„Празник на киселото мляко“, фестивалът „Да запеем песните на Гюрга“, Музеят на Бусинската керамика в с. Бусинци, ждрелото на река Ерма – това са част от безбройните поводи за гордост на Трън и общината му. Те ще бъдат представи днес на специално събитие от кампанията на „Стандарт” „10 причини да остана в моя Трън”, което ще се проведе точно преди големия концент по повод празника на града. Ще бъдат отличени и хората, които в труда и таланта си прославят града и са повод за гордост както на Трън, така и на цяла България. Кампанията Моят град. 10 причини за гордост” обиколи вече 40 града в страната. Целта й е да даде на младите хора още поне 10 причини да останат в родните си места и да работят за тях.
Днес ви представяме част от поводите ча гордост на трънчани:
В богата колекция от възрожденски щампи на историческия музей в Кюстендил е запазена и една, особено ценна за трънчани. На нея зографът е нарисувал в цял ръст „Светата преподобна Мати Параскева“ (Св. Петка), но и двете посветени на нея църкви в пограничния град. В ниското е храмът, който сега е в градския гробищен парк. За него се смята, че е построен върху основите на параклис, посветен на св. Терапонт Сердикийски (Софийски), а от другата страна се различава добре стълбище, водещо до скалния параклис, посветен на светицата. Сега той е превърнат в туристическа атракция и се стопанисва от общината, макар да е църковна собственост. Но това е още едно от многото доказателства за това колко силна е почитта към света Петка в този най-западен край на България. Устни народни предания разказват как света Петка, наричана и „Мати“, е минала по тези места, макар това никак да не съвпада с житието на преподобната. Лековити кладенчета, оброци и параклиси, свързвани с името на св. Петка, има по много от всичките 52 села на трънската община. От години битува идеята да се направи специален
маршрут за поклоннически туризъм „По стъпките на св. Петка“
През последните десет години Трънската община става все по-привлекателна за туристи. Трябва да се признае, че това е резултат от целенасочената политика на местната власт. Факт са поредица от успешно осъществени проекти, получили финансиране от фондовете на Европейския съюз чрез Програмата за развитие на селските райони и другите оперативни програми у нас. Облагородиха се природни забележителности, направен бе модерен спортен комплекс, ремонтирани бяха пътища, макар и незначителна част от дългата пътна мрежа в общината, обновени са храмове и манастири. Особено впечатляващ е центърът на града. Случва се като видят снимки от площада на Трън непосветени да
питат дали това е някъде в Швейцария
Но това не е нещо ново. Трънското ждрело на река Ерма е природна забележителност, описвана още от българските класици. Местните обичат да разказват, че при вида му Алеко Константинов е възкликнал: „Какво, Швейцария ли?“, но всъщност това е заглавието на пътепис на Щастливеца за разходка до пролома над Погановския манастир, който сега е в Сръбско. «Погледнете сега!... В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!... Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса... Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо!», пише Алеко, но какво ли щеше да излезе изпод перото му, ако наистина беше видял Трънското ждрело.
Привлечени от природната красота на този неповторим каньон, все повече туристи поемат към трънско, за да съпреживеят възхитата от могъществото на природата и да прекарат приятни мигове далеч от големия град, а на поляната в подножието му има наистина добри условия за отдих, както и туристически център.
Още преди да се влезе в Трън има един обект, който засега е извън туристическите пакети. На разклона за село Парамун има скромно ханче, чиято слава се носи от уста на уста заради вкусните гозби и млечните и месни продукти с вкус от детските спомени. Ако пътниците бързат по маршрутите си може и да не спират тук, но от това място пред тях се разкрива неповторима гледка към остър връх. Така сигурно се е родило предположението, че никак не е изключено
«Парамаунт пикчърс» да е потеглила от Парамун
защото силуета на върха удивително напомня силуета от логото на легендарната филмова кампания. Дали това е изследвано или предстои да се докаже ще остане друга тема, както и не е изяснено дали все пак джинът не е измислен в трънското село Джинчовци.
В града Трън се влиза през художествено оформен вход, а към центъра води улица с името «Мосаловска». Така се е казвал руски генерал, който отървал Трънско от сръбска окупация точно преди 140 години - през 1879-та. Тъкмо той кръстил Трън „българската Камчатка“, но не затова трънчани го обявили за почетен гражданин. И до днес една от най-големите и важни улици носи неговото име. Руският генерал влязъл в Трън начело на конен ескадрон заради териториалните претенции на сърбите след Берлинския договор. След молба на местните, княз Дондуков наредил на генерал Александър Мосолов от своята охрана по никакъв начин да не допуска сърбите да останат в Трън. Когато генералът влязъл в Трън, бил посрещнат с „ура“ и бурна радост. Наред с топлия прием обаче, ескадронът изпитал на свой гръб и суровия климат в Знеполе. Когато си тръгнали, на баира при изхода от Трън, Мосолов обърнал ескадрона с лице към града и се провикнал „Прощай, болгарская Камчатка!“. Трън е известен и с това, че тук зимата на 1947 г. е измерена
най-ниската досега температура на територията на България -38,3° C.
Улицата води го градския площад, наричан на местен език «пиац». Италианската заемка в своеобразното трънското наречие се оказва оправдана, защото едно от първите неща, които се набиват на очи на този площад е добре поддържан войнишки паметник, дело на световноизвестния италиански майстор Арнолдо Дзоки, автор на фигурата на Цар Освободител пред българския парламент, но и на статуята на Колумб в Буенос Айрес, на Франциск Асизки в Кайро и на Гарибалди в Болоня.
Не може да се отмине и скулптурната фигура на трънския майстор Гига Ранчин, събирателен образ на прословутите строители от този край. В последно време се направиха и нови паметници. Единият е на Трънския славей Гюргя Пинджурова – певицата, донесла много слава на Трънско. Другият е паметна плоча на капитан Симо Соколов - водач на Шопското (Трънското) въстание, избухнало през декември 1877 г. Официалното й откриване беше част от честването на 140-тата годишнина от Освобождението на Трън, който заради сръбската окупация се присъединява към Княжество България година след края на Руско-Турската освободителна война. А когато през 1920 година по силата на Ньойския договор от Трънско се откъсва жива плът и новата граница минава през дворовете на хората и даже през къща, местните решават близо до границата при село Слишовци да вдигнат висока камбанария, та останалите в Сръбско близки и роднини да чуват камбаната. В годините на соца незавършената
камбанария става партизански паметник
но сега отново има местна инициатива изоставеният обект да стане това, за което е бил замислен първоначално.
В Трънско има и много обекти за любителите на поклонническия туризъм, обвеяни с предания за чудеса и благословения. Наред с двете църкви и скалният параклис в града, би могло да се посетят обновените със средства от Програмата за развитие на селските райони манастири – Трънският „Св. Архангел Михаил“, Пенкьовският „Св. Петка“, Леворечкият „Свети 40 мъченици“, както и храмът „Св. Димитър“ в трънското село Ярловци.
Встрани от пътя остават още много църкви и руини от манастири. Покрай тях има вековни дървета, за някои от които е доказано, че са над 800-годишни.
В туристическите реклами за трънския край задължително присъства и
музеят на Бусинската керамика
добила световна слава чрез най-яркия си представител – майсторът Петър Гигов показвал своите самобитни грънци в Париж и на японски професори. В близкото село Студен Извор е единственият музей на киселото мляко, защото там се е родил откривателят на образуващия го млечно кисел микроорганизъм д-р Стамен Григоров.
Това е само една малка част от всичките забележителности, които крие непознатият Трънски край. И макар телевизорът и модерните времена да унифицираха удивителния говор на трънчани, все още има хора, които съзнателно го поддържат жив. Ако искате да ги чуете как си говорят, все пак поспрете на ханчето при Парамун, особено в дните когато се изплащат пенсии. Хем ще чуете някоя фраза от местните, хем за спомен ще отнесете няколко израза, изписани на скромната фасада на заведението. Ако не друго, то поне разгадаването им ще ви върне някой ден обратно из Трънско.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
