Легендарните постелки стават основен акцент в местния музей
За първи път се организира и изложба „Лицата на тъкачките”
До неотдавна музеят в Чипровци бе ням свидетел на едно героично минало. Миналото на историческия град, известен в началото като китното селце Кипровец, а по-късно и като град Чипровци. Исторически събития и факти носят славата му – бил е седалище на софийската католическа архиепископия, управлявана от видния духовник, дипломат и книжовник на ХVІІ век Петър-Богдан Бакшев, център на златарска школа, на богата просветна дейност с първото у нас светско училище и т.н. В него през 1688 година избухва голямо въстание срещу турския поробител, потушено чрез сравняване на селището със земята и прогонване на жителите му из страната и Европа. Век след това в центъра му мечка извеждала малките си на разходка, но бърлогата не просъществувала дълго. В китното някога Кипровец отново закипял живот.
Днес за всичко това екскурзоводи разказват в музея, който е изграден на т.нар. исторически хълм. Исторически, защото на него се намирала
православна църква и католическа катедрала
Църквата е оцеляла до наши дни, но катедралата била унищожена с потушаване на въстанието.
През последните години общината и музейните работници оживиха музея. Той вече не е само място на исторически експонати и увлекателен разказ. Експозицията му претърпя пълна промяна. От акцент върху въстанието, за което има малко документи, се поставя акцент върху прочутите чипровски килими. Туристи от страната и чужбина идват в Чипровци и най-напред питат за килимите, разказва директорът на музея д-р Анита Комитска. Затова основната ни зала днес е килимената. В нея са изложени екземпляри от ХVІІ век до наши дни. По тях може да се види развитието на килима, промяната на моделите по цвят, фигури и символи. От антикварни магазини в страната са закупени няколко екземпляра, които позволяват това да се види. В музея се радват и на две особенно ценни дарения - на холандеца Яаан Ван Беелен и на американско семейство. Яаан Беелен е купил килима от магазин за антики в град Коня, Турция, и го е донесъл в музея през миналата година. Той е представен на провеждащия се в началото на май фестивал на килима. Не е запазен особено, използван е, но дава представа за цветовете и фигурите в началото на килимарското изкуство, обяснява историчката. Изтъкан е в бежево-кафяви цветове и това са цветовете на килимите от ХVІІ век.
Познатият червен цвят се появява по-късно
– през следващите периоди от развитито на уникалните постелки. В края на миналата година семейство от Флорида, което също се интересува от антики, е купило от Виена друг стар чипровски килим и го е дарило на музея. Новият екземпляр ще бъде представен на тазгодишния фестивал на килима.
В музея за първи път се организира и изложба „Лицата на тъкачките”. Показани са образи на сегашните тъкачки, които са към 20. Най-известните са Стефка Бардинска, Сийка Тачева, Юлка Игнатова. За съжаление, няма данни за първите, които са поставили началото на тъкането в града, обяснява директорът.
В музея има и стан, на който се тъкат килимите. Деца от местното училище, но и от София дори, идват, за да видят как се изработват красивите килими. Всяко може да седне пред стан и да опита с тупицата как се спояват нишките. Броят на туристите, посетили града през миналата година, е 9000 – два пъти повече от предишни години. Чипровски килими има и в световни музеи – в Япония, Австралия, Нова Зеландия...
Променя значението си и етнографският отдел на музея, който се намира в старинната Катеринина къща. В нея е подредена
стая, която показва бита на чипровчани
които след потушаване на въстанието намират убежище в село Винга, днес в Румъния. По предметите посетителите разбират, че и далеч от родното място тези българи са запазили своя бит. Показани са мебели, икона на дева Мария, прекрасна женска носия. Подредена е и една стая с вещи на турлаците – етнографската група, към която много чипровчани се числят. Посетителят може да види чипровска сватба, мъжки и женски носии, даване на курбан на светеца и т.н. В двора на къщата се отглеждат треви и билки, с които се боядисва преждата за килимите. За тях се грижат децата, които посещават музея. В Пунковата къща пък е открито богословско училище – децата се запознават с християнските ценности под ръководството на монаси от намиращя се наблизо Чипровски манастир.
За да популяризира килима, общината обяви конкурс за негово лого. Първото място комисията за оценка даде на Цветелина Димитрова от София. Тя е избрала фигури от
най-стария килим, наречен „Канатица”
Той е символ и пазител на семейството. Логото й символизира завършването на килима и поемането към новия му дом. Изпълнено е с червени и черни цветове, едни от старите в килимите. Шрифтът на буквите е взет от стари датирани килими.
Второто място комисията даде на Марина Накова от Монтана, която представя разтилащ се чипровски килим с неговите мотиви-символи. Над него тя е изобразила склоновете на Балкана, неотделима част от пейзажа на Чипровци. Третата по ред Катрин Симеонова е избрала фигури от Бакамския килим, един от най-обичаните и често такани от килимарките. В него основна фигура са триъгълниците, които символизират продължението на рода и традициите=
Костите и историята на
Петър-Богдан в нов параклис
Скоро в Чипровци ще има и католически параклис. Той е пред завършване. В него ще бъдат поставени костите на Петър-Богдан Бакшев, открити в основите на католическата катедрала при разкопки. Надяваме се в този параклис да поставим и неговата история, която бе открита неотдавна, споделя кметът на града Пламен Петков. Заради историята, в Чипровци ще идват повече туристи. Тя бе открита през 2017 година в университетската библиотека на град Модена, Италия от проф. Лилия Илиева. За съществуването на история се знае отдавна. Първи големият български историк проф. Божидар Димитров открива началните й страници в архивите на Ватикана. Сега вече всичките 200 страници със 70 глави са налични. Озаглавена е „За древната ни бащина земя и за българските дела”. Има сведения, че е издадена през 1674 година, но не е открит нито един печатен екземпляр. Историята е написана на латински и вече е преведена. Едно копие ще стои тук в Чипровци, уверява кметът.
Фестивалът на килима
прославя града
Най-голямото събитие за града си остава фестивалът на килима. Той събира все повече хора, които идват от страната и чужбина, за да видят как се изработват чудните постелки. Под шатри показваме изработката на килима от подготовката на преждите до затъкаването, разказва кметът Пламен Петков. Според него, в миналото във всяка къща е имало по един или няколко стана. За жената, дъщерите, снахите. Затъкаването и особено завършването на един килим е било празник за къщата. Децата са се люлеели върху готовите килими, за да проверят тяхната здравина. Наричали са висилките килимени люлки. Днес това не е така. Станове има само в 20-тина къщи, но килими има във всяка. Останали са от майки, баби и прабаби, които са ги изтъкали за чеиз на женската челяд. Въпрос на семейна чест е те да бъдат опазени и предадени на следващите поколения. Защото килимите ни не са постелки за пода, те са за гледане и наслаждаване на една неземна естетика и красота, обяснява Пламен Петков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
