Септември е месецът на белишкото село Краище. Защото тогава има много гъба в гората, а тя е основно препитание за местните хора. Да си добър гъбар трябва да познаваш гъбите, да обичаш планината и да имаш здрави крака. Това казват жителите на селището, което е между три планини – Рила, Пирин, Родопите.
„Има къде да тичаме. За нас гъбарството е препитание. В региона най-много виреят манатарките, пачият крак, рижиката, челядинката, овчият крак, масловките, среща се и смръчкулата", споделят местните гъбари.
През август почти нямало гъби, но се очаква септември да излезе и да има доста в планината. „Мъже, жени и деца се юрват от ранни зори към гората. Тръгват по горските пътеки още в 05,00-06,00 часа. А работният им ден хич не е къс, изкарват в планината до тъмно.„Ако някои има късмет и попадне на много гъба, се прибира по-рано, за да я предаде. Другите обаче изкарват по 14-15 часа в гората. В последните години имат и конкуренция.
Пристигат на тумби селяни от други общини, опъват палатките край селото и също събират гъби. Но не ги гоним. Защото и тях недоимъкът е довел тук", споделя Али Рункьов.
Дори децата тук знаят кои стават за ядене и кои са отровните им двойници. Затова и в селото няма случай на отровени с гъби хора. Така че всеки наш гост спокойно може да похапва от гъбите, с които го гощаваме, уверява 52-годишният мъж.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
