Каква е разликата между запарка и отвара? Как се събират и сушат билките и защо не всички от тях могат да се използват като подправки? Това ще учат на Еньовден баби и внучета в емблематичния варненски Музей по история на медицината. В 10 ч. на 24 юни (понеделник) в него оправя врати "Училище за билки“. То е безплатно и се организира от Медицински университет – Варна с подкрепата на общинския фонд „Култура". В най-дългия ден през годината - на лятното слънцестоене, когато се почита Свети Йоан Предтеча, музеят ще разкрие тайните на лековити и магични билки. Разбира се, всеки от гостите ще може да разгледа и уникалните експозиции на един от най-интересните музеи в България.
Идеята за създаването му възниква през 1978 г. Тогава варненските медици честват едновековния юбилей от основаването на благотворителната болница, построена със средствата на варненеца Параскева Николау. Начинанието бързо среща подкрепа и още същата година Окръжен народен съвет – Варна, взема решение за новия музей. За него база е определена именно историческата болницата. Комплексът от възрожденска сграда и параклис са реставрирани и обявени за паметник на културата през 1982 г.
Със създаването на Музея по история на медицината се заема д-р Иван Капинчев. Рамо до рамо с него работят известни археолози, антрополози, етнографи, историци, фармацевти, историци на медицината, архитекти и др. Ентусиасти започват ударно да събират експонати. Обикалят стари лекарски фамилии и осигуряват като дарения или срещу заплащане стари медицински инструменти, мебели, документи, снимки, вещи. Правят се копия на артефакти, свързани с медицината по българските земи.
През 1985 г. новият музей отваря врати през 1985 г. Първоначално той е звено към Института по здравна просвета – София. От края на 2016 г. вече е част от структурата на Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна.
На 400 кв.м. площ в три хронологично подредени изложбени зали и две фоайета гостите на музея могат да проследят развитието на медицината като практика, изкуство и наука от най-дълбока древност до наши дни.
Първа зала обхваща периода от V хилядолетие преди Хр. до края на XIV в. след Хр. Тя пази една от най-богатите в страната палеоантропологични колекции. По костния материал, намерен при археологически разкопки, може да се съди за здравното състояние и болестите на древните хора по нашите земи, за тяхното отношение към живота и смъртта. Показани са видовете погребения – хокерен, трупоизгаряне (кремация) и християнски тип погребение. Възстановките по черепите демонстрират как са изглеждали хората, живели по тези места през различните епохи. Черепът с преживяната трепанация и представените черепни деформации са също акценти в тази зала. Следващата представя медицината през османския период и Възраждането. В нея могат да се видят икони на светци лечители - безсребърници. Експозицията представя народните практики на лечение, употребявани по манастирите, от селските свещеници и знахари, както и сред обикновените българи, които препредавали помежду си познания за полезни билки и здравни методики. Тук гостите могат да видят гърнета за съхранение на полезни лечебни средства, старинни клещи за вадене на зъби, лечебна кал (мумио), луга, непрана вълна, гривни за регулиране на кръвното налягане и др. Могат да научат подробности за народни суеверия като баене и леене на куршум.
Огромен интерес предизвикват железните и бронзовите медицински инструменти от времето на траките, гръцката колонизация, римската империя и началото на българската държава. В музея са изложени дори монети с образи на здравеносни божества - Асклепий, Хигия, Телесфор и др., сечени и намерени по нашите земи.
Преди всичко музеят пази духа и делото на най-големия дарител на Варна - търговецът Параскева Николау.
Преди и след Кримската война град Варна бил най-голямото турско пристанище на Черно море, с население около 16 000 жители, от които 8300 турци, 6 100 християни – източно православни, 1 000 арменци, 30 евреи с турско гражданство и 150 гърци или йонийци. Гърците били с високо самочувствие, понеже във Варна имало гръцки владика от много години. Гръцки говорели и гърчеещите се гагаузи.
Варненските търговци имали добри връзки с Одеса. Един от тях бил Парашкева Николау. В средата на XIX в. той бяга от поробена България и се заселва в Одеса. Там успява да натрупа огромно богатство като крупен търговец. Става почетен гражданин на града. Но, тъй като нямал жена и деца, нито роднини, оставил всичко, което има на любимата си Варна - изключителната сума от цели 127 000 сребърни рубли.
Завещанието му от 1858 г. съдържа 41 статии (членове, параграфи). Статия 18 предвижда 25 000 сребърни рубли „за постройка заведение на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“. За построяване на църквата “Св. Никола” той нарежда 50 000 сребърни рубли. Осветена е на 5 юни 1866 г.
Болницата е построена около 1868 – 1869 година. И до сега над входа й стои гръцка паметна плоча с надпис: “Тази болница като дворец издигна Парашкева Варненец, син на Николая, от благочестие на обществото, за странниците и тукашните, предостатъчна за нас, дарявайки на всички дар здраве, като служи състрадателно и предано на Христа, като вършеше това. С това той доказва любовта си към ближните си..."
Това е първата гражданска болница във Варна. Според волята на Парашкева Николау в нея са лекувани безплатно всички без разлика по пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г. и до 1912 г. тя служи изцяло на варненската общност.
През годините сградата е имала различни предназначения - била е военен лазарет, холерен изолатор, инфекциозна болница, противобясна станция, бактериологична станция, санепидстанция, хигиенно-епидемиологичен институт, лечебница за гинекологично болни, а през 1927 г. към една от постройките е открит и първият общински Майчин дом във Варна.
За самия Парашкева Николау се знае прекалено малко. Не е известно кога е роден, но варненската памет пази, че е “християнин от православно вероисповедание, родом от гр. Варна, приморски град на България”. Предполага се, че е от гагаузко-гъркомански произход.
Лични вещи и документи на видни български лекари пази Музеят по история на медицината във Варна. В него може да се види личното бюро на основоположника на хирургията в България проф. д-р Параскев Стоянов, който е работил и във Варна. Заради всеотдайната му дейност днес варненския Медицински университет носи името му.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
