- Въвеждането на различни ставки на ДДС изисква задълбочен анализ и консенсус
- Нужна е допълнителна помощ за свинекомплексите след АЧС, казва Бюрхан Абазов, водач на листата на ДПС в Русе
- При зеленчуците подпомагането е 3% от разходите на единица площ, а при зърното - 30%
- Управляващите допуснаха грешки в политиката с етерично-маслените култури
- Новата ОСП има амбицията да увеличи подкрепата за малките и средни семейни ферми
- Господин Абазов, хранителните стоки поскъпват и се очаква тази тенденция да продължи. Производителите и преработвателите на храни отдавна настояват за диференцирана ставка на ДДС. Нужна ли е и възможна ли е такава промяна?
- През последните 2 г. цените на храните освен по чисто икономически причини - търсене-предлагане, се повишиха и от пандемията Covid-19, цените на горивата, Африканската чума по свинете, природните катаклизми. Производителите, преработвателите, потребителите и политиците периодично подхващаха темата за ДДС. В много страни на ЕС има диференцирани ставки на ДДС за различни продукти. България е една от малкото страни, която не се възползва от правото да въведе такива ставки /с изключение на туризма/. ДПС още преди 2 г. предложи ЗИД на Закона за ДДС, детските храни и лекарствата за деца да са с 9% ДДС. ДПС още преди 2 години започна консултации с всички ангажирани при производството на хляб.Въвеждането на различни ставки на ДДС за отделни продукти не трябва да е кампанийна акция. Въпросът е много сериозен и изисква задълбочен, сериозен и дълъг дебат с производителите, министерство на финансите и политическите партии. Такава промяна е нужна, но не е възможна без задълбочен анализ, обсъждане и консенсус.
- Възстановяването на напояването е гореща тема, земеделците от години настояват да се вземат мерки. Какво трябва да се направи?
- След като възстановихме собствеността върху земеделските земи и разрушихме голяма част от напоителните съоръжения, започнахме да мислим как да възстановим поливното земеделие. Едно е ясно, че без поливане няма как да развиваме модерно и конкурентно способно земеделие. Отраслите, на които искаме да дадем приоритет - зеленчукопроизводство и овощарство, задъжително се нуждаят от напояване. По предложение на ДПС в Закона за водите облекчихме и опростихме процедурите по разрешителни за водовземане, когато е за земеделие. Това е възможност за много дребни собственици на овощни и зеленчукови градини бързо и лесно да изграждат локални поливни полета от собствен водоизточник. През това време държавата се опитва да "реанимира" монополиста "Напоителни системи" ЕАД, като дружеството подаде проекти за 115 мил. лв. по поливната мярка на ПРСР, но подписани и реализирани проекти все още няма. Друга идея на управляващите е да включат в Плана за възстановяване и устойчивост реконструкцията и възстановяването на мрежата от държавните напоителни системи за около 800 млн. лв.Според мен ЕК трудно би приела в плановете на отделните страни да фигурират изостанали обекти, които през годините не са получили финансиране и имитират реформи и икономически растеж - това, което търси ЕК в плановете за развитие. Така че въпросът с възстановяването на поливното земеделие остава открит.
- Все повече се увеличава вносът на зеленчуци, на които България е традиционен производител. Какви грешки са допуснати, за да се случи това и може ли да се стимулира този сектор в земеделието?
- По предложение на ДПС, когато се договориха правилата на ОСП за втория програмен период 2014 - 2021 г., за първи път се включиха и прилагаха мерки за допълнително подпомагане на малките земеделци, младите земеделци, производителите на зеленчуци, плодове, животинска продукция, био продукти, намален акциз върху горивата в земеделието, преразпределително плащане и обвързано с производство плащане. За съжаление тогава управляващите допуснаха изкривявания и голяма част от ресурса отиде при "псевдо" производители и за истинските зеленчукопроизводители остана малка част от парите. При този начин на подпомагане помощта няма как да се усети от зеленчукопроизводителите, на фона на големите производствени разходи на единица площ подпомагането е от порядъка 3 % от разходите, докато при зърнопроизвоството е около 30 %. Или държавата трябва да договори друг принцип на подпомагане, или да съдейства за повишаване на доходността чрез продажната цена, условия за бърз и лесен достъп до търговските вериги, къси вериги на доставка от производител до потребител без посредници, частни или публично частни логистични центрове за изкупуване, пакетиране, сортиране и предлагане на големи партиди плодове и зеленчуци.
- България е традиционен производител на етерично-маслени култури, но в последните години се получи дисбаланс - номер 1 в света по площи, засадени с лавандула, свръхпроизводство на масла и производители, които се нуждаят от помощи. Каква политика трябва да се води, за да не се получава такова изкривяване?
- Ключовата дума тук е "политика", а политиката в сектора се определя от МЗХГ. Когато водиш политика на насочване на земеделска дейност не заради производството, конкурентноспособността, а заради субсидията, това рано или късно води до изкривявания. Когато включваш етерично-маслените култури в "чувствителната" група и получаваш големи субсидии и повече точки по проектите по ПРСР, а в същото време не ограничаваш производството на етерично-маслени култури в естествения му ареал - Подбалканските полета, естествено е в Добруджа да има хиляди декари лавандула. Което при лабораторен анализ не покрива качествените показатели и остава в склада. При наличие на непродадено масло от миналата година, как дестилериите да купят още цвят? След първата грешка идва и втората. ГЕРБ предложиха да решат проблема с нов Закон за розата. Тогава апелирах от трибуната на НС, че със закон не могат да се решават пазарни взаимоотношения. Факт е, че проблемът се повтаря и тази година, законът не сработи и розопроизводителите унищожиха голяма част от насажденията си.
- Свиневъдството понесе тежък удар след АЧС. Възстанови ли се браншът и какво още трябва да се направи?
- Българското свиневъдство понесе тежък удар през 2019 г. Най големи бяха пораженията в моя роден край - Русенска област. Бяха избити животните в три от четирите огромни свинекомплекса в района. От тогава до днес си мисля, че действията на управляващите не бяха най-адекватните. Хаос и некординирани действия между институциите по предпазните мерки, унищожаването на животните в индустриалните ферми и личните стопанства, хаос в обезщетяването на собствениците. След това се наля огромен публичен ресурс по извънреден прием по ПРСР за биосигурност.Въпреки огромните усилия на собствениците на свинекомплексите и държавата, след 2 г. почти 90% от фермите не са възстановили дейността си в обеми отпреди кризата. Едва на 25.04.2021 г. свинекоплексите в Русенско получиха разрешение да изнасят животни. Нужна е допълнителна помощ за бранша: специални ниско лихвени кредити при облекчени условия, достъп при облекчени условия до зърно от Държавния резерв, облекчаване на търговския режим за пострадалите ферми.
- Преди дни бе постигнато временно споразумение за някои регламенти по Общата селскостопанска политика /ОСП/, предстои всяка страна да изготви свой стратегически план. Какво ще се промени в земеделието у нас и за какво още трябва да настояваме?
- Временното политическо споразумение, постигнато между ЕП и ЕС, въвежда по-справедлива, по-екологична и по-гъвкава ОСП. Новата ОСП има амбицията да увеличи подкрепата за малките и средни семейни ферми. Особено внимание ще се обърне на младите фермери. Новост ще бъде социалният елемент. Това означава, че получателите на подпомагане ще трябва да спазват и елементите на европейското трудово и социално законодателство. Държавите членки трябва да представят до 31.12.2021 г. своите Национални стратегически планове, в които да опишат, според националните особености, как ще постигнат крайните цели на новата ОСП. Плановете трябва да интегрират в себе си елементи от Зелената сделка, Стратегията от фермата до трапезата и Стратегията за биологично разнообразие. Това, което предстои на земеделците в новия програмен период е, че трябва да произвеждат чиста храна, да пазят чисти почвата и въздуха. Това са неща, които ние от ДПС ги говорим от няколко години. Българската страна в преговорите трябва да настоява да останат и да се прилагат преходната Национална помощ и обвързаното с производството плащане. Трябва да настояваме и за промяна на референтния период на преходната Национална помощ и оставане на размера на подпомагане по обвързаното с производството плащане. Това са малкото възможности, с които държавата може да води определени политики и да подпомага чувствителните и недофинансирани сектори в земеделието.
- Ще има ли по-справедливо разпределение на директните плащания и субсидиите, така че те да не са само към няколко големи производители, но да стимулират и малките стопани, както и да насърчават младите хора да се захващат със земеделие?
- Новите страни членки на ЕС при влизането си в Съюза избраха начина на подпомагане да е на "площ". В старите страни членки подпомагането е на "стопанство". Когато сме в първата хипотеза и работим по старите правила на ОСП, възможността да се преразпределят средства към стопанствата с малки площи беше минимална. Ние от ДПС предложихме и прилагаме от 2013 г. насам преразпределително плащане, таван на плащанията, схеми за малки фермери, обвързано с производството плащане. Това са начини за допълващо подпомагане на малките ферми, които имат зеленчуци, плодове и животни, но ресурсът не е достатъчно голям. Надяваме се в новата ОСП да са заложени параметри, с които чувствително да се повиши подпомагането на малките и младите фермери, за да се заличи тази несправедливост.
- Зелената сделка ще промени и родното земеделско стопанство. Какво ще посъветвате фермерите?
- Политическото споразумение за новата ОСП, което се постигна неотдавна, бе в резултат на няколкогодишни преговори. Консенсусът се постигна трудно, защото освен чисто земеделски теми се преплитат и много цели от Зелената сделка. Може би 60-70% от амбициите на Зелената сделка са пряко или косвено свързани със земеделието. Земеделската дейност е от огромно значение за опазване на околната среда, климата, биоразнообразието и водите. Затова целите на Зелената сделка са пряко заложени като критерии в новата ОСП. Това означава, че земеделците, освен производители на достъпни и качествени храни, трябва да станат и пазители на климата, околната среда, биоразнообразието, хуманното отношение към животните, да ползват по-малко пестициди и антибиотици. Като земеделец обаче искам да кажа, че тези допълнителни усилия на земеделците и принос към обществото трябва да бъдат възнаградени под формата на допълнително подпомагане. Съветът ми към фермерите е да следят дебата в ЕК и да участват в него. Да участват в изработването на стратегическия план на България по новата ОСП. Пътят е да ползваме повече иновации, дигитални технологии, технологии, щадящи околната среда. Земеделците трябва да станат основните пазители на околната среда и климата. Ще успеят тези земеделци, които изпълняват условията на новата ОСП, а не тези, които й се противопоставят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
