Дебел дял. За всеки мъж е чест да построи къща и да я превърне в дом. Но за да издигне храм, се искат не само пари, но и душа. Ако решиш да рискуваш и да строиш не какво да е, а църква, предизвикателството е голямо. А когато църквата ще носи името на един от последните български светци - Лазар, никой няма да намери сили да спре начинанието дори и парите да не стигат. Няколко мъже в Габровско са се заели със задачата да вдигнат храм. През 1996 г. инициативен комитет, сформиран в габровското село Дебел дял, предлага да се изгради храм на името на свети Лазар Български, роден в селото. Авторски колектив с ръководител покойния вече арх. Карл Кандулков и по-късно включилия се арх. Иван Николов (със съгласието на наследниците на арх. Кандулков) и проектантите даряват пълен работен проект за обекта, одобрен и от община Габрово. В началото на 2007 г. към инициативния комитет се присъединяват общественици и бизнесмени от Габрово. Тогава е формиран и фонд "Свети Лазар Български-Дебелдялски" към Стопанска камара в Габрово. Градежът на храма започва още през лятото на същата година с активното и доброволно участие на местните жители. През 2008 г. е избрано и църковно настоятелство на храма, оглавявано от протойерей Станислав Хубчев.
До април миналата година храмът бил само в груб строеж, а усвоените средства достигнали 87 хил. лв. На 26 април 2012 г. рицарите тамплиери от Габровска област, чиято командерия носи името на свети Лазар Български, подемат инициативата и амбициозната задача до пролетта на 2014 г. храмът да бъде завършен. С помощта на дарения към края на тази година са завършени основните архитектурно-строителни работи. Храмът е покрит, хидроизолиран, отводнен, монтирани са трите кръста, поставена е дограмата, направени са оградата, стъпалата и тротоарите. Външно и вътрешно е измазан. Вложени са над 120 хил. лв. главно от дарителска дейност. Нужни са около 25 000 лв.за изографисване и други довършителни работи. Има надежда да бъде осветен през април 2014 г. От инициативния комитет приканват всички добри хора и собственици на фирми да помогнат, като дарят средства чрез дарителски фонд "Свети Лазар Български-Дебелдялски" за набиране на средства:
IBAN BG90 UBBS81411010124510
BIC UBBSBGS
ОББ - АД Габрово
Искали да "купят" вярата му за 1000 гроша
Лазар е имал тъжно детство, според написаното от монахиня Валентина Друмева. Останал без майка, мащехата му го тормозела. Затова решил да напусне дома си и заминал на юг. Бил трудолюбив и пестелив и, когато станал на 28 г., имал вече 40 овце.
Един ден, докато ги пасял, заспал. Минала една туркиня, кучето му я нападнало и скъсало дрехата й. Лазар се събудил и я спасил. Вкъщи жената наклеветила Лазар пред своя съпруг, че я е нападнал и изнасилил. Мъжът побеснял от яд и хукнал да намери овчаря, за да го убие. Стрелял, но ранил неговия другар. От жена си научил, че е направил грешка и се уплашил, че раненият невинен може да го даде на съд.
Тогава накарал роднините на жена си да отидат при агата и да опишат насилието. Агата наказал Лазар и го пратил в затвора.
Роднините на жената предложили на агата 1000 гроша, за да накара Лазар да се потурчи и обещали да оттеглят обвинението. А ако откаже, да го убият. Лазар обаче категорично отказал да смени вярата си. Агата заповядал да приберат 40-те овце на Лазар, а него да измъчват. Изтезавали го с нагорещено желязо. Обгорили езика му. Лазар онемял. Проболи слепоочията му и повредили едното му око. Но той пак не давал знак, че ще смени вярата си. Тогава донесли нагорещен тас и го поставили на главата му.
Вечерта в конака дошъл лечител на име Йоан, който не се страхувал да помага на затворниците. Започнал да говори на мъченика, за да повдигне духа му. Посъветвал го да бъде твърд във вярата си и да понесе с достойнство всичко заради любовта Христова.
След като подкрепил Лазар морално, Йоан отишъл при насилниците и ги подканил да го убият, за да го отърват от мъките. Дал им и подкуп.
На сутринта Йоан пак се върнал в конака и започнал да разговаря с Лазар. Агата чул гласът му и много се изненадал. Скарал се на надзирателите, че не са го накарали да се потурчи, нито са го убили. И те били изненадани, защото предния ден го оставили мъртъв. Подробно разказали на агата какви мъчения му приложили. Тогава агата го осъдил на обесване.
Събрали се много християни да се молят за него. Турците се стъписани от неговата издръжливост, никой не искал да му сложи въжето на врата. Агата започнал да подканя някой от събралите се християни да го стори. Никой не искал. Тогава Лазар сам се качил на бесилото, надянал примката на врата си, помолил се горещо на свети Георги, защото този ден бил Гергьовден, и се обесил. Денят бил 23 април 1802 г. Лазар бил само на 28 години. Християните забелязали много интересни неща да се случват с обесеното тяло. Първо то започнало да се движи нагоре-надолу. След това се застопорило неподвижно, обърнато на запад. Цяла нощ престояло по този начин. На сутринта, когато изгряло слънцето, то се обърнало на изток. Агаряните също забелязали това и обърнали тялото на запад. То само пак се извъртяло на изток. Така много пъти го обръщали и тялото пак се връщало в същата позиция. Тогава те проумели, че упоритостта, която проявил живият Лазар, е същата каквато неговото мъртво тяло проявява.
Така висяло тялото няколко дни и накрая агата разрешил да го погребат. Тогава всепреподобният йеромонах Авксентий разказал, че за разлика от другите мощи, които щом изстинат, стават много твърди и напълно неогъваеми, тялото на Лазар било съвсем меко, сякаш току-що бил издъхнал. Отец Авксентий и християните погребали тялото му с чест. След време селяни разровили гроба и от него се разнесло дивно благоухание. Пренесли мощите в олтара на селската църква. Над тях са ставали многобройни чудеса.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
