- Предвиждаме програма за ускорена амортизация, казва Кирил Симеонов, кандидат за народен представител на "Има такъв народ" от Варна в специално интервю за СТАНДАРТ
- Ще работим за привличането на големи инвеститори, които спомагат за създаване на клъстери
- Платформа ще показва в реално време на хората как се харчат публичните средства
- Вдигането на прага за регистрация по ДДС ще помогне на малките фирми
- Ще облекчим визовия режим за туристически цели
- Варна е страхотен град с огромен потенциал, но се управлява посредствено
Кирил Симеонов е на 36 години. Макроикономист и икономически анализатор.Завършил е средно образование в Американския колеж в София, след което получава президентската стипендия в университета Охайо Уеслиън в САЩ, където завършва икономика с отличие.След това става магистър международен мениджмънт в един от водещите европейски икономически университети - Бокони в Милано.Работил е като трейдър финансови деривати и бизнес консултант в частния сектор.Част от комисията по икономика и финанси към партия "Има такъв народ", член на Комисията по бюджет и финанси в 45-ото НС.Семеен с две малки деца.
- Г-н Симеонов, имал сте възможности за работа и кариера в чужбина. Защо избрахте да останете в България и да се занимавате с политика?
- Може да звучи тривиално, но аз винаги съм искал да се върна в България след обучението ми в САЩ и Италия. Искам да живея в родината си и майчиният език на децата ми да е български. Клиширано, но - факт. Сега вече съм семеен с две малки деца и искам те да растат в просперираща и подредена държава.Относно политиката - винаги съм имал силно изразена гражданска позиция без да ме е страх да я отстоявам. Искам да допринеса за промяната и вярвам, че има нужда от нови хора с енергия и идеи. Благодаря на „Има такъв народ“, че видяха потенциал и желание за борба в мен и ме събраха с екип от прекрасни професионалисти, с които да гледаме в една посока и работим за обща кауза. А именно - да завещаем една по-добра България на тези след нас.
- Програмата на „Има такъв народ“ в сектор„Икономика“ предвижда изготвяне на дългосрочнапрограма за икономически растеж. Какви реформипланирате?
- Дългосрочната ни програма за икономически растеж се основава на структурни реформи, които целят да осигурят и да гарантират по- жизнеспособна икономика, с по-добри възможности за развитие на бизнеса и увеличаване покупателната способност на населението.
Например - общата бизнес среда може да бъде подобрена, чрез законови мерки запо-гъвкави пазари на труда, по-опростена данъчна система и значително заниженаадминистративна тежест, което улеснява дружествата в текущата им дейност и плановете за бъдещето. Домакинствата от своя страна получават по-евтини (и по-качествени) продукти, както и по-висок разполагаем доход.Смятаме да приложим принципите на кръговата икономика за възстановяването и ускореното развитие на стопанската дейност в България.Внедряването на иновативни процеси в различните сектори е от изключителна важност, както и картографиране на ресурсите в страната с цел балансирано развитие на регионите.
Нека синтезирам основните ни стълбове - благоприятна нормативна рамка, ефикасна администрация, стимулиране на конкурентоспособността, подкрепа на предприемачеството и целенасочено привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ).Разбира се, трябва да споменем и развитие на човешките ресурси и насърчаване на иновациите.
- Какво трябва да направи страната ни, за да се превърне в привлекателна за чуждите инвеститори дестинация?
- Този въпрос е пряко свързан с предишния.България страда от остър дефицит на преки чуждестранни инвестиции, като в голямата си част те са дългови инструменти, а последните години българските емигранти са най-големият чуждестранен инвеститор. Трябва да се работи активно в посока насърчаване на ПЧИ и създаването на ефективна среда за инвеститорите.
Осигуряването на благоприятна законова рамка, ефективна публична администрация, подобряване на бизнес средата и намаляване на фрагментацията на пазарите са основни фактори при привличането на ПЧИ.
От изключително значение е развитието на човешките ресурси и повишаване на квалификацията, както и инвестиции в преквалификация на хора в и извън трудоспособна възраст.
Тук е важно да споменем постигането на висока добавена стойност в образованието и стимулиране на научно-изследователската и развойна дейност. Нужна е синхронизация на работата на образователните институции с териториалното разположение и нужди на икономическите зони в България.Българските институции трябва да работят активно в привличането на инвестиции.Ще работим за привличането на големи инвеститори, които да спомогнат за създаване на клъстери и повлекат след себе си и други.На последно място, но не по важност, трябва да споменем корупцията.Тя е основен фактор и пречка за страната ни при привличането на инвестиции.
- Бюрокрацията е другият бич за бизнеса. Въпреки многобройните обещания на предишните управляващи електронното правителство все още е цел, а не реалност. Какво трябва да се направи, за да се освободят предприемачите от административната тежест?
- На първо място е важно да се облекчат процесите в публичния сектор, един от методите за което е да има единно управление на данните. Задължително е опростяването на утежняващи административни процедури.Целта е по-лесно да се прави бизнес.Ще ви дам един конкретен пример - България е на изоставащите места по продължителност на присъединяване към електрическата мрежа. Целта е да се намалят значително подобни утежняващи срокове за бизнеса, издаване на разрешителни и т.н.
Наш основен приоритет също е повишаването ефективността и ефикасността на публичната администрация.
Предвиждаме интегрирана дигитална среда, която да обслужва гражданите и бизнеса през една точка, както и внедряването на електронна идентичност и споделени ресурси.Разбира се, прозрачността е много важна. Обществото трябва да е информирано в реално време при разходването на публични средства и ние имаме за цел създаването на платформа, която да е широкодостъпна и да показва критериите за обществените поръчки, тяхното възлагане и изпълнение.
- "Има такъв народ“ предвижда инструменти в помощ на младите предприемачи. Какви са те?
- Условията за стартиране на бизнес трябва да се подобрят значително. Имаме набор от мерки, които да подпомогнат и улеснят предприемачите. Една такава мярка касае данъчни облекчения, и по-конкретно освобождаване от корпоративен данък за определен период от време и при реинвестиране на печалбата в производствени активи и иновации. Новите компании ще бъдат подпомогнати капиталово чрез различни финансови инструменти.
Важно е да споменем и промяна на Търговския закон, която да обезпечи правно стартиращите компании в различните етапи на финансирането им.
Предвиждаме също програма за въвеждане на ускорена амортизация, което би улеснило компанията в трудния начален период и би позволило увеличение на вътрешните инвестиции. Друга мярка, която вярваме, че ще е от голяма полза е вдигането на прага за задължителна регистрация по ЗДДС, което би представлявало облекчение за малките фирми.Мога да спомена още и че планираме въвеждане на обратно начисляване на ДДС в конкретни сектори и иницииране на програма за фискална децентрализация.
- Туризмът е един от секторите, които пострадаха най-тежко от коронакризата. Кои са стъпките за възстановяването и развитието на бранша?
- Хотели, ресторанти, авиокомпании са безспорните губещи в създалата се ситуация. За съжаление туристическият сектор не бе подпомогнат по най-добрия начин, въпреки че бе най-силно засегнат от налаганите от страна на държавата рестрикции.
Много от мерките бяха закъснели, но и като цяло крайно недостатъчни. Туристическият сектор е в основата си частен бизнес, но неговата свързаност с редица други отрасли, приходите, които се генерират на годишна база, обуславят нуждата на страната да заеме по-активна роля в неговото промотиране. Ковид-19 следва да се гледа не само като проблем, но и като възможност.
Всички туристически дестинации бяха засегнати, но само тези, които имат ясна стратегия и план ще излязат още по-силни. Туризмът има нужда от предсказуемост, от хоризонт и сигурност. Необходимо е изграждане на успешен и разпознаваем имидж на България като атрактивна туристическа дестинация чрез фокус върху няколко стратегически подсектора. Подобряване на българския туристически продукт чрез повишаване квалификацията на заетите в него следва да е водещ приоритет. Важно е да се има предвид, че усилията за следващия летен сезон трябва да започват още от това лято.
- Каква политика трябва да води страната ни, за да си върне руските туристи и останалите изгубени пазари?
- Руските туристи са най-големия сегмент от туристическия поток в България. Този пазар е малко по-специфичен и проблемът не е изцяло свързан с развитието на пандемията и за него освен реклама е необходима комуникация на дипломатическо ниво. Нашата цел е да върнем руските туристи в България.
Когато говорим за пазари като Украйна, Беларус и други трети страни по отношение на ЕС, не можем да не обърнем внимание на темата за необходимостта от облекчаване на визовия режим за туристически цели, което е залегнало и в нашата програма.
Поевтиняване и ускоряване на услугата по издаване на визи за туристически цели чрез дигитализация на процесите и редуциране или изцяло изключване на търговските посредници по веригата ще ни даде сериозно конкурентно предимство. Разбира се, страната следва да насочи усилия и към традиционните ни пазари от Западна Европа като Германия, Великобритания, Чехия, Полша, а това може да се случи с активна рекламна и дигитална трансформация – конкретни и точни послания, отчитайки спецификите на всеки регион, вид туризъм и потенциални туристи.
- Кандидат се за народен представител от Варна. Кои са най-големите проблеми пред развитието на града?
- Варна е страхотен град с огромен потенциал, който за съжаление не се използва.Смело мога да заявя, че от много години градът се управлява посредствено и неамбициозно.
На мнение съм, че трябва да избягаме от стигмата, че сме само курортен град, защото Варна може да бъде много повече - било то иновативен и индустриален център.
Ще дам пример - Варна трябваше да има функционираща индустриална зона поне преди 10 години. Зона, която да привлича инвеститори и да бъде основа за създаването на клъстери.2021-ва година все още нямаме такава зона, а само голи обещания. Това е жизненоважно за икономиката на града ни. Много градове, по-малки от Варна, отдавна са решили този въпрос.Пристанището на града също е крайно недоразвито, а то би могло да е голям фактор в притока на ПЧИ.
Досегашните управляващи ни хвърляха прах в очите толкова години - че сме град на четири сезона, че сме град на спорта, и т.н.Нито сме град на четири сезона, нито сме град на спорта - с нито един стадион от европейско ниво.
Последните години основно се правят фасадни инфраструктурни проекти на високи цени и спорно качество. Проблемите с отводняването, сметоизвозването и инфраструктурата са пословични.
Само погледнете градове като Констанца и Клуж-Напока в Румъния и посредствеността на досегашното развитие ще ви стане кристално ясна.
Варна има нужда от амбициозно управление, което да развие града и икономиката му до нивата, които може и заслужава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
