Пълна промяна за три от чудесата на Балчик

Пълна промяна за три от чудесата на Балчик | StandartNews.com

Белият град посреща туристите с преобразени атракции

5,5 млн. от ЕС възкресиха Мелницата, "Дионисополис" и текето в Оброчище

Балчик е китно градче на брега, като за мнозина очарованието му се крие в неповторимото му разположение - бавно слизащ по белите скали към морето. Някои дори казват, че добруджанският град по нищо не отстъпва на Монако. Има огромна доза истина в това твърдение, защото Балчик се гордее и с древната си история. За да стане още по-привлекателен за стотиците гости от страната и чужбина, общината обнови част от забележителностите чрез проект по ОП "Регионално развитие" на стойност 5 539 370 лв., от които собственото й участие бе в размер на 1 245 778 лв. За 2 г. с тези средства бе извършена консервация, реставрация и популяризиране на три от недвижимите културни ценности в общината - двуобредното теке в село Оброчище, късноантичната и средновековна крепост "Дионисополис" и архитектурния паметник "Мелницата".

Един от най-посещаваните обекти в Балчик и околностите му е Текето "Ак Язълъ Баба - Св. Атанас" в Оброчище. Двуобредното светилище се намира в южната част на селото и е обявено за художествен паметник на културата от местно значение. Предположенията на историците са, че е изградено във втората четвърт на ХVI в. и е представлявало голям култов комплекс, посветен на мюсюлманския светец. Основните сгради в него са били тюрбето - гробница на светеца, и имаретът. Със средства по проекта на община Балчик по ОП "Регионално развитие" им е извършена консервация, реставрация и експониране и е изграден туристически информационен център. В България има запазени още три подобни текета - на Отман Баба в село Текето, Хасковско, на Кадемли Баба край село Графитово, Старозагорско, и на Демир Баба край село Свещари, Исперихско.

Мюсюлманският светец Ак Язълъ баба е бил водач на орден, свързан със странстващите мюсюлмани - дервиши. Вярвало се е, че той е достигнал най-висшата степен в мистичното познание (хакикат) и бил дълбоко почитан като съвършен човек.

Своя разцвет текето изживява през ХVI и ХVII в. Константин Иречек описва, че през втората половина на ХIХ в. започва да се свързва и с почитането на християнския светец Атанас, като се смятало, че той е погребан тук. Легендите разказват как св. Атанас и Ак Язълъ Баба

помагали да се намерят домашни животни, лекували

и извършвали чудеса. Сред местното християнско население е запазена легенда, според която в гробницата е погребан млад мъж на име Атанас. Той бил влюбен в девойка - мюсюлманка. Съзнавайки невъзможността на любовта си, той се самоубил или бил убит от близките й. Съществува вярване, според което молбите на неговия гроб запазвали здравето и лекували различни болести. И днес на празниците, посветени на св. Атанас, в Текето се прави курбан и се организират различни прояви, включително и фестивали.

Друг интересен обект, който е в пределите на един от кварталите на Балчик - кв. "Хоризонт", е късно античната и средновековна крепост "Дионисополис", която е обявена от 1994 г. за паметник на културата от национално значение. Историците предполагат, че древният град Дионисополис /днешен Балчик/ е създаден от йонийските гърци преди 2600 г. Според преданията градът първоначално се е наричал Круной (т.е. "Извори"). Той заема обширна площ, оградена с крепостна стена. На север стига до съвременната автогара. На запад стената му върви западно от главната улица, обхващайки част от днешния център. Южната стена тръгва от Историческия музей и продължава южно от главната улица. Източната стена тръгва на север. След силна буря морските вълни изхвърлили на брега статуя на бога Дионис и градът бил преименуван в Дионисополис. Селището било разположено в непосредствена близост до морския бряг. След разделянето на Римската империя на Източна и Западна през 395 г. Дионисополис остава в пределите на Византия. В средата на VI в. земетръс предизвиква огромни приливни вълни, които разрушават древния черноморски полис. Новата крепост на Дионисополис от ранновизантийската епоха е изградена северозападно от първия град на равнинен терен с надморска височина около 200-220 м. /там, където днес е кв. "Хоризонт"/. От изток на запад площадката е широка 350 - 400 м, а надлъжно - от север към юг - около 900 до 950 м. Върху тази площадка е формирана защитна (укрепителна) система на голямата около 360 дка крепост. Тя е сред най-мащабните крепости в целия византийски свят и една от главните й функции е

охраната на пътя от Константинопол до делтата на Дунав

Разкрити са останките на кръгла кула, защитаваща югозападния ъгъл на укреплението, част от 485-метровата западна стена (около 320 м), част от 255-метровата южна крепостна стена (около180 м), западна, северна и източна порти. Резултатите от археологическите проучвания сочат, че крепостта е строена в края на V - началото на VI в. Вътрешното й пространство е било гъсто населено. Това голямо фортификационно съоръжение е важно звено в Западно-черноморската отбранителна зона, която Византия формира през V-VI в. След реализирането на проекта вече са реставрирани и защитени от вода и влага 130 м крепостна стена, широка 5,20 м и две от кулите. 18 дка е затревената площ, засадени са над 130 дръвчета - 118 иглолистни и 18 широколистни. Изградени са пътеки, по които като се премине, може да се разгледа обекта, и са поставени информационни табели.

Третият обект, който е реновиран със средства по оперативната програма, е Голямата мелница,

която се превърна в съвременен туристически и културно-информационен център на Белия град.

Всеки, който поне веднъж е бил в Балчик, я е виждал - кацнала на самия бряг, срещу Морската гара. Тя е била построена в първоначалния си вид от Анонимно индустриално дружество през 1909 г. Тогавашните балчишки инвеститори възложили изграждането на фирма "Лутерн" от Брауншвайг, Германия, които заедно с друга водеща европейска фирма - "Айзенбетон" от Мюнхен, построяват за 1 г. най-модерно оборудваната мелница на Балканите, която съдържа и първите стоманено-бетонови силози в България. "Лутер" са познати като изпълнители на най-големите европейски силози и мелници от епохата - във Франкфурт на Майн, Мюнхен, Будапеща, Генуа, Венеция. "Красавицата" на Балчик е имала капацитет 75 т брашно на денонощие, като именно тук в началото на ХХ век

за първи път у нас започнало и производство на макарони

и грис. Мелницата работила успешно до 1916 г., когато попаднала под обстрела на руския военен флот и понесла значителни щети. Производството не могло да бъде възстановено. През времето на румънската окупация (1919-1940 г.) фасадата и покривът й били възстановени. Около 1980 г. сградата е реконструирана основно и е ползвана като младежки дом. В сградата е имало и производствени помещения, а последният етаж е бил нает от СБХ за ателиета.

Днес Голямата мелница е напълно реставрирана и от нея започват и завършват културно-историческите маршрути на гостите на града. Особено ценен за индустриалната и строителна история е фактът, че силозите и обслужващото ги стълбище са запазени в напълно автентичен вид, непроменен от построяването си през 1909 г. На първия етаж е разположен туристическият информационен център, където гражданите и гостите на града могат да получат разностранна и актуална информация, разполагат с онлайн връзки с обектите в града, имат възможност да поръчват и закупуват различни туристически услуги. Тук се представят и всички събития от културния и спортен живот на града. Сградата разполага с две експозиционни зали, салон за концерти, представления и изложби, кафе-бар, а на 5-ия етаж са разположени обновените ателиета на артистите към СБХ. Един от основните експонати е макет в мащаб 1:500 на Балчик. Не на последно място от общината отбелязват, че в рамките на проекта шестима души са преминали обучение и са квалифицирани екскурзоводи. Двама от тях ще посрещат гостите в текето, а другите четирима - в Мелницата.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай