Синаговци. С цяла международна колония е на път да се прочуе видинското село Синаговци. Четирима англичани, германец и руснак се заселили през последните години тук. Наскоро и две млади белгийки купили бившата вила на държавното дружество "Напоителни системи" и в момента я ремонтират. Ще създават ферма за производство на екологично месо, мляко, яйца, зеленчуци и плодове. Скоро тук ще блеят овце, ще щъкат кози и ще се надкрякват дребни кокошки, обяснили те.
Чужденците харесват Синаговци заради мястото, на което се намира. Свило се е в подножието на горист хълм. На 13 км от него е Видин, само на 3 км - по-малкият Дунавци. Главната му улица е път за към друг малък град - Грамада. До него тече река Видбол, а на 5 км - Дунав. Само на километър-два към възвишението се намира курортът на видинчани - Божурица. До неотдавна местността се е оживявала в събота и неделя. Идвали на риболов на язовира, на плаж по бреговете му. И сега има хотел, почивни бази, но арендаторите въдят риба и не разрешават любителски риболов. Забранили са и плажа.
Днешните жители на Синаговци са наследници на преселници от Чипровско, които през XIX век започват да напускат трудната за прехрана и живот планина и да търсят равни места и ниви в полето. През 1885 г. новодошлите си вдигнали храм - "Свети Константин и Елена". Техния ден от църковния календар избрали за събор на селото, който се почита и до днес. Иначе на това място живот е имало още от древността. Археолози са намирали примитивни оръдия на труда, които датират отпреди 2000 г. Има следи и от римско време, а българите тук изграждат православен манастир. В турските регистри селото се споменава за първи път през 1560 г. Малко известно е, но през 1688 г. Синаговци въстава заедно с Чипровци и след разгрома турците го опожаряват. Изгаря и православната обител "Света Троица". От пепелта селото възкръсва след Освобождението, но манастирът остава в историята.
1000-1500 души бяхме някога, спомня си 85-годишната баба Цветана Василева. Тя е свидетел на многото работа по нивите, но и на голямата веселба по празници. Имали собствена духова музика, която свирела на мегдана всяка неделя. Играли хора до забрава. Сега селото е тихо и спокойно, храсталаци го превземат от всички страни. На улицата колите по пътя към Божурица и Грамада са повече от хората.
Днес сме останали 338 души, уточнява кметът Иван Иванов, внук на баба Цветана. Замогнали се видинчани, си купуват къщи и ги модернизират. Сутрин отиват на работа във Видин, вечер се връщат. Но това са хората, които си имат работа. Останалите без препитание отидоха в чужбина, твърди кметът. Не тръгват тези, които имат възрастни родители и няма как да ги изоставят. Дъщеря ми завърши тук философия, но си намери друга работа в Италия. Вече 10 г. е там, не мисли да се връща, споделя Васко Йоцов. И други от селото са по Испания, Германия. Тръгват и към големите градове. Преди дни детската градина останала с 2 деца по-малко. Две семейства заминали да живеят в София, където си намерили работа. Мъчно им е на хората, защото тук имат къщи, градини, удобства за живот, а в столицата започват от нулата. Но го правят по неволя, а и заради децата си. Тези, които остават тук, ходят на училище в Дунавци. 10 деца се качват всеки ден в автобуса, обяснява кметът.
Другаде продават закритите си училища, а в Синаговци му измислили нова роля. Ще бъде лятна резиденция на детската градина "Детелина" от Видин. През горещините децата ще идват на смени на курорт сред красива природа, прохлада и чист въздух. И кметът на общината във Видин Герго Гергов харесал идеята. Предвидили малко пари в бюджета за 2013 и през януари т.г. започнал голям ремонт. Таваните бяха паднали, мазилките от стените се бяха свлекли, разказва кметът Иванов. Направихме вътрешна изолация, нови мазилки, поставихме ламинат. Помогнаха ни и фирми дарители. Родители също се включиха. И резултатът - старото училище грейнало отново. В деня на откриването на лятната база много възрастни хора, учили някога в него, дойдоха да го видят. Искрено се радваха на новия му вид. Само една от стаите е превърната в музей - в нея са запазени старите чинове, черната дъска с последния тебеширен урок, снимки от онова време. Ключа на школото ударили през 1984.
Днес местните пак ходят на училище, но в читалището. Учат се да работят с компютри. В началото се дърпали, но сега всеки си чака реда, иска да се научи да общува по компютъра с деца и внуци по света. И успяват, хвали своите кметът.
Стара снимка показва необичайно ревю в Синаговци. Дядо минава с овцете си пред комисия, която трябва да оцени добре ли се грижи за животните си, как изглеждат. Това показва колко обичаме животните, спомня си стара баба. И досега няма двор без кокошка, прасе, козичка. Тези животни и градинките ни хранят. Но и природата им помага. Хълмът пази завет, земята е плодородна. Всичко ражда, в средата на септември градините са свежи като посред лято. Червени ябълки са се вкопчили здраво в клоните, едри тикви още се търкалят по градините. Затова чужденците се заселват при нас, такава благодат рядко бива, хвали селото си възрастната жена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
