Езическо войнство в кожи и перушина гони злото под грохота на звънци в нощта преди Васильовден
Маскарадният обичай, запазен от хилядолетия, влезе в ЮНЕСКО
Пернишката Сурва вече се е превърнала в нещо като туристически бранд. Хората, които не са от Пернишко, но са имали случай да се потопят във Сурва, обикновено я свързват с международния маскарад, който се прави в Перник обичайно в последните дни на януари. Но всъщност истинската Сурва е по селата в нощта преди Васильовден по стария стил - на 13 срещу 14 януари. Като дойдат тези дни, въздухът в Пернишко започва да трепери, напоен с нещо магическо и необяснимо, просмукано във вените на местните хора от хилядолетия. По снежните пъртини тръгва езическо войнство, натъкмено с маски, кожи и перушина, и под грохота на лумкаща мед гази преспите и гони злото, от което няма отърване.
На 2 декември 2015-а Перник посрещна радостната вест, че обичаят Сурва става част от списъка с нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Там до сега от нашите ширини са записани Бистришките баби, нестинарството и Чипровските килими. За перничани това е голямо признание, макар някои още да не са разбрали, че то не е за маскарадния фестивал, а тъкмо за хилядолетната традиция. Преди 4 години Сурва е вписана сред живите човешки съкровища на България. Тогава на етнолога Цветана Манова й идва наум, че обичаят може да се пребори и за признание от световната организация. 7 денонощия се подготвя въпросникът за кандидатстване, но преди това Манова и перничанинът Симеон Григоров правят филм, който да подкрепи кандидатурата. И после идва чакането. За да се стигне до тази 10-та сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО и признанието. Манова е отдала живота и кариерата си на обичая. Когато тя започва работа в Пернишкия музей, вече са правени фестивали, защото първият е през 1966 г. , а тя постъпва в музея три години след това. И от тогава, та и до днес обикаля селата из Пернишко и изучава този запазен дълги години обичай, останал непроменен. Самата тя си признава, че много е воювала за традицията, да не би да се погуби в модерния прочит на карнавала. Но си е имало и защо. Е, някои от елементите са се променили, но това е неизбежно. Едно време по Сурва са ходели само ергени, но
от около четвърт век и жените, и децата се подготвят за карнавалните игри
по Нова година. Сега всички ги наричат Сурва, но в много села е запазено и името Сурова, което си е бая по-изразително. А в Пернишко Сурва хем е сурoва, хем е весела, но и страшна.
Цяла година се изработват маски и костюми. Правят се ликове, копанки, зевала. В тях се влагат материали, познати отколе - дърво, кожа, рога, кости, пера от домашни птици, вълна, плат, всевъзможни украшения. Целта е всеки да стане "друг" и когато дойде моментът, да изживее своя звезден миг на актьор, какъвто в живота не е. Всеки участник сам изработва своята маска, "другото си лице", понякога е достатъчно само да си нацапа лицето. Но има и майстори, които правят маски за своите близки и приятели, а понякога и за цялото село. Като дойдат тези дни, към родните си места се стичат от близо и далеч. Спазва се обичаят да се срещат групите и затова е важно сурвакарската дружина да е по-многобройна. Така в села, където днес има по десетина постоянни жители, на Сурва се събират над стотина маскирани.
Сурвакарите са нещо различно от кукерите
Етнолозите описват поне две разновидности на маскарадните игри у нас. Сурвакарите са новогодишните дружини в Западна и Югозападна България, а в Южна България се маскират в седмицата преди Великденските пости и това са кукерите. Разликата обаче я правят специалистите и изкушените от темата, защото да се маскираш е много стара традиция. Казват, че те са фолклорният разказ за раждането на реда от хаоса и в миналото са били знак кога момчето става мъж за женене.
Но и до днес сурвакарите обхождат цялото селище, че и съседните. Като влизат от къща в къща, участниците в групите разиграват сватба според стародавните традиции и задължително булката е мъжка. А идващите след сватбарите страшилища със звънци, хлопатари и клашки вдигат невъобразимия шум, който обаче е в строг ритъм и така по своя неповторим начин слага ред. Дружината нарича "Да бъде!", с което утвърждава новото начало, както и желанието за плодовитост, благоденствие и благополучие. Основна роля при сурвакарите има водачът, наричан болюбашия или нещо около това в различни варианти. Разбира се, че много важна е групата на народната сватба, която няма как да мине без поп, обикновено осмян. Но не по-малко значими са и звънчарите, на някои места наричани и мечкарье, облечени в кожуси с козината навън или покрити с разноцветни ленти от плат и задължително със страховити маски на лицето.
Сега в групите има по три поколения, а ако се направи по-щателен преглед, току-виж се оказало, че сурвакари и сурвашкрье са и четири поколения от една фамилия. Всеки от тях има променена външност, съобразена с определената му роля - или на персонаж от сватбата, или на страшното чудовище, което хем гони злото, хем буди радостна усмивка от предвкусваното ново начало и добър плод.
В годините на социализма властите се опитвали да задушат традицията
искали да й наложат норми и правила. И до днес в Перник се помни как на един от фестивалите пред входа на стадиона, където се провеждал, се събрали десетина предрешени попове, които си останали там да ръсят, защото по атеистични причини не ги пуснали да дефилират с групите си.
"Никак не харесвах пернишкия фестивал. От дете се плашех от навлечените с кожи от убити животни мъже, украсени с перата на хиляди заклани кокошки, а невъобразимият шум, който вдигаха, ме ужасяваше. Изглеждаха ми нелепо, а карикатурните свещеници винаги накърняваха религиозното ми чувство, защото баба ме беше научила, че на попа му се целува ръка, където и да го срещнеш. В дните на фестивала гледах да си намеря работа някъде надалече, защото тая суетня хич не ми беше по вкуса", признава си перничанка от средната възраст и като нея все още мислят и други. Жената обаче коренно променила отношението си към Сурва, когато преди няколко години я завели за празника на село. Тогава разбрала, че това наистина е народен обичай, който няма как да загине. С изненада разпознала под една от маските дъщерята на съседите си - модерно момиче с лакирани нокти, което скачало в опияняващия ритъм на сурвакарския танц.
Според специалистите, поне 31 са селата в Пернишко, където традицията е жива, а всяка година в обичая с дух и сърце участват не по-малко от 3600 човека. Те са пазителите на обичая - артисти в хилядолетния спектакъл, случващ се едновременно в много села по едно и също време на годината.
Тази година Перник ще отбележи 50 години от първия маскараден фестивал
Това ще стане по време на неговото 25-то издание в последните почивни дни на януари догодина. Дошлото от ЮНЕСКО признание е повод фестивалът наистина да надмине себе си. Но ако имате път и време, а най-вече желание, не чакайте пернишкия фест, а си изберете някое от пернишките села и идете там на Васильовден по стария стил. Вечерта на 13 януари ще видите факлите и огньовете, ще чуете грохота на сурвакарските звънци и никак не се съмнявайте, че в някоя от къщите ще ви поканят на вариво от кисело зеле и прясно свинско, греяна ракия, туршии и точени с царевично брашно баници и зелници.
Очарованието на пернишката Сурва е породено от участието в живия разказ за подреждането на света. А тръпката да участваш в нейното разказване идва от оня "вик на кръвта", който се ражда от света на спомените за всичко било преди нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
