Ще катастрофира ли папата в стена от недоверие?

Франциск посещава две държави, в които на църквата му се гледа с недоверие

Ще катастрофира ли папата в стена от недоверие? | StandartNews.com

Поне според официалните послания предстоящата визита на папата в България и Северна Македония, подобно на други негови посещения от по-скорошни времена, има значение за междурелигиозния диалог. Странно е, че диалогът между религиите се нарича така в не само в отношенията на римокатолическата църква с исляма и юдеизма например, но и във връзките й с източноправославните. Сякаш става дума за християни и други…

ВСИЧКО ЗА ВИЗИТАТА НА ПАПА ФРАНЦИСК ЧЕТЕТЕ ТУК

През февруари тази година, наследникът на престола на Св. Петър – Франциск – стана първият папа посетил Обединените арабски емирства, където заедно с водачите на сунитския ислям се подписа под обща декларация срещу религиозното насилие . През март бе в Мароко, където се срещна с крал Мохамед VІ, чиято фамилия претендира да е получила властта си и да произхожда директно от пророка Мохамед.

Но сега на този върховен водач и вдъхновител на римокатолиците му предстои да се срещне не с няколко, а с милиони свои „братя“ от източноправославната вяра – християни, но не с особено доверие към папата. А тази му мисия може да се окаже на така успешна, както срещите с мюсюлманската и други религии.

Запознати с официалните връзки между източноправославната и римокатолическата църкви казват, че визитата на папата у нас е в много чувствителен момент, тъй като на наша територия (а след това и по земите на Северна Македония) той ще се срещне не просто с религиозни, но и с исторически наслагвани противоречия между католическите и православните вярващи.

Поставените тук бариери правят така, че папата може, в преносен смисъл, разбира се, да катастрофира със своя папамобил в стената от недоверие и насмешка спрямо върховната власт на Ватикана над западните християни. Да не говорим за хилядите, а може би и десетки хиляди у нас привърженици на световната конспирация, които виждат там тъмната сянка на Ватикана…

От гледна точка на Българската православна църква, тук Франциск ще се срещне с владици и с патриарх, които отказаха да участват в най-скорошните срещи от серията разговори по католическо-православния диалог. Схизмата между Изтока и Запада в християнската религия тук продължава да бъде валидна с особена сила.

Но Франциск вече е показал, че е амбициозен по всички въпроси, т.е. и у нас той може да намери път към душите и сърцата на своите братя-водачи на православната ни църква, начели с умния, опитен и прозорлив Патриарх Неофит. Стига папата да заложи на персоналната дипломация, а не да повдига конкретни въпроси на диалога. Но това е официално. Кой знае какви разговори ще се водят при закрити врати и на 4, 6…8 очи и т.н. Предпазливостта никога не вреди!

Персоналните контакти са от изключителна важност, дори и само за изграждане на мостове, създаване на връзки по отношение на здравословното общуване между светите църкви. Достатъчно добре е, че тази визита я има, независимо че в България папа Франциск ще бъде посрещнат по-скоро като държавен глава (на Ватикана), а не като религиозен водач.

И нещо друго доста противоречиво в програмата на посещението на папата, макар и не на българска територия, но от значение за наблюдаващите световните християнски дела. Понтифът смята да посети гроба на Майка Тереза в Северна Македония, за да отдаде почит на тази оспорвана личност.

Действително повечето католици приемат Майка Тереза като спасител на душите, затова и поискаха тя да бъде обявена за светец, което се и случи. Света Тереза от Калкута, въпреки дълго описваните от медиите свои дела, е смятана за проводник на неособено позитивни влияния в католическата църква. Силно недоволни са множество западни интелектуалци от факта, че чрез нея индулгенции от Рим са изкупували доста мошеници и финансови измамници. Други пък твърдят, че тя е била не приятел на бедните, за които се грижеше в последния им път, а приятел на беднотията, която в същото време е проповядвала.

Майка Тереза зовеше за премахване на развода като институция в „католическите“ държави, което особено дразни в сегашния ХХІ век – век на напредък в човешките отношения. Но за капак на всичко, месеци след „блажената“ й смърт бяха публикувани нейни писма, в които тя изразяваше свои съмнения във връзката с Исус Христос, на когото цял живот се е уповавала. Списъкът продължава и по-нататък, но е без голямо значение, освен за жеста на Франциск.

Още на 5 май папата ще се срещне с Патриарх Неофит. Както стана ясно католическо-православна литургия у нас няма да има. Затова двамата ще се помолят мислено в катедралата „Св. Александър Невски“ и толкова. Тази „двойна“ молитва е напредък за Българската православна църква, която често е изразявала скептично отношение към измолването на милост от Господ заедно неправославни.

Когато папа Йоан Павел ІІ (една безспорно велика личност в човешката история) посети през 2002 г. тогавашния Патриарх Максим, Ватикана определи общата им молитва по начин неособено приятелски. Заявлението беше, че Максим се е молил „в присъствието на“ папата. При това на българска земя!

Затова и ние българите оставаме много внимателни когато иде реч да се молим заедно с католиците. Но като се има предвид, че църквата ни отказва да участва в католическо-православния диалог все пак посрещането на папата с ентусиазъм и желание е нещо за отбелязване, поне за обикновените хора, а не за лидерите на църквите.

И не на последно място сме склонни към снизходителност към папата – защото е като рок звезда на Запад, защото е носител на модерни ценности, защото ще посети Северна Македония (!). Да, тази земя и този народ, която ние смятаме за изконно български, ще получат сериозно признание за своята независимост чрез това посещение на папата. А независимостта на Северна Македония е за предпочитане пред домогванията на други съседни държави към умовете и сърцата на нейните граждани.

И отново връщайки се у нас, да не забравяме още един противоречив жест – Франциск смята да посети бежански лагер в София. Но ние не обичаме бежанците, както стана известно през последните няколко години. Защо тогава да обичаме папата, който иска от нас да ги приемаме със смирение? Няма страшно… Може дори да не забележим отношението на понтифа към бежанците, защото днес погледите ни са насочени към поредните избори, които вероятно ще определят съдбата ни на народ – християнски или не!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай