Министри и депутати застават пред становете, шарките носят щастие и закрилят дома
От многото слави на Чипровци – въстаническа, книжовна, рударска, златообработваща, днес се носи само една – килимарската. Тя се засилва след 2014 г., когато ЮНЕСКО призна за световно културно наследство тъкането в града на уникалните килими. Но с това върховно признание интересът към магическите постелки не приключи. Напротив, той се разраства и обогатява с нов смисъл. От години на всеки празник жителите на градчето отварят старите ракли и вадят от там килими и пътеки, изработени от баби и прабаби с уникалната техника на вертикалния стан преди много години. Провесват ги от прозорци и балкони, за да ги видят всички. Тази практика продължава – на Великден градът заприличва на цъфнала градина за чиито багри човешкото око остава ненаситно. Чудните постелки предизвикват радост от живота, захлас от майсторството на ръцете, сътворили тази красота. Защото чипровските килими нямат битово, а естетическо предназначение, твърди директорът на музея д-р Анита Комитска, която е изследовател на килимите.
От 5-6 години преди Великден килими се провесват на специални греди и в центъра на града. Започва фестивалът на килима, който с всяко издание събира все повече и повече посетители. Идват, радват се на пъстроцветието. Хора от цялата страна искат да си тръгнат с парче от шарките и символите, които тъкачките изобразяват на малки пана. Те не носят насладата от истинските килими, но напомнят за тях. Под шатри на площада майсторки показват как се подготвя изработването на килимите, започвайки от преденето на вълната. Местният учител-химик Никола Николов показва как някога са я багрили с естествени бои – билки, корени, треви и дървесни кори. Показват и самото тъкане. То увлича публиката, мнозина искат да седнат в стана и да запечатат няколко нишки с тупицата. Деца несръчно притискат с главния уред /тупицата/ промушените конци. Сядат и депутати, министри, кметове. Неотдавна чипровските килими бяха показани и в българския парламент От две години главната зала на историческия музей в Чипровци представя килимите. Досега – от ХVІІІ и ХІХ век. После и през ХХ век, когато килимите стават известни в цяла Европа. Но от зараждането на уникалния занаят сбирката нямаше екземпляри. До този Великден, когато холандец, живеещ от 20 години във Велико Търново, донесе и дари на музея един много стар килим. Според специалистите, той е изработен преди 250 години и е най-вероятно възможно първият, изтъкан и продаден извън градчето. Яаап Ван Беелен, който е колекционер на килими, го открил в една антикварна къща в Турция. Купил го и лично го донесъл в Чипровци. Килимът не е добре запазен, но за нас е много ценен, обясни кметът Пламен Петков. Той е от първия етап от изработката на килимите, наречен Бакамски или Гарибалда. Тогава основните цветове са били бежови и кафяви.
Изследователите не могат да кажат откога се е зародило килимарството в Чипровци. Единодушни са, че това трябва да е станало или в навечерието на въстанието от 1688 година или веднага след него. Но след потушаването му Кипровец е сравнен със земята. Къщите са опожарени, всичко е разрушено. По предания на семействата на мястото на сегашния площад е имало меча бърлога и в потъналото в дива растителност селище тя извеждала малките си. Но трябва скоро след това да е оживяло отново. Намерилите убежище от турските зверства наблизо до Чипровци, хората се върнали много скоро. Дошли и от други селища. Тогава трябва да се е зародило килимарството. За модели взели килими, изнасяни на пазара в Пирот. Жените толкова много се влюбили в тъкането, че много скоро заваляли и поръчки. За турската войска били изтъкани хиляди малки килимчета, които войниците вадели и си постилали преди молитвите. Тръгнали и по изложения – в Брюксел, Лондон, Париж. И навсякъде печелили медали за майсторство.
След периода на Гарибалдата в Чипровци започнали да тъкат друг вид килими – декоративни. Тогава основен цвят става червеният. След Освобождението започва орнаменталният период – по килимите изобразявали дребни фигури-символи с многоцветия около тях. Всяка фигура символизрала нещо. Канатицата била смятана за пазител на семейството, триъгълникът – за продължение на традициите и рода и т.н. И до днес тъкачките смятат, че фигурите-символи и съчетанието на цветовете имат магически свойства Ако искаш да имаш щастие в дома си купи си килим с име „Четирите окца”, „Короната”, „Пилетата”, съветва тъкачката Юлка Игнатова. През последните 20 години килимите навлязоха в нов период, който още не назован от специалистите. С техниката на тяхното тъкане се изработват пана и икони, дори картини. Една от големите майсторки – Сийка Тачева, е изработила с техниката на килимите картини на Майстора. Невестите с техните пъстри одежди греят по същия начин като в платната на големия художник. Изработват се и икони. Преди 17 години Сийка Тачева изработи иконата на света Богородица Чипровска за папа Йоан Павел Втори. Образът на тази Богородица има легендарна история. Тя съществувала в чипровски храм преди въстанието и хората много я обикнали. Била донесена от францискански монаси през 1366 година. На нея вярващите се уповавали в беди, почитали я като закрилница. Два пъти я намирали в храсти по хълма, където бил храмът. Когато побягнали през 1688 година, подгонени от зверствата при потушаването на бунта, я взели със себе си. Далеч от пределите на Чипровци тя отново ги закриляла. Но през 1751 година изгоряла заедно с храма на град Алба Юлия, където било поставена. От уста на уста се предавал разказът за тази икона. Образът и е достигнал до наши дни и точно него изобразила на иконата за папа Йоан павел Втори тъкачката. Сега тази тъкана икона се намира в галериите на Ватикана.
Чипровци продължи идеята да изработва оригинален подарък за папата. Две жени – Наташа Димитрова и Йорданка Павлова, изработиха пано, което кметът Пламен Петков подари на папа Франциск по време на посещението му в град Раковски. В Чипровци не живеят католици, но някога е имало голяма католическа общност.
Католици били рударите и те донесли това вероизповедание в градчето. Най-будните младежи били изпращани на учение в италиански колежи и станали мисионери на католическата вяра. Голямата личност на ХVІІ век – чипровчанинът Петър Богдан Бакшев, автор на първата българска история, бил католически архиепископ, книжовник и дипломат. Затова Чипровци почита католическата общност и папата.
Паното е с размери 1,20 на 1,40 м и е изработено с техниката на килимите. На него е изобразено земното кълбо и мотото, под което протече посещението на папата в България – „Мир на земята”. Изтъкано е на български и на латински език.
Славата на чипровските килими продължава да расте. Нито един чужд дипломат не си тръгва от България без чипровски килим. Творци, политици, богати хора също си купуват от красивите постелки. За чест на чипровчани екземпляри от различните периоди могат да се видят не само в техния музей /вече от ХVІІ до ХХ век/, но и в музеи из цяла Европа, в Япония, Нова Зеландия, Австралия...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
