Какво е общото между Йълдъз Ибрахимова, проф. Казимир Попконстантинов и Нона Караджова? Уникалният глас на България, топ археологът, открил мощите на св. Йон Предтеча и екоминистърката в първия кабинет на Бойко Борисов са родени в Силистра. Нещо повече – и тримата са част от първата по рода си енциклопедия на областта. Луксозното издание с твърди корици е запечатало в 1040 страници историята на региона от древността до днес. И личностите, с които всеки в Силистренско се гордее. В енциклопедията има всичко - от историята на крепостта Дуросторум до представяне на общините в областта, читалищата, фолклорните празници и събори.
Екип от най-видните български историци участва в създаването на уникалния труд. Негов главен редактор е проф. дин Димитър Игнатовски, зам. главен редактор е проф. д-р Ивайло Петров. В екипа, съставил енциклопадията участват още трима академици – Васил Гюзелев, Константин Косев и Георги Марков, както и проф. дин. Стефан Дойнов. Звездният редакционен съвет е събран за родолюбивото дело от най-големия дарител в Силистренска област Тодор Тодоров. Той има бизнес, свързан със земеделието. Но историята е в кръвта му, а любовта към Отечеството и родния край пък го кара да върши чудеса. Тодоров е магистър – докторант по исторически науки в Шуменския университет като защитава докторат на тема „Никол Мушанов, политик и държавник (Демократическа партия)“. Бизнесменът от години не жали сили и средства, за да подпомага българската култура, книжовност и духовност. Дарява средства за изграждането на църкви и джамии, главен ктитор е на Доростолската епархия. Тодоров е сред най-големите дарители на болниците в Силистренска област е. Но светлината на прожекторите никога не го е блазнела. Името му стана известно чак когато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов лично го избра за член на Изпълнителната комисия.
Всъщност, най-пълната енциклопедия на Силистренска област не единственият подобен труд, който Тодоров издава. Той дава над 100 000 лв. за създаването на енциклопедична литература. Голямата му гордост са 4 луксозни енциклопедии, посветени на участието на България в Балканските войни, в Първата и Втората световни войни. Всеки от томовете е също над 1000 страници, като България и Втората световна война е двутомник.
На Кръстовден - празника на Силистра (14 септември), "Стандарт" Ви представя историята на Дръстър, поместена в голямата енциклопедия на Силистренска област. Тържествата за празника започват още в петък, 13 септември, когато точно преди големия концерт на Николина Чакърдъкова, ще се състои кампанията на "Стандарт" "10 причини да остана в моята Силистра". По време на тържествената церемония ще бъдат отличени хората, които с делата си днес са гордост за града и региона. Древният град е стъпка № 27 от родолюбивата ни национална кампания "Моят град - 10 причини за гордост".
Георги Атанасов
Още при създаването на Дунавска България (681), българите, водени от хан Аспарух, завладяват Дуросторум - Доростол и го преименуват в Дръстър. Споменът от тези събития оставя трайни следи в българското общество, за което съдим от Анонимната българска хроника, където четем: "Населих я земята Карвунска (Добруджа - б.а.) с множество люде от Дунава до Морето и поставих им цар... По-нататък авторът уточнява ролята на хан Аспарух в тези събития: "... и този цар Испор (Аспарух - б.а.) създаде велики градове: на Дунава Дръстър града".
Мнозина историци виждат в тези текстове реминисценции на по-късни събития, но археологическите разкопки в Силистра регистрират пожари и прекъсване на монетното обръщение в града тъкмо по времето на Константин ІV Погонат (668-685). Загубата на Дуросторум-Дръстър е преживяна мъчително във Византия. Дори в Х в. византийският хронист Йосиф Генезий отправя укор към ромейските императори, които позволили на "българския владетел Булгар да се засели в Доростол и Мизия". През последните десетилетия по безспорен начин археолозите установиха, че за разлика от другите римовизантийски градове в Северна България, крепостните стени на Дуросторум-Дръстър от ІV-VІ в. не са напълно разрушени при завладяването на града от Аспарух. Това благоприятства бързото им възстановяване и превръщането на града в основен военностратегически, политически и административен център на Добруджа и Дунавска България. Със сигурност този процес е финализиран при кан Омуртаг (814-821), който изгражда в Дръстър своя "Преславен дом на Дунава" - Дунавската резиденция на българските владетели. За това събитие от една страна съдим от Търновския надпис, където е записано: "Кан Ювиги Омуртаг, обитавайки своя стар дом (Плиска - б.а.), направи преславен дом на Дунава". Откритите четири надписа на Омуртаг в Силистра и колони с неговото име и с владетеския знак IYI на канската фамилия на Крум (801-814), са несъмнено свидетелство за една широка строителна програма. Напълно възстановен е полигоналния римовизантийски кастел на дунавския бряг с мощни петоъгълни кули, крепостни зидове (дебелината им достига 3,50-4,20 м), порти, фланкирани с триъгълни и правоъгълни кули и защитено пристанище на речния бряг. Многобройните архитектурни детайли с прабългарски знаци и символи (особено знака IYI), както чернолъскавата керамика и езическите жертвеници от ІХ в., несъмнено свидетелстват за водещ военно-административен и духовен център на езическа България. На брега на Дунав е издигнат дворецът на Омуртаг, а до него баня. Южно от двореца е проучено езическо капище от ІХ в. Косвено доказателство за значимостта и военностратегическите качества на дръстърската крепост са събитията от края на ІХ в. Според български средновековен извор "Чудото на Св.Георги с българите", през 894 маджарите опустошават Добруджа и с изключение на Дръстър, останалите укрепления са разрушени и опожарени. В този решителен момент Симеон Велики (893-927) избира Дръстър за своя главна резиденция, откъдето ръководи дипломацията и военните действия. От Дръстър започва и българската контраатака, довела до пълен разгром на маджарите през 896. След средата на ІХ в. Дръстър се утвърждава и като водещ религиозен център на България. След покръстването през 864 и по-специално през 870 г. в града е разкрита епископска катедра, оглавявана от еп. Николай, чието име четем върху надпис, открит в Силистра, и няколко оловни печата. Като единствен оцелял ранновизантийски епископски център в границите на Първото царство и покрит със слава с 12 просияли светци-мъченици през 927 г., Дръстър е избран за резиденция на първия български патриарх Дамян. При археологически разкопки в границите на средновековната цитадела са разкрити руините на епископската и патриаршеската базилика от края на ІХ-Х в. Многобройните архитектурни детайли, релефи, скулптури, сребърни и бронзови предмети, следите от мозайки и стенописи определено свидетелстват за знаков храм от епохата на Първото българско царство. Западно от него са разположени верижните помещения на епископската и патриаршеската резиденция. За изключителен духовен кипеж през Х в. свидетелстват десетките скални манастири, разположени по руслото на р. Канагьол (Дристра), край което минава главният път в царството, свързващ столиците Плиска и Преслав с патриаршеската резиденция в Дръстър.
(Из Енциклопедия на Силистренска област)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
