Хасково. Ден година храни. Така дядо и внуче определят заветния ден, в който в село Войводово идва оценителят, за да изкупи тютюна.
Дядо Апостол и наследникът му, който носи неговото име, са чинно строени на мегдана още от сутринта, както и останалите жители на селото. След дългите нервни два месеца на чакане в самия край на първата седмица от новата година оценителят на фирмата изкупвач е разпънал кантара в огромното помещение на някогашния ресторант. До обяд стоката на двама-трима късметлии вече е минала през теглилката. "Алайънс Уан Тъбако" изкупува на 6 лв. за килограм. Що-годе хората са доволни от тази цена, но си знаят - ще е само първия ден, на втория - пада.
В началото изкупвачите винаги дават по-висока миза, колкото хората да клъвнат и да започнат да носят стоката си, коментират насъбралите се тютюнопроизводители. Не само във Войводово, но и в околностите освен тютюн друго не става. Почвите им не са благодатни. Затова и тук хората още от люлката знаят, че хлябът им е в "кафявото злато".
При появата на журналисти оценителят на фирмата се скри като мишка в брашното. Не само на тази фирма експертите бягат от камерите като дявол от тамян, но и на всички останали, които действат в Хасковски регион. "Вероятно имат вътрешно разпореждане", предполагат хората.
Край балите и кашоните с тютюн 20-годишният Апостол Апостолов чака своя ред. Момчето е учило средно образование за моделиер. Но откакто се помни, фамилията му се изхранва с тютюн. Дядо му Апостол е точно с 48 години по-стар. И двамата обаче превиват гръб рамо до рамо в тютюневите редове.
Макар областният град Хасково да е само на 7 км от селото, момчето не е тръгнало по веселия живот на връстниците си. "Нямам време за това. По тютюна има работа целогодишно. През март се подготвят семената, после се сади, полива, копа. Когато започнем да берем, ставаме в 3 ч сутринта, излизаме по обяд от редовете, хапваме и сядаме да нижем. И така 16 часа. Кога има време за забавления!", нарежда чернокосият младок. Дядо му Апостол е с байпас от години и пак не се е отказал от тежкия полски труд. "Тук, на село, спреш ли да работиш - умираш", казва дядо Апостол. С бабичката и внука стопанисват 4 дка тютюн. Освен всички други разходи имат и 1000 лв. за поливане с цистерна при сеитбата. Изкарали са около 8000 кг тютюн. "Ако сме сред късметлиите да го продадем за 6 лв., горе-долу ще вържем бюджета. Падне ли цената - вътре сме", пресмята 20-годишният Апостол.
Подобни сметки правят и производителите от съседното село Мандра. Там от "Сокотаб" са им обещали по 6,15 лв. за кг. "Все пак се ядва тази цена, че като чухме за 4.80 лв. в Гоцеделчевско - направо ни настръхнаха косите", коментират събралите се стопани. В Мандра поне 150 семейства разчитат изцяло на доходи от тютюна. Стопанствата са малки, произвеждат между тон, тон и половина до 2 т.
Тази година са разочаровани от цените. "Тютюнът се работи целогодишно. Виж ми ръцете, жълти са! Не съм пушачка, но кожата ми е пропита от аромата му. Изхранвам се с него, откакто се помня", нарежда Анка Германова и протяга напред твърдите си като камък длани. С двамата си синове работи 10 дка ориентал. Със спечеленото се прехранват три семейства. Само за наем на земята са дали 1000 лв. За семена, найлони, канап, препарати... чертата в сметката жената слага на 3000 лв. разходи. Според цената, която тази година им дават за килограм, излиза, че като си разделят печалбата със синовете й на три, и после на 12-те месеца в годината, взимат под 200 лв. месечна заплата за труда си.
"Ние работата по ноти си я знаем. От работа не ни е страх. Треперенето започва, когато стигнем до кантара", ядосва се край Анка беловлас мъж.
И кметът на с. Мандра Ангел Михайлов е на селския мегдан в очакване изкупната кампания да започне. Той също отглежда 2 дка тютюн, от които добивите му са около 300 кг. "Колкото да е в играта", шегуват се съселяните му.
"Преди 20 г. получавахме 5 лв. за кило, сега пак върнаха тези пари. А ток, бензин, вода - всичко е двойно и тройно оттогава. Нашите почви са песъчливи и нищо друго не вирее освен тютюн", обясняват местните.
Неофициално обаче експертите контрират на недоволството. Обясняват, че селяните шмекерували. Тютюнът им сега мухлясвал, защото го балирали още мокър, та да хванат повече килограми. Ако стоката е добре изсушена и балирана или кашонирана, нямало проблем да престои тези 2-3 месеца, без да мръдне. Затова били и големите нерви на стопаните от ноември насам. Освен това преди години изкупната кампания на ориенталския тютюн вървяла точно в средата до края на януари. С идването на ГЕРБ на власт ги натиснали да изкупуват по-рано, в края на ноември, за да може управляващите в края на годната да сложат чертата за добавките и да започнат на чисто.
Нито едната, нито другата страна обаче одобрява идеята, която се лансира напоследък от организацията на тютюнопроизводителите - държавни експерти да са буфер между окачествителите на частните фирми и производителите. Фирмите казват - не, защото сме на свободния пазар и това ще е предпоставка за корупционни практики. Хората са скептици и твърдят: "Гарван гарвану око вади ли?"
И докато по-дребните производители криво-ляво връзват бюджета, едрите, с над 150 дка и добиви от над 30 т тютюн, въобще не виждат светлина в тунела. При тях фирмите изобщо не са стъпнали все още въпреки сключените договори. Плъзналата мълва носи, че изкупвачките са се договорили да ги държат под пара като отмъщение за протестите.
Още на следващия ден след старта на кампанията цената в Хасковско буквално се срина с лев и стигна до 5-5.20 лв. за килограм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
