- Главният прокурор се отчиташе на всеки три месеца в правната комисия на НС
- Добрите закони се създават с широк дебат от заинтересовените страни
- Г-жо Александрова, как гледате на смените, които прави служебното правителство?
- Определно, до сега не съм срещала подобен реваншизъм в живота си. Не казвам това заради смените по политически позиции. Те са оправдани, винаги е така при смяна властта. Примерно, когато става дума за областен управител или негов заместник, тази позиция е политическа и който влезе в управлението винаги сменя първо тези хора. Но, когато става дума за експерти, например в службите, в полицията, при това на всякакво ниво, това определено не е приемливо. Аз дори не говоря за шефовете на служби. Тяхното освобождаване също не трябваше да става по този начин, защото те се избират по специален закон от Народното събрание. Но, служебното правителство не е избрано от хората, то е назначено от президента с единствената цел да проведе честни и прозрачни избори и да не се занимава с нищо друго. Добре, организира проверки, но в същото време не контролира както трябва собствените си кадри. Давам пример с шефа на НАП. Да, законно е, ние променихме закона след като той си е прехвърлил фирмата. Но, питам, дали е морално един началник на приходна агенция да дава пример като прехвърля над милион задължения на лице, което не може и да се намери към днешна дата. Това показва, че с един аршин мерят за своите хора и с друга за останалите. И друго, в момента сменят шефовете на районните полицейски управления, не говоря за областните ръководства, тях винаги ги сменят като дойде служебно правителство. Но качествени хора в районните управления, хора които са се издигали по стълбите в йерархията, защо? Аз имам приятели от детинство, които работят в ГДБОП от години и са се изкачвали всяка следваща година на следващото стъпало, в момента им казват: вие сте се издигнали по времето на ГЕРБ, затова ви махаме.
- Борбата с корупцията се повтаря като мантра, но хората нямат усещането, че тя е успешна. Какви мерки предлага ГЕРБ с предизборната си програма?
- По повод приемането на Закона за борба с корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, както и създаването на комисия по темата, в доклада за сътрудничество на Европейската комисия се казва, че от януари 2018 г. България е приела всеобхватна реформа на законодателството за борба с корупцията. Новият закон дава възможност за реформа на законодателната уредба за предотвратяване на конфликт на интереси, незаконно обогатяване и корупция най-вече по високите етажи на властта, но не само. Това е отчетено и в първия доклад на Европейската комисия за върховенството на закона през 2017 г. и 2018 г. Също така през 2020 г. докладът констатира, че реформите дават първите резултати. Въпреки това усещането при по-голяма част от хората е, че има корупция. В 45-о Народно събрание имаше предложение от колеги от други партии Комисията за борба с корупцията да бъде разделена на подкомисии, но ние като политическа партия смятаме, че не е редно и че това ще ни върне стъпки назад. Затова в предизборната ни програма сме заложили по-широк обхват за проверки на държавните служители за почтеност, като смятаме да ползваме и опита на европейските страни. И Националната стратегия за превенция на корупцията за 2021 – 2027 г. съдържа мерки изработени и съгласувани с участието на Върховния касационен съд, Върховна касационна прокуратура, Висшия съдебен съвет, Инспектората на ВСС и представители на неправителствения сектор. В стратегията се посочва, че измененията на Наказателно-процесуалния кодекс трябва да бъдат обект на последваща оценка след широк обществен дебат. И като председател на правната комисия в 44-то Народно събрание винаги съм се стремяла дебатът да е обхванал всички групи и засегнати страни. В крайна сметка трябва да се чуе мнението на хората, които прилагат закона, за да може той да има ефект. Обратното води до формалното му прилагане и хората продължават да си мислят, че има корупция, че не се борим с нея целенасочено. Аз не съм съгласна с това твърдение, защото много се направи през последния мандат на ГЕРБ. Това, че има производство на самата комисия за почти 3 млрд. лева говори, че моделът е работещ. Производствата срещу олигархични кръгове говори, че се работи в тази посока. От много години не е имало обвинения срещу министри, срещу зам.министри, срещу политически лица, срещу депутати, каквито имаше през нашия мандат. Това означава, че работим с по-голям респект и с влагаме повече усилия. На закона ще се направи оценка на въздействието, но тя трябва да е след поне пет години от прилагането му, а ние от 2018 г.маме три годишен период, така че догодина ще може вече да се види ефекта, както и да се видят пропуските, за да може да наблегнем на тях.
- А какво ще кажете за лобизма в законодателната дейност? Това също се смята за корупционна практика у нас.
- За да лобираш за един законопроект, ние би трябвало да имаме Закон за лобизма, но такъв все още нямаме и не сме приели. Смятам, че почтенността и прозрачността повишават доверието в държавните органи, а занижените стандарти създават предпоставки за лобизъм и корупция. Лобистката дейност чрез прокарването и защитаването на специфичнти интереси е в ущърб на обществото и да увеличи рискът от обсебване на държавни органи и от частни интереси. В новата си програма предлагаме да въведем механизми за регулиране и контрол на тези дейности. Между другото, въвеждането на две изменения в правилника на 45-то Народното събрание смятам, че ще въведат правила за прозрачност. Всяко законодателно предложение е достъпно на страницата на Народното събрание, въпреки това има критики, че процесът на примане на законите не е достатъчно прозрачен. Затова предлагаме надграждане на законодателното досие. Всеки вносител на законопроект ще е длъжен да представи информация за всички контакти със заинтересованите страни, за да става ясно, дали законопроектът е разработен от външни организации, кантори, фирми. Това ще важи за предложения внесени между първо и второ четене. Приоритет ще бъде и въвеждането на допълнителна предварителна оценка на въздействието. Предложението е малко на ръба, защото от една страна народният представител има право на неограничена законодателна дейност и ако го ограничими със задължителна оценка на въздействите на второ четене, ще усложним доста работата му, но предстои дебат по този въпрос. Моята цел като председател на правната комисия в 44-то Народно събрание винаги е била да има широк дебат. Имало е моменти, в които мненията се накланят на едната или другата страна, или пък влизайки в обсъждането на самия законопроект не сме взели решение, но в процеса на дебата сме постигали много добър резултат.
- Какво се предвижда в програмата на ГЕРБ като съдебна реформа?
- Ние не изтъкваме и хубавите неща, които сме постигнали, защото има и много такива, които сме постигнали в последните години. Например, напоследък непрекъснато се критикува съдебната система. Но, аз не съм съгласна, много се направи и продълбжава да се прави в тази посока. Малко се знае, че ние сме на първо място по бързина на административния процес. В цяла Европа, сме на първо място. Това е изключително постижение, хората не го знаят. Напреднахме и по отношение на Наказателния процес. Въведохме изменения в НК, с които се постига по-голяма бързина на процеса. По отношение на гражданското производство малко изоставаме, но не са предишните десет години. Да, пет години пак не е малко време, да мине едно дело на три инстанции, но и този срок е подобрен. В последния мандат също много направихме по отношение на електронното правосъдие. Да, все още не можем да се развеждаме онлайн, но предполагам, че в един бъдещ мандат и това да се случи. Имаме забележки по отношение на съдебната карта, там не можем да постигнем съгласие. Има няколко аспекта, които трябва да се изпълнят. Не се проведе достатъчен обществен дебат. Трябваше да се огледат всички детайли и да се обсъдят с всички заинтересовани страни по отношение на разстояние до съдилищата, да не се гледа само производителността на съответния съд, трябваше да се вземат под внимание най-важните аспекти. Разбира се, че има какво да се желае, между добрите има и неща, които не се получават.
- Няма как да не ви попитам, все пак, кой ще контролира главният прокурор?
- Колкото до това, кой ще контролира главния прокурор, ние направихме първата стъпка, но колегите някак не ни разбраха. Знаете, че за приемането на такава промяна се изисква мнозинство и не какво да е, а две трети мнозинство. Така че, за подобна промяна трябва да се обединим, да направим големия обществен дебат с всички заинтересовани страни, които участват в съдебната система и да намерим правилното решение. Сега не виждам диалог, коренно се различаваме с колегите от „Да.България“. Не съм съгласна с тяхното предложение, главният прокурор да се избира от Народното събрание, тази фигура не трябва да се политизира, напротив. Лично аз смятам, че главният прокурор към момента си върши много добре работата. Засегна не малко интереси. Не всеки би имал смелостта да се изправи срещу група олигарси. Това също е предпоставка за атака към него. Лично аз смятам, че и към този момент над него има контрол, защото той никога не е отказвал да се отчита на три месеца в Народното събрание, както и да отговаря на неудобни въпроси. Участвал е много активно в дебатите в правната комисия. А по отношение на прокуратурата, аз смятам, че тя трябва да си остане в съдебната власт.Може би по-голям контрол би се осъществявал, ако ВСС се раздели на Висша съдебен съвет на съдиите и Висш съдебен съвет на прокурорите, както и по-малко част от членовете на ВСС да се избират от Народното събрание, тоест да има по-голяма представителност от професионалните среди.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
