Благоевград. Заврените зетьове в симитлийското село Черниче празнуваха на таен пленум под мотото „Коледата безопасна". Те не посмяха сами да се веселят, с тях бяха и съпругите им. Добрата новина бе, че поне тъщите не взеха участие в Зетьовата вечер, че тогава нямаше да има веселба.
„Най-важната точка от дневния ред бе да вземем решения за отпор на майките на жените ни. Ще засилим дейността на сдружението, ще увеличим и пленумите, за да имаме повод да сме далеч от тъщите. Тогава е сигурно, че няма да ни тормозят. Но сами сме си избрали тази съдба – обувките ни винаги да сочат навън, че могат да ни изгонят по всяка време от домовете ни", сподели председателят на заврените зетьове Милен Иванов. Въртяхме химна десетки пъти, най-много пускахме рефрена „Зет като мед", уточни той.
Преди три години бе създадено сдружението, то вече си има и знаме, и герб, и химн. Добрата новина за тях е, че вече са с един повече. Те приеха нов член на организацията си. Съдбата им последва мъж, който е чак от Лом. Но си харесал жена от Черниче и дошъл да живее тук. „Стефан Георгиев бе допуснат в нашите редици. Всичко стана по Устав. Положи клетва и целуна знамето. Ще му помагаме, защото началото за всеки заврян зет е най-трудно. Излъгал се човекът да дойде в къщата на съпругата си, няма връщане назад", увериха заврените зетьове.
Знамето и гербът на организацията онагледява съдбата на всеки, решил да сподели живота с любимата си под един покрив в нейния дом, барабар с тъщата. Гербът изобразява слънчеви лъчи, преплетени в таралежени бодли и телевизор с изключен звук. Т.е. зетят може да грее като слънце, но винаги е таралеж за тъщата в къщата. Зетят има образ, но не и говор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
