Възродено Търново търси древния си блясък
Проф. дин Николай Овчаров
След падането на Търновград под ударите на османлиите в края на ХIV в., столицата на България запада и се ориентализира. На мястото на бляскавите царски дворци и православни катедрали към небето се издигат минаретата на джамии. И все пак искрата на българския дух оцелява, за да се разгори накрая в огън...
Според данните на преминалият през ХVII в. български католически епископ Петър Богдан тогава в града има 10 000 жители с 2000 православни домакинства и толкова турски. В 1840 г. французинът Ами Буе отбелязва 12 000 жители, като българите вече са преобладаващи. В следващите години населението главоломно нараства. Ако в издаденото в Букурещ "Землеописание" на Тодор Хрулев през 1858 г. гражданите са 20 000, то на следващата година според Търговското ръководство на цариградчанина Хамамджиев те са 30 000.
Търновци никога не забравят двете си героични въстания от ХVI-ХVII в. Затова не трябва да учудват зачестилите бунтове през ХIХ в. Велчовата завера от 1835 г. е последвана от въстанието на Капитан дядо Никола (1856) и Хаджи Ставревата буна от 1862 г. Търново е едно от главните места за дейността на Апостола Левски и той многократно идва тук, като, за съжаление, последният път е през 1872 г., когато е арестуван и окован във вериги. По време на Априлското въстание в 1876 г. в запазения затвор до Конака са хвърлени много борци за свобода, а на градския площад увисват на бесилката Бачо Киро, Цанко Дюстабанов и др. Все пак накрая се стига до щастливия 7 юли 1877 г., когато войските на руския генерал Гурко влизат в града, посрещнати от благодарните търновци. Така точно
484 години без 6 дни след падането на Царевец, старата столица отново е свободна
Възрожденската история на Търново далеч не е само кървави борби. Тук е едно от духовните средища на нова България. В битката за църковна независимост от гръцката църква в Търново през 1838 г. стават най-драматичните събития в страната с изгонването на омразния владика Панарет. В него е създаден един от първите театри у нас, роден е и учителства Петко Славейков. Но най-важни свидетели за възрожденското минало са прекрасните архитектурните паметници, оцелели до днес. Да се разходим по калдъръмените улички на старо Търново.
По тях губим представа за времето, напускаме забързаното съвремие и се пренасяме в спокойната епоха на Славейков и Вазов. Като град от своето време Търново си има централната улица - Самоводенската чаршия, а останалите сокаци водят към нея. Днес там по уникален начин е запазен духа на Възраждането с характерните за тогава занаятчийски дюкяни, продавници, грънчарски ателиета.
Тръгваме от паметника на Велчовата завера, издигнат на мястото на къщата на чорбаджията, и достигаме до друг монумент, на Стефан Стамболов, който също е търновец. Именно оттам стъпваме на Самоводенската чаршия и само на няколко метра виждаме една от най-известните сгради, построени от великия Кольо Фичето от Дряново. Прочутият самоук архитект е оставил много творби в Търново, но Ханът на Хаджи Николи вероятно е най-красивата. Той е поръчан от местния чорбаджия и родолюбец, а е завършен през 1858 г. Впечатлява монументалната архитектура на ансамбъла, който е на няколко етажа и има раздвижена фасада с открити галерии и балкони. Кръстатите сводове, корнизите, каменните колонади навяват спомена за някогашното величие на средновековния Търновград.
По-нагоре по склона е друго произведение на Фичето - известната Къща с маймунката от 1849 г.,
наречена така заради скулптираното животинче на фасадата й
Майсторът създава и реализира проектите за строежа на няколко търновски църкви. Негови големи постижения са "Светите Кирил и Методий" (1861), "Св. Спас" (1863) и "Свети Константин и Елена" (1872). А още като калфа през 1836 г. Кольо взема участие в изграждането на най-ранния храм от епохата - "Св. Никола".
Една от най-монументалните сгради въобще по време на Възраждането е сградата на турския Конак. Тя също е дело на Уста Кольо Фичето и е завършена през 1872 г. Освен прекрасната архитектура, тази постройка е жива история на нова България. В нея още през 1872 г. е разпитван заловения при Къкринското ханче Васил Левски, преди да бъде изпратен на съд в София. В 1876 г. на това място пък са съдени пленените въстаници Бачо Киро, Георги Измирлиев, Цанко Дюстабанов, Еким Цанков и Иван Семерджиев. После те са хвърлени в запазения до днес мрачен затвор до Конака, където сега е учредена интересна експозиция.
Но значението на някогашната административна сграда на османската власт не свършва, когато именно в нея са посрещнати руските войски през 1877 г. Тук на 10 февруари 1879 г. е свикано Учредителното събрание, приело Търновската конституция и избрало Александър Батемберг за княз. Освен Първото Велико, тук се провеждат и няколко обикновени Народни събрания, а в 1885 г. се взема решението за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Търново притежава още много възрожденски забележителности, намиращи се на хълма, или в подножието, в Асеновата махала. Сред тях са Къщата на Кокона Анастасия от края на ХVIII в., Къщата на Рачо Казанджията, в която е роден през 1827 г. Петко Славейков, Стамболовия хан, Владишкия мост и много други.
Ние обаче сме се изморили от ходене и решаваме да се спуснем от Конака по улица "Гурко", откъдето при Освобождението минават руските войски. Много обичам този прекрасен сокак, който на места отвсякъде е обграден с автентични сгради от ХIХ в. Сред тях се откроява с фасадата си Сарафкината къща от 1861 г. А ние ще изберем някоя от уютните механи като "Гурко" или "Тихия кът", за да се насладим на чаша вино на чудната гледка към Янтра и хълма Света гора.
И аз съм горд търговец
През далечната 1957 г. и аз се появявам на бял свят в древна къща на малко разклонение на улица "Гурко". Тогава моите родители Димитър и Мария Овчарови са млади учени, разпределени в Историческия музей. Първите ми разходки са в детска количка на хълма Царевец, а прохождам сред античните статуи в музея.
Европа обновява града
Преди няколко години Община Велико Търново спечели голям проект на стойност близо 7 млн лв. В основата му легнаха нашите разкопки с колегата Вачев на църквата "Св. Иван Рилски" в Асеновия квартал. Освен средновековни сгради, по него бяха реставрирани и възрожденски ценности като Владишкия мост.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
