С демонстративно зареждане на бензиностанции земеделските стопани в Добричко от най-малките до най-големите буквално предупредиха какво може да се случи, ако не продължи диалога с тях относно наредбата, въвеждаща изисквания за монтаж на нивомерни системи на цистерните им за горива и фискални устройства. На голям паркинг над ЖП гарата в Генерал Тошево в 9 сутринта се събраха над 50 селскостопански машини - трактори, комбайни, сеялки, които се отправиха в колона по международния път от и за ГКПП Кардам към Добрич и Варна, за да зареждат на бензиностанция.
Буквално за минути зад колоната от селскостопанска техника се образува опашка от ТИР-ове, като шофьорите на камиони негодуваха от протеста на земеделците. Водачът на първия ТИР се жалва, че е пълен с рапица и пътува за пристанище Варна, където го чака кораб. Негов колега в колоната от Молдова се обърна към полицаите от патрулната кола в края на земеделската колона, като искаше да знае кой ще му плати глобата за това, че не спазва графика по тахографска карта за движение и почивка. Пътувам за Турция, трябва да товаря сапун, закъснявам. А и ми отива графика, като ме спрат кой ще плаща - аз, нали, възмущаваше се шофьорът, който имал зад волана стаж от над 6 години по международните пътища. Риторично молдованецът попита защо още на румънска страна не е написано "България е затворена днес".
От своя страна пък стопаните негодуваха от въведената на тъмно по думите им около Коледа наредба. Мирослав Димов, който обработва 1100 дка в землището на Генерал Колева разказа, че според новите изисквания той трябва да зарежда или в Добрич, или в Генерал Тошево. "Това обаче допълнително ще ми донесе разходи, защото за да придвижа техниката, трябва да платя такса на АПИ на километър. Да не говорим, че в събота и неделя е забранено движението на тежкотоварна техника по републиканска мрежа. Аз как да работя?", пита Димов. Негов колега - Боян Стоянов, който обработва около 30 хил. дка разказа, че преди да си направи в стопанския двор е зареждал на бензиностанция в Кардам, която е единствена.
"Като напълнят две комбайни за третата няма гориво - свършваше, и аз не мога да жъна", разказа стопанинът и добави: "Ние искаме да работим. Отворени сме за диалог, но никой не иска да говори с нас. С тази наредба излиза, че Митниците не работят изобщо, защото нито един земеделец няма контрабандно гориво. Техниката ни е скъпа и ремонтите са още по-скъпи". Негов колега от Снягово - Петър Топаленков, който заедно със сина си обработва 1800 дка, разказа, че миналата година от бензиностанция му замърсили резервоара на комбайна с мазут. "Наложи ми се на 3-4 дни да правя смяна на филтри, като всеки път плащах по 150 лв. за тях, а накрая смених и помпа, за която чаках от Германия и платих близо 5 хил. лв.", сподели земеделецът.
Кирил Жендов, който работи в района на Крушари също е против излишното натоварване на земеделците с нови разходи. "Ние, така или иначе, отчитаме горивото, което зареждаме, декларираме го пред НАП. Нямаме интерес да купуваме контрабандно гориво. Първо, защото на нас чрез ваучерна система ни се предоставя намален акциз на горивото, и второ – ние през последните години по европейските програми закупихме техника с много други изисквания спрямо горивата и не можем да си позволим да купуваме горива без сертификат. Няма как да ощетяваме хазната, тъй като при закупуването си плащаме акциза, плащаме и ДДС. Всички данъци са платени, още при доставката. Никой на нас не ни предоставя гориво, което да не заплатим. Имам комбайни и трактори с по 1250 л резервоари. И на тях трябва да монтирам нивомери. Имам колонка с цистерни, които са по всички изисквания за противопожарна безопасност и всички нормативни документи, само нямат нивомерни системи. Не зная по какъв начин и кой го е измислил, че можем да излъжем и да не си платим акциза и данъците. Пък и всеки земеделски производител в последните десет години създаде малко или много успешен бизнес. Не вярвам някой от колегите, имам предвид истинските земеделци, да си докара такава беля, че да бъде конфискуван бизнесът му и да си провали нещата" - категоричен е Жендов. Той подчерта, че земеделието е единственият бранш, който връща в населението и икономиката на страната. "Около 2 млрд. лева плащаме само аренда на хората – на държавата, общините и на собствениците. Всеки месец плащаме 20 до 50 млн. лева заплати.
Инвестираме и купуваме нова техника, правим нови сгради, складове, разширяваме производството. Всяка година за около 1,1-1,2 млрд. лева са проектите, които ще се реализират. Т.е. всяка година ние инвестираме 2-3 млрд. лева обратно в българската икономика. Има ли такъв външен инвеститор? Въпреки всичко се смята, че земеделците сме хора, които не се приемат като хора, които създават бизнес и работни места, а едва ли не, като хора, които само консумираме" - възмущава се Жендов.
Стопаните са категорични, че ако не бъдат чути, ще предприемат и по крайни мерки, за да защитят правото си на работа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
