Валентин Пантелеев е роден на 9 септември 1955-а във Варна. Според приятелите му е мъдър, искрен, сладкодумен - философ, чиито думи звучат човешки и искрено. Никога не парадира с каквото и да било, въпреки постиженията си. Републикански и балкански шампион по плуване, бивш състезател от националния отбор, майстор на спорта. Сега треньор и учител - благородна професия, която приема като призвание. Общественик, бивш общински съветник, настоящ секретар на Олимпийски клуб - Варна. Пантелеев има изключителен принос в изграждането на новия плувен комплекс "Приморски". През август на 2015-а на тържествена церемония в Летния театър той бе награден с почетен златен приз -за заслуги към Варна. Преподавател е и в Търговската гимназия в морската столица.
Валентин е убеден, че тайната на неговия позитивизъм се крие в умението му да върши добри дела. Вярата му в Бога го е съхранила духовно и физически. През годините той малко е мислил за себе си. С умиление си спомня заръките на покойните си родители - да не бъде чак толкова голям идеалист като дядо си, на когото прилича. Пантелеев е от рядко срещаните в наши дни личности, загърбили материалното. Според него те трудно се вписват в обществото и биват сочени с пръст като наивници, от които нищо съществено не може да излезе. Но Пантелеев доказва обратното - като треньор и учител.
Прадядото на Валентин по бащина линия е Пантелей Янев, който с тогавашния кмет на Варна д-р Иван Церов, с Александър Головин, адютант на Цар Освободител и с още няколко видни и богати граждани даряват средства за построяването на сградата на Първата мъжка гимназия. Днес в нея е прочутата Градска галерия, в която се случват не само изложби, но и театрални представления.
"Прадядо ми прави дарение за обществото, а самият той живее на тясно и под наем. Вероятно такъв е бил манталитетът на истинските джентълмени по онези времена - да не се вторачват в
безсмисленото натрупване на материални блага
а да ги даряват за поколенията", смята Пантелеев. Янев прави и завещание за стипендия на ученик с по-скромни социални възможности - давана е от 1923 до 1946-а. Дядото на Валентин по майчина линия е Кръстьо Тачев - един от основните дарители за построяването на Македонски дом във Варна.
Валентин е убеден, че подобни примери формират поведението му, начина на живот. Той обаче напълно отрича да е идеален.
Пантелеев е притеснен, че днешните млади българи не вярват в Бога. В училището всеки ден вижда как са променени възпитанието и традициите в семействата. И затова вижда мисията си - повече от десет години организира "Великден с децата на Варна". Това е спортна проява без състезание. Идеята му е да приобщи младите към християнските ценности и обичаи.
Пантелеев мечтае да възроди старите традиции на Олимпийския клуб - на времето сборен пункт на спортисти, обществени деятели и активисти, треньори и ветерани. Треньорът по плуване разказва как някога активно се е работело с деца, лишени от родителски грижи от дом "Гаврош" и "Княгиня Надежда". Самият той над 10 години работи без заплащане в "Карин Дом" във Варна с деца със специфични заболявания на опорнодвигателната система и церебрална парализа - провежда им водна рехабилитация.
Пантелеев е отвратен от невероятния стремеж на младите към финикийските знаци, сякаш всичко останало е без значение. "Всеки има нужда от пари, но не и от това да ги превръща в религия и самоцел", споделя учителят.
За Валентин е удоволствие, когато даваш искрено. "Това прави душата ти по-свободна и чиста", споделя майсторът на спорта. Той не престава да се чуди защото новобогаташите не вземат да построят поне една детска градина или училище, не изградят поне един спортен комплекс.
Валентин Пантелеев е първият човек в България и в Европа, а може би и в света, който
измисля абсолютно нова техника в бруста
в плуването. Това се е случило в 1968-а. В онези времена иновацията е била нещо невиждано за традициите и класиката - и спортните експерти отричат "измислицата". Днес всички плуват по този начин. С техниката на Валентин, олимпийска шампионка през 1988 г. в Сеул става Таня Богомилова. Валентин съжалява е, че не е могъл да участва в подобно състезание. Той се готвел усърдно за олимпиадата в Мюнхен през 1972 г., но малко не му достигнало да покрие необходимия норматив. Друго, за което шампионът съжалява е, че не е успял да създаде здраво семейство. Почти в началото на брака си той се развежда с жена си. Пантелеев е благодарен на Бога за красивата дъщеря, която е продължила рода с две прекрасни внучета-близнаци. А мечтата на треньора е била да има много наследници и семейно огнище.
Пантелеев днес страни от политиката, но не отрича, че е бил областен секретар на Федерация Царство България. Той е от основателите на Българския царски автомобилен клуб, както и на Комитета Третото българско царство. През 1993-а е инициатор за изграждането на паметника на Цар Борис Трети- Обединител. Всичко това Пантелеев смята за обществена, не за политическа дейност.
"Исках българите да знаят своята история. Че имат цар. Да обичат и да ценят епохата и нейните личности - с плюсовете и минусите", споделя Пантелеев.
Даскал си бях, даскал си и останах, казва с хумор той за себе си.
За новата година е помолил Господ само за здраве и живот. "Единственото, което искам от Всевишния е да ми дава сили, за да мога да предам на другите онова, на което са ме научили моите учители".
Годината е 1989-а, малко след 10 ноември. Валентин е треньор в "Черно море" и успешно развива кариерата си в спорта. Състезателите му печелят медал след медал. Работата му е безупречна. В средата на декември със съмишленици организират молебен за здравето на Симеон Сакскобургготски. Дори БНТ излъчва репортажа от събитието в централната си вечерна емисия. Пантелеев е на първа линия. През уикенда заминава на състезание за София в качеството си на съдия. Връща се и отива на работа. Колегите му го посрещнали някак си странно. Само след броени часове му било връчено предизвестието за съкращаване на длъжността му. Така шампионът се отзовал на борсата. Сега Пантелеев си спомня с насмешка за случилото се. Това обаче амбицира спортния му дух и заедно с други безработни създава Съюз на безработните и социално слабите. Започват да помагат на хора в неравностойно положение. Тогавашният кмет на Варна Христо Кирчев им предоставя помещение с един стол и стара дървена маса. Отопление няма - кой да плаща? През зимата мръзнат с ръкавици и шалове. "Много тежки времена бяха, нямаше нищо по магазините. Помощите, които идваха, отиваха директно в Митрополията и в БЧК. Задачата ни беше да следим да се разпределят справедливо".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
