Благоевград. И двамата са преподаватели. Даскали, както ги наричат някои жители на гърменското село Рибново.
Вече над 25 години работят в сферата на образованието. За тях най-важно е да дават знания и личен пример на своите ученици. Знаят и какво е да си директор на училище. Дотук с приликите между Манчо Джуркин и Светослав Беков. Защото първият вече е бивш шеф на СОУ "Йордан Йовков", а вторият го наследи на поста. Джуркин е математик, а Беков е биолог. Уволнението по куриер на първия извади от клас учители и ученици. Вторият пък успя да върне в клас децата в Рибново. Двамата са от двете страни на барикадата и по политическа линия. Настоящият школски шеф е лидер на ДПС в съседното село Осиково, а Джуркин е член на ГЕРБ.
Манчо Джуркин е фен на Вазов и шаха
"Всеки си е башка луд, но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд". Тази мисъл на Алексис Зорбас от едноименната творба на великия гръцки писател Никос Казандзакис пасва добре на Манчо Джуркин. Разбира се, в добрия смисъл на думата. Както и онова "Лудите, лудите - те да са живи!" на чорбаджи Марко от "Под игото" на нашия класик Иван Вазов. Може би затова двете творби заедно с "Гераците" на Елин Пелин са настолните книги на 51-годишния математик. Той завършил 7 клас в родното си село Рибново, после и Математическата гимназия в Благоевград. Слабостта му към точната наука го отвежда студент в Пловдивския университет, специалността е ясна - математика. "Обичам точните и истинските неща. Уволняват ме без никакви сериозни мотиви. Крайно време е някой да реагира и да се бори докрай за правата си", пали се бившият вече директор, който бе назначен на поста през ноември 2011 г. Той ще обжалва заповедта за уволнение в съда. "Готов съм да се съревновавам с всеки по математика. От 1988 г. съм в това училище, а 10 г. бях помощник-директор", казва математикът.
Твърди, че е с ясно българско самосъзнание и е горд мюсюлманин. Обича родината си, света и хората. Със съпругата му са заедно от 1982 г. Винаги са заедно и се подкрепят. Синът и дъщеря им са семейни, висшисти са. Но липсата на работа прогонила сина и снахата в далечна Португалия. Семейството е най-голямата ценност в живота му. Има две внучки от дъщерята. Те са му много мили, за тях дава всичко. "Боря се поне те да живеят в по-добра и по-подредена държава. Пък дано се върнат тук синът и снахата. Жена ми не спира да се занимава с тютюнопроизводство. В тази мъка и аз й помагам. Тон и половина продукция залежава вкъщи, не ни я изкупуват, понеже сме от инакомислещите", казва Манчо Джуркин. Друга негова слабост са книгите. Не заспива, докато не прочете няколко страници от поредната творба. Трупа ги по няколко на нощното си шкафче. Футболът също му е на сърце. Цели 10 години е бил капитан на местния тим "Родопа" - Рибново. Фен е на "Левски", гледа редовно мачовете на любимците си. Сега играе шах, макар да няма сериозни противници в селото.
Беков мечтаел да е полицай
Неговата детска мечта не е била да е директор на училище. Дори не е искал да е учител. Надявал се да стане полицай. Но всеки си има карма и срещу нея нищо не може да направи. 49-годишният Светослав Беков е от село Осиково, но вече 9 години преподава биология и химия в училището в съседното Рибново. А от няколко дни е директор. Не се взима на сериозно. Знае, че просто трябва много да работи. Денят му започва в 7 часа и продължава до 20 часа. "Не искам да сипя обвинения към предшественика ми. Не съм такъв човек. Броя до 10, преди да кажа нещо за някой. Не съм съдник. Има доста неща, които е необходимо да се направят спешно, за да е всичко наред и с документацията, и с учебния процес", твърди новият школски шеф. Той завършва гимназията в Гоце Делчев, а през 1982 г. е приет в Софийския университет "Климент Охридски" в биологичния факултет. През 2010 г. учи курс в Националния институт за обучение и квалификация в системата на образованието, взема сертификат за директорска правоспособност. Бил е шеф на училището в родното си Осиково, докато не го затворили заради липса на достатъчно ученици. Сега те учат в Рибново.
"Това е тъжното и същественото, а не кой е директор и кой помощник. Не съжалявам, че станах учител, а не полицай. В самото начало работата с децата ме грабна. И така е до днес - моето призвание е преподаването. То е истинска магия. Всеки ден усещам тръпката от общуването си с тях. Професията ни е много отговорна, ние също имаме роля за възпитанието на подрастващите", казва Беков. И е категоричен, че трябва да отстоява званието "учител" с поведението си, с личния си пример. "А не да правиш циркове, когато нещо не ти е угодно". В клас никога не е показвал, когато му е било трудно по различни поводи. И след катастрофата, в която пострада синът му. И след като Беков се поболял от дискова херния. Но човек трябва да е силен и да може да се изправи. В свободното време гледа да е със сина, дъщерята и 5-годишната си внучка Нери. Хобито му е да отдъхва или в планината, или на морето. "За Родопите всичко е ясно - влюбен съм в тази планина. През лятото всеки свободен уикенд пък ходим на море в Кавала, Гърция, защото ни е много по-близо от родното Черно море", признава школският шеф.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
