Даряват на гости родопски кърпи и снимки на хайдути
Младежи събират пушки за музей за родолюбци. Те имат амбиция да направят туристическата атракция до 2 години. Тя ще се шири в Хаджичоневата къща в смолянския квартал Устово, точно до църквата "Свети Никола". Сградата е реставрирана и е дадена от Община Смолян на Сдружение "Родопски хайдути" срещу наем от 740 лв. за година. Всичко, което се прави като обзавеждане и оборудване на къщата, е от членския внос на младите войводи и дарение от хората.
"Идеята е историята да се въплъти в туристическа атракция, иначе само ние да стопанисваме къщата, но да я държим затворена няма смисъл. Ние не го правим за пари. Ще отворим къщата, ще стане музей и на долния етаж ще оставим кутия за дарение, кой колкото иска - да оставя, а туристите ще могат да си купят артикули и сувенири с патриотична тематика", разказва 29-годишният Манол Ружинов от Смолян, който е председател на патриотичното сдружение. Идеята е гостите да отнасят по домовете си българско знаме, рисунки на местни талантливи младежи на хайдушка тематика. Част от сумата ще се отчислява за къщата, другата за автора. "Така ще ги стимулираме да творят на патриотична тема и ще е възпитателно. Това трябва да се прави от читалища и музеи, но всичко е на парче", разсъждава Манол.
Къщата е с богата история - хаджи Чоньо е свързан с комитската дейност, бил богат човек, но е помагал за комитлъка и е убит след освобождението именно заради опита са да организира дейности за освобождаването на региона.
Идеята на Манол и приятелите му е на втория етаж да има етнографска сбирка, тематично всяка стая ще показва част от бита на родопчанина - как се е пекъл хлябът, какви са били съдовете и битовите уреди. На горния етаж ще залегне темата за комитлъка, ще има експозиция за Балканската война. Именно там за първи път ще има изложена униформата на войниците от Среднородопския полк, освободил Родопите. До този момент никъде не са показани облеклата на бойците, донесли свободата на Родопите. Ще се покажат и одеждите на турските войски от онова време, които били в американски униформи. "Има снимки - за да ги възстановим, поддържаме връзки с клубове от цялата страна, които имат страхотни специалисти, сами нищо не можем да направим", обяснява Манол.
Той самият е издирил оръжията на голяма част от войводите - кой ги съхранява, кой ги пази. "Открихме сабята на кутелския войвода Огнян Комитов-Садъка, вкъщи е малкият му пищов, а големия го реставрирахме и го дадохме на селото му Кутела, за празник преди години. Събраха се тогава с хората и го издирихме по снимка", обяснява младият мъж.
Наскоро за юбилея на читалището в Устово момчетата и момичетата от "Родопски хайдути" изложиха сбирката от оръжия в къщата, голяма част от която закупена от самите тях. Показани бяха най-интересните оръжия - това на Огнян Комитов, малък овчарски пистолет, който още не е реставриран, но ще бъде изложен постоянно в музея, както и пистолет с надпис на Димитър Чавдаров от село Гълъбово, край което е бил убит братът на Капитан Петко войвода. Там след време хайдутите планират да направят чешма.
Експонат от оръжейната сбирка ще бъде и уникален пистолет, принадлежал на Георги Касабаджаков от село Бостина, който е с изкусни златни и сребърни инкрустации на дръжката. 80% от оръжейната сбирката са купувани от младежите, като за някои от тях като кремъчен пистолет са броени по 900 лв., реставриран ятаган пък струвал около 700 лв.
Всеки от войводите купува, реставрира и използва за участия и възстановки.
Сега сдружението планира да направи паметна плоча на 25 гайдари от село Гела, сред които е и доайенът на родопската каба гайда бай Дафо Трендафилов, който почина скоро на над 90-годишна възраст.
И докато Манол описва бъдещите планове за музея, на вратата се появяват двама туристи - българка, която от години живее в чужбина, и съпругът й белгиец. Те с интерес влизат в къщата, разглеждат и разпитват с особен интерес, а после си тръгват с подарък - календар с известен родопски хайдутин и малка бяла, ръчно тъкана родопска кърпа. Впечатлени и благодарни, че момчетата ги развеждат и им показват, макар че къщата още не работи като музей.
"Трябва да се разработи платформа за туристическата дейност като цяло", казва Манол и разкрива част от плановете за бъдещето на къщата музей. Тя ще работи в почивните дни за туристи, ще има щанд за атрикули на хайдушка тематика, лого на къщата, графики, сувенирни чаши с лого на сдружението за спомен на туристите и графика на къщата. На този щанд за сувенири ще се предлагат само истински патриотични артикули или произведения на местни занаяти, автентични и със стойност. "До две години трябва да стане къщата. Всичко, което е най-хубавото, искаме да го пренесем тук. Ще се наблегне на малките неща, които носят друго усещане и знание за хората, които ще идват", споделя Манол.
Не крие, че като обикаля из страната, му е тъжно, защото няма млади хора, но вярва, че може да се променят нещата. "Трябва някой да остане, ако всички избягаме, какво става? Все повече млади хора искат да останат, защото видяха, че мама и тате няма да променят положението", обобщава философията си на работа с младежите председателят на сдружението.
Сградата подслонила бащата на Дънов и революционери
Според каменната плоча, поставена на западната стена над главния вход на къщата, тя е строена през 1873 г., по поръчка на Лазар хаджи Тодоров, впоследствие преминала в наследство на Стою хаджи Чонев - търговец и чиновник.
Хажи Чоню е имал трима синове, двама от които - Щоно и Вранчо, са взели активно участие в борбата против османското иго. Част от историческата стойност на къщата е свързана именно със събитията в Родопския край, с борбите за национално и политическо освобождение, както и с културно просветния живот през десетилетията преди Освобождението.
Щоно хаджи Чонев е живял в красивата родопска къща в село Устово, което днес е квартал на Смолян, именно през периода на най-активната си дейност като бунтовник организатор за така желаната свобода на Родопите, за което по-късно заплаща с живота си. След Освобождението на България през 1878 г. Родопите остават под турско робство, а границата е била точно на връх Рожен над Устово. Щоно хаджи Чонев я преминава и се озовава в щаба на руските войски, за да търси помощ от руския капитан Петър. Именно в "Хаджичоневата къща" родопчанинът укрива капитана, там в тайни заседания събира патриотичните българи и ги подбужда за въстание. Дейността на Щоно Чонев и капитан Петър е разкрита след предателство и когато двамата напускат Устово, на път за Чепеларе, който бил свободен и там имало руски войски, били убити при засада.
В същата къща преди това е живял първият български учител в Родопския край, иконом Константин Дъновски, бащата на Петър Дънов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
