- Вероятно ще се получи парламент, който трудно ще излъчи правителство, не изключвам предсрочен вот още тази година
- Как до 4 април ще се ваксинират 80 000 в секционните комисии и как ще се обслужат болните, пита социологът Цветозар Томов в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Кои са най-големите препъни-камъни пред предстоящия вот? Много Ваши колеги прогнозират ниска избирателна активност заради пандемията, така ли ще е?
- За съжаление, България вече навлезе в нова вълна на пандемията и с доста голяма увереност може да се твърди, че в следващите 40 дни, поне до средата на март, епидемиологичната ситуация в страната ще се влошава. А това означава, че тя ще е доста тежка в изборния ден, дори ако вече има известно подобрение в сравнение със средата на март. Колко тежка? Това е въпрос, на който не може да се отговори категорично, но някои логични предположения са възможни. Първо, среднодневният брой потвърдени случаи вероятно ще е по-висок от сегашния, като е възможно да надхвърли 2000. От това следва, че активните случаи в навечерието на изборите ще са над 40 000, а заедно с карантинираните броят на хората, които би трябвало да гласуват в подвижни избирателни секции, ще надхвърли 70 000. Това е умерено оптимистична прогноза, може да са двойно повече, но няма да са по-малко. Определено ще кажа, че изборната администрация няма капацитет да осигури възможност на повече от 15000-20000 души да гласуват по този начин. Този е първият голям препъни-камък. Но не е единственият. Няма да бъде изпълнено и второ обещание на властите - че участниците в секционните избирателни комисии, които желаят, ще бъдат ваксинирани.
Това е кьорфишек, защото няма техническо време да се направи
Тези около 80 000 души ще бъдат определяни по партийни предложения най-рано в началото на март и няма да има никаква възможност да получат 2 ваксини през 3 седмици и това да приключи 2 седмици преди изборите, за да имат изграден имунитет. Освен това, и на предишни избори около една четвърт от тези хора по различни причини се отказват и биват заменяни в последния момент. Просто не ми се мисли колко от тях ще се откажат в сегашната кампания, особено като разберат, че за ваксинацията ги лъжат. Тези дни ЦИК направи разумното, но доста отчаяно предложение партиите да подбират за членове на СИК хора, които вече са преболедували и имат имунитет. Но и това няма да се случи. Страхувам се, че до такава степен няма да достигат хора за секционните комисии, че няма да се спазват никакви критерии за подбор и
всякакво куцо и сакато ще попадне в тях
За ефекта от това ще съдим по състоянието на секционните протоколи след изборите. Третият тежък препъни-камък е организацията на изборите извън страната, четвъртият - обучението, което няма как да се проведе по досегашния начин, петият - спазването на противоепидемичните правила при предизборната агитация. Мога да изброявам и още, но няма смисъл. След като българските депутати не приеха необходимите законови промени, за да имаме сравнително нормални избори в тази тежка обстановка, това ще е положението. Накрая изкупителна жертва ще е Централната избирателна комисия. А дали хаосът, който предстои, ще доведе до срив в избирателната активност? Не знам, много е вероятно, но от друга страна може и да разгневи и по този начин да мотивира повече хора да участват в изборите.
- Удачно ли беше определена изборната дата, или можеше да бъде изместена?
- Ако се сбъднат очакванията ми, че епидемичната обстановка ще се влоши по време на кампанията, датата ще се окаже неподходяща. Но все пак да не забравяме, че при избора на дата президентът, ако перефразирам Конфуций, трябваше да лови черна котка в тъмна стая, в която няма котка. Ако страната имаше поне приличен ваксинационен план, а не ваксинираше 250 пъти по-бавно от Израел, например, би имало някакъв смисъл да се отива към най-късната възможна дата, за да бъде защитена колкото е възможно по-голяма част от населението към нея.
- Трябваше ли президентът Румен Радев да обяви кандидатурата си именно сега, когато имаме друга предизборна ситуация, и какви ще са последиците от това?
- Не мисля, че това има особено значение. Едва ли някой е изненадан от това, че действащият президент смята да се кандидатира отново. Засега президентските избори и страстите около тях са прекалено далече.
- Как според Вас ще се конфигурира парламентът след изборите и ще бъде ли в състояние да излъчи правителство?
- Не знам. Моята интуиция е, че резултатите от изборите ще бъдат много различни от това, което в момента измерват социологическите агенции и ориентация за това накъде вървят нещата няма да имаме преди началото, даже средата на март. Много вероятно е обаче в крайна сметка да се получи парламент, който много трудно да излъчи правителство. Изглежда ми безспорно само едно - че тези избори ще дадат богат материал за поуки на тема как не бива да се правят избори в условията на пандемия. И ако имам някаква надежда, тя е, че след тях ще се намерят достатъчно трезви и разумни хора в парламента, които да се захванат и преработят ужасяващо объркания български изборен кодекс.Не се съмнявам и в това, че ще имаме предсрочни парламентарни избори, като не изключвам това да се случи още тази година.
- България е в политическа криза, която се задълбочи с пандемията. Какъв е политическият хоризонт пред страната ни - тази година и в по-дългосрочен план?
- В краткосрочен план - неясен, но в дългосрочен план съм оптимист. България е малка страна с прекрасен климат и кадърни хора, която може бързо да преодолее сегашната криза и да се излекува от болестите на неразвитата си и непроходила демокрация. Големият проблем на страната е състоянието на държавата. То е лошо, много лошо, защото в момента тя действа като приют за слабоумни и корумпирани хора, а институциите й работят на равнище 19 век. Забележете, че там, където в България се случват хубави неща, държавата просто я няма.Политическият живот в страната е силно зависим от възможностите за влияние над тази огромна консервативна маса от хора, чието благоденствие и даже съществуване зависи от това да се поставят спирачки на всеки опит за рационализиране и модернизация на дейността на държавните институции. Това е проблемът, който страната трябва да преодолее. Повсеместната корупция е един от симптомите, видимите прояви на заболяването. Други такива симптоми са неустойчивото законодателство, лобистките промени в него, срастването на бизнес, престъпност и власт във високите етажи на държавното управление, обстоятелството, че мнозинството партийни активисти са идейни борци за държавни постове. Тази картина се усеща от хората, тя ги отвращава и отблъсква от политиката, прави ги политически пасивни, затова и нещата се въртят в цикъл, който прилича на омагьосан кръг. Но си мисля, че вече сме близо до натрупването на критична маса от негодувание, която е в състояние да измени радикално нещата - било като измете от политическата сцена управляващите страната партии в последните 30 години, било като ги принуди лека-полека да се реформират. Това се усеща във въздуха и негов израз е крайното недоверие в институциите на властта.
- Бяха лансирани и оттеглени промени в изборния кодекс. Нуждае ли се той от промяна и в каква посока?
- Вече споменах, че Изборният кодекс се нуждае от тотално преразглеждане. Той гъмжи от недомислия, подводни камъни и противоречия. Има проблеми, които остават нерешени в продължение на десетилетия - например създаването на изборен регистър, чрез който да се премахнат "мъртвите души" от избирателните списъци. Трябва да бъде разбит монополът на парламентарно представените партии при избора на членове на изборната администрация на всички равнища. Да се махнат глупости от типа на това, че гласуването в България е задължително и още един куп неща, за които няма да ми стигне времето да изброя. Нека приключа с един пример - ако в България членовете на секционните комисии се избираха чрез тестове и образователен ценз, а не само чрез партийни предложения, в сегашната кампания щеше лесно да се види, че
най-подходящи за членове на секционни избирателни комисии са българските учители
- хем имаха възможност да се ваксинират навреме, хем са далече по-грамотни от повечето партийни активисти, които партиите набутват в СИК-овете, хем изборите, особено в градовете, но не само там, се провеждат по работните им места. Но това не може да стане, защото Изборният кодекс, в сегашния си вид, не го позволява. Поради това отново ще имаме 50% пълни с грешки секционни протоколи, попълвани често от хора, които трудно могат да разделят купа сено на две магарета, но пък се ползват с височайше партийно доверие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
