Тан­ци и ду­е­ли в "Ба­ба Ви­да"

Ис­то­ри­я­та ожи­вя­ва в един­стве­на­та из­ця­ло за­па­зе­на сред­но­ве­ков­на кре­пост у нас Бой­ни уме­ния де­мон­стри­ра Пър­ви ита­лий­ски ле­ги­он, мал­чу­га­ни тър­сят сък­ро­ви­ща

Сред­но­ве­ков­на­та ис­то­рия на Бъл­га­рия ожи­вя­ва в един­стве­на­та из­ця­ло за­па­зе­на кре­пост от оно­ва вре­ме у нас. За сед­ма по­ред­на го­ди­на "Ба­ба Ви­да" ста­ва сце­на на не­ве­ро­ят­ния фес­ти­вал "Бъ­ди­нЪ". В съ­бо­та и не­де­ля (24 и 25 ав­густ 2019 г.) ми­на­ло и нас­то­я­ще ще се срещ­нат в кас­те­ла. Фес­ти­ва­лът връ­ща вре­ме­то на­зад в го­ди­ни­те, ко­га­то ро­ля­та на бдин­ски­те вла­де­те­ли е ог­ром­на, а Ви­дин ста­ва цен­тър на цар­ство. Сед­мо­то из­да­ние ще впе­чат­ли по­се­ти­те­ли­те с де­мон­стра­ция на за­на­я­ти, ха­рак­тер­ни за пе­ри­о­да, с во­ен­на­та еки­пи­ров­ка и так­ти­ка, из­пол­зва­ни по вре­ме на чес­ти­те бит­ки то­га­ва. Ве­чер­ни­ят спек­та­къл през пър­вия ден от фес­ти­ва­ла ще на­си­ти ат­мос­фе­ра­та с тан­ци, ду­е­ли, ще прех­вър­чат ог­не­ни ис­кри. Та­ка ми­на­ло­то, пре­чу­пе­но през пог­ле­да на гру­па­та за ис­то­ри­чес­ки въз­ста­нов­ки "Пър­ви ита­лий­ски ле­ги­он" от Сви­щов ще по­ка­же зна­чи­мос­тта на ис­то­ри­чес­ки­те съ­би­тия.

Цел­та е да се пос­тиг­не об­ра­зо­ва­те­лен и емо­ци­о­на­лен ефект как­то за по­се­ти­те­ли­те, та­ка и за учас­тни­ци­те. Ав­тен­тич­нос­тта на мяс­то­то до­пъл­ни­тел­но за­сил­ва връз­ка­та ми­на­ло-нас­то­я­ще и пре­диз­вик­ва ин­те­рес към ис­то­ри­я­та. Ви­но­то е не­раз­дел­на част от би­та на бъл­га­ри­те през всич­ки епо­хи от раз­ви­ти­е­то на дър­жа­ва­та ни, то при­със­тва в най-важ­ни­те ри­ту­а­ли, съ­път­ства­щи жи­во­та на чо­ве­ка. За­то­ва за доб­ро­то нас­тро­е­ние на по­чи­та­те­ли­те на сред­но­ве­ков­на­та ис­то­рия се ор­га­ни­зи­ра де­гус­та­ция на ду­нав­ски ви­на, пред­ло­же­ни от Вин­пром Сви­щов и из­ба "Ви­дин­ска гъм­за". Дет­ска­та пуб­ли­ка ще има въз­мож­ност да учас­тва в спе­ци­ал­но под­гот­ве­ни иг­ри, ко­и­то ще за­бав­ля­ват, но и ще по­ка­жат не­о­бят­ния ла­би­ринт на ис­то­ри­чес­ко­то поз­на­ние. Пъс­тра­та па­лит­ра от раз­лич­ни еле­мен­ти, вклю­че­ни във фес­ти­ва­ла, ще обо­га­ти пред­ста­ва­та за от­ми­на­ли съ­би­тия, но и за за­пом­ня­що се пре­жи­вя­ва­не сред не­пов­то­ри­ма­та об­ста­нов­ка в за­мъ­ка "Ба­ба Ви­да". Вхо­дът за всич­ки про­я­ви по вре­ме на сред­но­ве­ков­ния фес­ти­вал "Бъ­ди­нЪ" е сво­бо­ден.

Цен­тъ­рът на Ви­дин ста­ва цвет­на гра­ди­на

За­саж­дат 243 дър­ве­та и 14 000 рас­те­ния, под­но­вя­ват нас­тил­ки и фон­та­ни

От ран­на про­лет и по всич­ко ли­чи, че до къс­на есен цен­тъ­рът на Ви­дин ще ос­та­не пре­вър­нат в ог­ром­на стро­и­тел­на пло­щад­ка. Пра­ви се пъл­на про­мя­на на ви­зи­я­та на пло­ща­да "Бдин­ци" и на част от ули­ци­те и под­хо­ди­те към не­го. Из­хвър­ля се ста­ра­та нас­тил­ка, по­ла­га се но­ва, чу­пят се фон­та­ни, ре­жат се до ос­но­ви ста­ри дър­ве­та. В ис­то­ри­я­та оти­де до­ри ро­тон­да, вдиг­на­та по по­вод вли­за­не­то на Бъл­га­рия в ЕС. Тя пад­на жер­тва за­ра­ди мяс­то­то си, на ко­е­то спо­ред но­вия про­ект тряб­ва да стои град­ски­ят ча­сов­ник. Фон­тан до пло­ща­да, до­се­га ка­то кръг, е счу­пен до ос­но­ви, за да се из­гра­ди пак съ­щия кръг, но от гра­нит. Та­ка ще е в уни­сон с но­ва­та нас­тил­ка. Един зна­ков фон­тан, ка­къв­то е "Три­те гра­ции" - фи­гу­ри­те на три­те сес­три от ле­ген­да­та за Ви­дин - Ви­да, Ку­ла и Гъм­за, е съ­бо­рен из­ця­ло, за да се пос­трои кът за от­дих. На съ­що­то мяс­то ще има пак фон­тан, но с друг вид. Сгра­ди­те при­до­би­ват цве­та си от ня­ко­га, улич­ни­те лам­пи - съ­що. Про­ек­тът це­ли да вър­не бля­съ­ка на ста­рия, ис­тин­ския Ви­дин.

Пре­ди на­ча­ло­то на стро­и­тел­ни­те ра­бо­ти 2000 ду­ши - ар­хи­тек­ти и граж­да­ни от Ви­дин и стра­на­та, се об­я­вя­ват с под­пис­ка про­тив но­вия про­ект за пъл­на про­мя­на на пло­ща­да. Об­щи­на­та и ос­нов­но ръ­ко­во­ди­те­лят на про­ек­та - глав­ни­ят ар­хи­тект Ан­гел Не­дял­ков се по­зо­ва­ват на не­кол­кок­рат­но об­щес­тве­но об­съж­да­не и ра­бо­та­та за­поч­ва. Т.е. граж­да­ни­те на Ви­дин са ха­ре­са­ли пре­ус­тройс­тво­то, съг­лас­ни са с не­го и то не мо­же да бъ­де спря­но. За­поч­ва тър­жес­тве­но - пър­ва­та коп­ка уд­ря кме­тът Ог­нян Цен­ков, бла­гос­ло­ве­ние да­ва и вла­ди­ка­та Да­ни­ил. Юли 2018 е - стар­ти­ра про­ек­тът "Ос­нов­на ре­кон­струк­ция на цен­трал­на­та пе­ше­ход­на зо­на", за кой­то об­щи­на­та по­лу­ча­ва сред­ства от ев­ро­пейс­ка­та прог­ра­ма "Ре­ги­о­ни в рас­теж" по ос 1 -"Ус­той­чи­во и ин­тег­ри­ра­но град­ско раз­ви­тие". Стой­нос­тта им е 11 954 000 лв. От тях об­щи­на­та да­ва са­мо 500 000, ос­та­на­ли­те са ев­ро­пейс­ко и на­ци­о­нал­но фи­нан­си­ра­не.

За­поч­ва се с ма­ха­не­то на ста­ра­та нас­тил­ка. Тя е от гра­нит и е по­ло­же­на вър­ху здра­ва бе­то­но­ва ос­но­ва. То­ва е ста­на­ло пре­ди 35-40 го­ди­ни по про­ект на дос­та ав­то­ри­те­тен ко­лек­тив, во­ден от све­ти­ло­то в гра­до­ус­тройс­тво­то у нас проф. Иван Ни­ки­фо­ров от Уни­вер­си­те­та по ар­хи­тек­ту­ра, сто­ри­тел­ство и ге­о­де­зия. И чле­но­ве­те на ко­лек­ти­ва, и са­ми­ят во­дещ ав­тор, не смог­ват да убе­дят об­щи­на­ри­те, че е нуж­но да се нап­ра­ви са­мо ре­монт на мал­ки­те про­пад­на­ли пло­щи от прос­тран­ство­то, а ос­та­на­ло­то - да се за­па­зи. Ар­хи­тек­ти до­ри об­я­ви­ха ста­рия пло­щад за ед­на от за­бе­ле­жи­тел­нос­ти­те на Ви­дин, тъй ка­то дру­ги та­ки­ва в стра­на­та ня­ма­ло. Но ра­бо­та­та все пак за­поч­ва. Мал­ки­те гра­ни­те­ни па­ве­та труд­но се от­де­лят от гнез­да­та си. Тряб­ва да бъ­дат раз­дро­бя­ва­ни, за да бъ­дат вди­га­ни и из­на­ся­ни из­вън пло­ща­да. То­ва ус­лож­ня­ва ра­бо­та­та и тя зъ­къс­ня­ва. Го­ля­ма част от пло­чи­те ве­че са в се­ла на об­щи­на­та - с тях ще си зас­ти­лат ули­ци и пло­ща­ди. В про­це­са на стро­и­тел­сто­во­то се раз­би­ра, че подзем­ни­те ко­му­ни­ка­ции са ком­про­ме­ти­ра­ни. Во­доп­ро­во­дът, из­гра­ден пре­ди 40 го­ди­ни, е про­бит на мно­го мес­та. Окол­ни­те къ­щи, стро­е­ни в на­ча­ло­то на ми­на­лия век, са се ока­за­ли над сеп­тич­ни ями. За­то­ва се за­поч­ва с под­мя­на на вод­ни­те тръ­би и за­ус­тва­не­то на от­пад­ни­те в ко­лек­тор. След то­ва се про­дъл­жа­ва с под­мя­на на нас­тил­ка­та. До­се­га то­ва е ста­на­ло за час­тта пред ху­до­жес­тве­на­та га­ле­рия и те­а­тъ­ра, пред сгра­да­та на чи­та­ли­ще­то. В ед­на част ста­ра­та нас­тил­ка още стои. Но вре­ме­то и от­ми­на­ва. Го­то­во е и пар­ко­во­то ос­вет­ле­ние, ко­е­то на­по­до­бя­ва ста­ри­те ви­дин­ски фе­не­ри. Пос­та­ве­ни са и пър­ви­те ка­ме­ри за ви­де­о­наб­лю­де­ние. Об­щи­ят им брой ще стиг­не 36. Цен­трал­ни­ят фон­тан, кой­то се на­ми­ра до па­мет­ни­ка на бдин­ци, ще ос­та­не не­по­кът­нат. Но фон­та­нът от­към зад­ния вход на об­щи­на­та ще по­лу­чи нов вид. Пред съ­да и Ко­на­ка съ­що ще има фон­та­ни. Ус­по­ред­но с пло­ща­да се ре­мон­ти­ра ос­нов­но и сгра­да­та на те­а­тъ­ра, стро­е­на през 1891 го­ди­на. За ней­но­то об­нов­ле­ние пра­ви­тел­ство­то да­ва спе­ци­ал­ни 2 млн. лв.

Не­от­дав­на кме­тът Ог­нян Цен­ков и еки­път на про­ек­та ин­спек­ти­ра­ха хо­да на стро­и­тел­ни­те ра­бо­ти. От фир­ма­та из­пъл­ни­тел ги убе­ди­ха, че удъл­же­ни­ят срок за за­вър­шва­не­то му ще бъ­де спа­зен. Ако то­ва ста­не, то в края на сеп­тем­ври Ви­дин ще има нов пло­щад. Ви­дин­ча­ни са раз­дво­е­ни за но­ва­та ви­зия на пло­ща­да. Ед­ни я при­е­мат, дру­ги я от­ри­чат. Осо­бе­но не­до­вол­ство пре­диз­вик­ва ря­за­не­то с мощ­ни ма­ши­ни на ста­ри­те дър­ве­та. То­ва са бол­ни и прес­та­ре­ли дър­ве­та, на тях­но­то мяс­то ще бъ­дат за­са­де­ни но­ви, об­яс­ни глав­ни­ят ар­хи­тект Ан­гел Не­дял­ков. Пре­мах­ват се 30 дър­ве­та, ка­то за вся­ко е да­де­но раз­ре­ше­ние от спе­ци­а­лист. Ще бъ­дат за­са­де­ни 243 но­ви. Про­ек­тът пред­виж­да Ви­дин да грей­не и с 4000 храс­ти и 14 000 броя цве­тя.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com