- Новата глобална среда ни задължава да забравим за противопоставянето - както в политически, така и в икономически план
Лъчезар Борисов е бивш министър на икономиката, един от най-големите икономически експерти у нас. Дългогодишен заместник-министър, извървял всички нива във ведомството. Кандидат е за депутат от гражданската квота на ГЕРБ - СДС в Стара Загора.
- В центъра на новата икономика е човешкият капитал
- Ще се боря за инсталации за улавяне на въглероден диоксид
- Нужни са допълнителни целенасочени мерки за възстановяване на туризма, услугите и транспорта
- Подпомагане на всяко ново работно място с 60% от осигуровките, ако са наети младежи, предлага Лъчезар Борисов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Борисов, програмата на ГЕРБ предвижда мащабна икономическа трансформация към зелена, кръгова и дигитална икономика. Кои сектори са най-подготвени и кои се нуждаят от специална подкрепа?
- Здравната и икономическата криза промениха света и глобалната икономическа среда. От днес нататък политиците и провежданите от тях политики все повече трябва да се основат на консенсуса, работата заедно, синергията и извеждането на общи приоритети за развитие. Новата глобална среда вече ни задължава да забравим за противопоставянето, както в политически така и в икономически план. Успешното развитие изисква в центъра на политиките да стои човекът и човешкият капитал, а предизвикателствата да се решават с целенасочени и добре фокусирани политики. Отчитайки новите световни реалности и в синхрон с целите на ЕС за интелигентен преход, ясно дефинираме посоките на българската икономическата трансформация, която трябва да бъде иновативна, дигитална, човешка и без излишен отпечатък върху природата. Трансформацията трябва да гарантира социалната сигурност на хората и такова икономическо развитие, което да осигури по-високо производителни работни места, ускорен и интелигентен растеж. По-отношение на секторите трябва да подчертаем, че не малка част от българската индустрия, в това число и стартиращи компании вече са на световно ниво и постигат високи стандарти в дигитализацията, ефективното използване на ресурсите и производствата и дейностите им щадят природата. Информационно-комуникационния сектор, машиностроенето, в това число аутомотив сектора, електрониката и електротехниката са част от дяловете на икономиката, които са с най-бърз потенциал на трансформация. В същото време е безспорно, че трябва да положим сериозни усилия за безболезнен преход и трансформация с помощта на държавата в сектора на производство на енергия от въглища.
- Кандидат сте за народен представител от Стара Загора - регион изправен пред огромното предизвикателство да се раздели заради Зелената сделка с въглищната икономика. Какво е бъдещето му, кои нови стопански дейности могат да заменят мините?
- Моите усилия са съсредоточени към устойчивото и дългосрочно запазване на комплекса Марица-Изток. Това може да се случи чрез използването на инсталации за улавяне на въглероден диоксид, каквито технологии вече съществуват. Проучванията с научните среди сочат, че това е възможно, като съществуват технологични решения както за улавянето, така и за съхранението и последващото използване на въглерода в химическата промишленост. Използването на този подход ще гарантира дългосрочно работа на топлоцентралите, както и запазването на работните места в мините. За съжаление в момента наблюдаваме административно ограничаване на работата на държавните централи, което поставя под риск хиляди работни места. Алтернативата, която се предлага от различни посоки е единствено преустройството на мощностите към производство на енергия от горене на газ. Именно заради това аз ще се боря за енергийната и социалната сигурност на страната, стъпвайки основно на първия подход, за инсталации за улавяне на въглероден диоксид. Разбира се, в дългосрочен план, акцентираме върху развитието на мащабни индустриални зони, за които регионът на Стара Загора има изключителен потенциал. Амбицията е за създаването на 5000 високотехнологични работни места, като се използва възможността за развитие на бившето летище в Стара Загора. Не бива да подценяваме и потенциала на съществуващите бизнес и икономически дейности в региона, част от които са също високотехнологични, конкурентни и работят предимно за износ. Стотици малки и средни фирми от областта вече са модернизирани с нови производствени мощности и машини, като вече са по-ресурсно ефективни и работните места създават повече продукция и добавена стойност. Такива успешни примери срещам в компании от сферата на металоопреработката, електротехниката и машиностроенето, химическата промишленост и др. Значим потенциал и традиции имат и машиностроенето и военно-промишленото производство в община Казанлък, където можем да се гордеем и с много модерни и експортоориентирани компании. В този регион разполагаме с индустриален комплекс разположен на над 7000 дка, което го прави една от най-големите индустриални зони в България и Европа. Корпоративно-социалната отговорност и отношението към работещите е на изключително ниво, а инвестициите в модернизация са значими. Потенциалът за инвестиции в област Стара Загора е голям, както в модернизацията на съществуващите бизнеси, така и от нови инвестиции. За пример мога да дам че инвестициите (разходите за придобиване на дълготрайни материални активи) в региона доближават 1 млрд. лв. годишно през последните години, за които са налице данни.
- Партньорите на ГЕРБ от СДС говорят за мерки, които да осигурят 6% икономически растеж. Как ще бъде постигнат?
- През изтеклите 4-години България постигна немалко икономически успехи, които дават основата за бъдещо ускорено икономическо развитие, ако не се допускат грешки и съществува политическа стабилност. Членството в ERM II и банковия съюз, запазването на лидерските места по финансова стабилност в ЕС, както и подобряващия се кредитен рейтинг на страната, дори по-време на криза, са само част от успехите, които постигна страната ни в икономически план. Нещо повече, дори по време на криза, България запази потреблението си и ръста на заплатите. За 4 години заплатите в страната нараснаха с почти 50%. Безработицата бързо се върна на предкризисните нива между 5 и 6%. През месец март и април достигнахме рекордни нива на износа, който също е един от най-важните фактори за растеж. Прогнозите ми, че за 1 година можем да възстановим загубеното от кризата, се потвърдиха и от ЕБВР, но при условие, че е налице политическа стабилност. Освен общата трансформация на икономиката, за която говорихме, трябва да предприемем редица мерки за подобряване на бизнес-средата, с които да превърнем България в най-доброто място за правене на бизнес. Част от тези мерки са:
- Запазване на най-конкурентните данъчни ставки Европа
- Бързо приемане на плана за възстановяване и устойчивост, като средствата за бизнеса не са за кредити, а за:
- Технологична модернизация на компаниите
- Ресурсна и енергийна ефективност, както и инсталации за кръгова икономика
- Инвестиции в енергийни мощности за собствени нужди
- Премахване или облекчаване на 50% от регулаторните режими
- Мълчаливо съгласие за администрацията в полза на бизнеса и гражданите
- Едно електронно гише за всички административни процедури
- Бързо решаване на търговски и граждански дела
- Подпомагане на всяко ново работно място с 60% от осигуровките, ако са наети младежи
- Специална програма за подкрепа на стартиращ бизнес с 80% гаранционно покритие на кредитите, в случай на създаване и развитие на нов бизнес от младежи и българи, завърнали се от чужбина
- Приемане на нови закони за инвестициите и за стартиращите компании.
- Кои сектори от икономиката ни представляват интерес за стратегически външни инвеститори?
- Говорейки за инвестиции, не мога да пропусна да подчертая, че през последните година и половина България постигна добри резултати. През кризисната 2020 г. потокът на преки чуждестранни инвестиции, отчетен от БНБ достигна 4,2 млрд. лв., което е рекорд за последните 10 години. Сертифицираните проекти от министъра на икономиката през същата година са на стойност над 1 млрд лв., което над 2 пъти повече от средногодишното за предходните 4 години. За пример това са 34 проекта, създаващи 4351 работни места. За първите 4 месеца на 2021 г., сертифицираните инвестиционни проекти са стойност 800 млн. лв. Всичко това доказва, че състоянието на бизнес средата в България е добро и тя може да бъде фактор на инвестиционната сцена, което се потвърждава и от писмата, изпратени от търговските ни представители до служебния министър на икономиката.През последните години водещи сектори за привличане на инвестиции в България бяха машиностроенето и автомобилния сектор. Тук специални благодарности за привличането на инвестициите изказвам на автомобилния клъстер и неговото ръководство, както и на президента Росен Плевнелиев, с които работихме много активно по редица проекти. Безспорна е тяхната роля и в момента по отношение на привличането на новата автомобилна компания в Ловеч. Множество високоплатени работни места в страната бяха създадени и чрез инвестиции в информоционно-комуникационния сектор, както и в сферата на аутсорсинга на услуги. През последната година се наблюдава и интерес към проекти във фармацията и медицината.
- Служебният министър на икономиката изнесе данни за направилно изразходвани средства за ремонта на язовири. Какъв е Вашият отговор?
- На първо място трябва да отбележа, че за първи път, в началото на последния мандат на управление, Министерският съвет и Народното събрание чрез измененията в Закона за водите обърнаха сериозно внимание на проблем, който е отлаган близо 50 години. С решението и структурирането на процеса по управление и ремонтиране на язовири се цели превенция на живота и здравето на хората, както и предпазване на инфраструктура и икономика от бедствия и аварии. Служебният министър на икономиката е прав, че министърът няма пряка отговорност към ремонтните дейности, тъй като със закона и актове на министерския съвет това е възложено на конкретни юридически лица. Цялостната дейност е възложена още през 2018 г., но данните сочат, че цялата осъществявана дейност е при плътно спазване на нормативната уредба. Въпросът с цените на влаганите материали и дейности в процеса вече не стои, тъй като на интернет страницата на "Монтажи" ЕАД са публикувани абсолютно всички фактури за покупка на бетон и се вижда, че най-високите цени са около 95 лв. куб. м., а не над 200-210 лв. както беше обявено пред обществото. Цените на транспорта, които бяха цитирани се оказа, че включват освен транспорта, така и цената на материала който е превозен.
- Как коронакризата промени икономиката? Коя стопанска дейност остава в миналото и кои са отраслите на бъдещето?
- Промените и предизвикателствата в икономиката започнаха от процесите на търговски войни, протекционистични мерки в глобален аспект, както и неспазването на правилата на Световната търговска организация. Тези процеси бяха съпътствани с предизвикателствата на дигитализацията и навлизането на индустрия 4.0, както и с глобалните политики, свързани с промените в климата. Тези глобални процеси и предизвикателства бяха допълнени с пандемичната и в последствие икономическа криза, които на преден план изведоха живота и здравето на хората. В този контекст, ролята на човека, респективно на човешкия капитал, на ноу-хауто и на иновациите ще бъдат определящите за бъдещото. Дейностите, които не са иновативни, дейностите които изискват влагането на труд, а не на умения и знания, ще стават все по-неатрактивни за сметка на тези, които създават високата добавена стойност. Това е естественият процес на трансформация, който разбира се трябва да бъде подпомаган от държавата и от политиците през следващите четири години.
- Първият удар от коронакризата понесе секторът, който дава най-голям процент в БВП - машиностроенето, в частност автомобилната индустрия. Тъй като България е свързана с европейската икономика и в този отрасъл е пряко зависим от нея, започна ли вече възстановяването и с какви темпове ще се развива то?
- България е част от европейската икономика, като в икономически и външнотърговски план е зависима на близо 75% от европейската икономика и на около 50% от страните членки на еврозоната. В този контекст икономическите процеси, наблюдавани в Европа се пренасят и в България. Естествено машиностроенето и автомобилната индустрия бяха засегнати от кризата, но в момента се наблюдава бързо възстановяване, като по-голямата част от индустрията работи на нива близки от предкризисните, а определени предприятия са повишили капацитета си. На фона на индустрията в България имаше много по-силно засегнати сектори от кризата, а именно хотелиерството, ресторантьорството, транспорта. Именно заради това в посткризисния период трябва да бъде отделено специално внимание на тези сектори, включително и на авиопревозите.
- Сред най-засегнатите сектори са туризмът, услугите и транспортът. Как виждате рестарта на тези индустрии?
- Това сектори, които имат потенциал, но това бяха и секторите най-силно засегнати от кризата. За тях са необходими допълнителни целенасочени мерки, за което се надявам да има консенсус в предстоящото Народно събрание, както и в правителството, което ще бъде избрано от него. Както за тези мерки, така и по водещите и безспорни приоритети на страната оставам с надеждата за постигане на консенсус и единство, защото само когато работим заедно можем да постигнем резултати. Това е завещано от прадедите ни, а и това е девизът и изписан на сградата на Народното събрание. Съединението прави силата!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
