химерична е тази увереност на ЦИК, според моите последни наблюдения. Публичното представяне на организацията за гласуването е поставено леко встрани от вниманието на избирателите. Фокусира се вниманието на хората върху други проблеми, върху работата на служебното правителство, но в този смисъл за мен организацията на изборите е в сянка. Нямам особена представа какво правят, надявам се всичко да бъде наред.
- Как бихте оценили служебното правителство?
- Служебният кабинет се опитва, на първо място, да бъде много прозрачен. Има изключителна медийна активност, а ако сравним с другите служебни кабинети, това е един много отличителен факт. Не защото не е имало отчетност за другите подобни кабинети, но тя е минавала основно през министър-председателя или през президента, който носи отговорността за този кабинет. Това е като че първото служебно правителство, в което са толкова активни министрите. Добре е обаче техните отчети да бъдат съчетани със задачите, които им са поставени. В някои министерства това е ясно - икономическото, финансовото и към тях общественото мнение е по-толерантно. Докато в силовите министерства имаме по-различни интерпретации за свършеното, точно защото не е ясно каква е позитивната задача в тези министерства. Виждаме критиката и контрола, но не виждаме как промените ще доведат до смени на политики. Хората са оставени на самоинтерпретация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
