Смолян. "В Европа дават пари, за да косят на ръка цветните ливади - така се опазват растенията. Родопчани от столетия го правят и затова тук билките са дъхави, лечебни и омайни", разказва Антония Чиликова, представител на българска фондация "Биоразнообразие" и основен организатор на 10-дневния Фестивал на дивите цветя в Родопите, който приключи вчера. Той се реализира по проект "Цветна Европа", финансиран от програма "Култура" на Еврокомисията (ЕК) и е част от поредица събития, популяризиращи богатството на флората на стария континент.
Партнират си Словения, Великобритания, Шотландия, Румъния и България, които заедно ще изтъкат "поляна от кръпки". Общ "европейски килим", извезан от дивите цветя, характерни за всяка страна по проекта.
"Звездата на Орфей" вече грее на европейската "поляна от кръпки". Родопският крем, който расте по поляните в Смолянско, откакто свят светува, е емблемата на фестивала в България. Според легендата Орфей го подарил на Евридика, когато й се обяснил в любов. Талантите от художествената гимназия са го вплели в родопските "килимчета", редом с дивото лале и планинските орхидеи, които са част от уникалните ни съкровища. Чужденците обаче са истински запленени не само от родопските билета, а и от древните ни обичаи. Истински фурор предизвикаха различните ателиета за традициите, културата и занаятите в няколко села по поречието на река Арда. В едноименното село местните майсторки показаха как приготвят студени билкови напитки от бъз и маточина и лечебен извлек от плодове на бъзак, а гостите дегустираха сладка от диворастящи плодове.
В Ателието по природна медицина в село Смилян баба Рукие Асан Кехайова демонстрира старинна техника за почистване на уши с восъчни фунии.
И да си глух, пак ще прочуеш, твърдят местните хора и разказват, че неведнъж баба Рукие е отпушвала ушите им с този стар и прост метод. Тя сама си прави фуниите от парчета марля, която намазва с разтопен восък, а после навива на тясна и дълга фуния, която пали в горния край. А долният е в ухото на пациента. Топлината, восъчните изпарения и майсторлъкът на жената оправят слуха, изхвърляйки всичко от слуховия канал.
"Трябва с обич да е всичко, че който иска помощ, да я получи", издава част от тайната на лечителското майсторство Ася Сариева. Тя е на 77 г. и повече от 30 г. събира и суши билки от района на родното си село Смилян. В занаята е самоука, защото никой от старите знахари в района не си издавал тайните. За да се опазят секретите на народните илачи, всичко се помнело наизуст, нищо не се записвало и днес стотици безценни рецепти са завинаги изчезнали за хората. Това разказва Ася, която помага на близки и далечни с чайове, отвари, кремове и съвети за здраве - всичко с цветя от родопските ливади. От майка си се запалила по билките, но признава, че по онова време почти всеки родопчанин знаел как да ги бере и ползва за здраве. "Днес това богатство е почти на изчезване, а лекарствата хем са скъпи, хем не помагат - та идват при мен за помощ", признава сладкодумната знахарка. Според нея една от тайните за хубавата отваря е да се вари в глинен съд, защото така се запазват ценните сокове. Мехлемите правела само за семейството си, докато преди години не видяла комшията си, превързан след порязване. Дала му кремчето и след два дни той се върнал, за да й благодари, че посеченото заздравяло. С годините прави и свои добавки с подобрители, като тамян, зехтин и восък.
От над 30-годишната си знахарска практика е стигнала до извода, че най-универсалната за почти всички болежки билка е бъзакът. С него преди години помогнала и на дъщеря си Събка да се излекува от тежко заболяване. Днес щерката е не само дейна майка и баба, но и оправна кметица на селото. Родопската билкарка знае лек за всичко, а навремето много често се налагало да помага на майките с малки деца, които страдат от болки в ушите. "Ако искате вярвайте, но капките за уши, като не действаха, с капка урина в ухото болката минава и детето заспива", споделя личния си опит от преди 20 г. Ася.
Рецептата, която в началото стъписва повечето пациенти, приложила първо на внука си, а после и на съседските деца.
За да действат илачите обаче, се искат не само знание и майсторлък, но и вяра и молитва към всевишния. Местните лечителки са убедени, че преди да се заемеш с болния, трябва да се помолиш на Бог. Тогава се "отваря" енергията и се случва изцелението. Какъв е пациентът също не е без значение. Една и съща билка действа на всеки човек по различен начин, обясняват знахарките. Енергията на добрия човек се хармонизира с тази на билката и "чудото" става. Ако ли не е добра енергията - трябва да се изчисти. И затова родопските майсторки имат лек - знаят и да баят, и да лекуват с песни и чудни истории. Често преживени от самите тях.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
