В крепостта може да се стреля с лък и да се правят снимки с рицарски доспехи
Средновековният замък "Баба Вида" е символът на Видин, макар да не е единствената му историческа и културна забележителност. Изграден е върху основите на античната крепост "Бонония". Сегашният си вид е придобил през десети век, характерен за Втората българска държава. Като отбранително съоръжение е получил завършен вид през ХIII - ХIV век, когато става седалище на българските царе, създали Видинското царство. Тогава той е имал 10 кули - 4 ъглови и 5 странични, вътрешна оградна стена с дебелина 2,2 метра, външна крепостна стена, охранявана с подвижен мост. С охранителна цел около замъка е имало и ров с дълбочина 4 метра и ширина 6 метра. Бил е пълнен с вода от Дунав.
В този си вид крепостта се показва на наши и чужди туристи. Минало е времето, когато през лятото тишината е била единственият му владетел. Днес мястото е най-посещаваното във Видин. Туристи от Америка, Австралия и Европа слизат от круизните кораби и се отправят към крепостта.
Но туристите не са единствените посетители на историческата крепост. През последните години общината я превърна в място за провеждане на средновековния фестивал "Бъдин". По време на събитието видинчани могат да дойдат в двора и и да пострелят с лък, да се снимат с рицарски или царски доспехи. В централния двор се организират и сватбени тържества. Младоженци се вричат във вярност, а стъпките им отекват по калдъръма по същия начин, по който и тези на последния български цар Иван Срацимир, който е живял в замъка. За туристи актьори показват части от исторически драми, които на фона на естествения декор звучат вълнуващо и трогателно.
През това лято оживя и летният театър в крепостта. Видинската симфониета го избра за свои концерти. Въпреки откритостта на пространството, акустиката превърна концертите в незабравимо преживяване за видинчани. До крепостта се организира и младежкият фестивал на изкуствата "Мостът", а всяка година през август до стените му опъват палатки участниците в туристическия поход по Дунава. Гребците, които изминават разстоянието от изворите на Дунав в Германия до Силистра, твърдят, че мястото до "Баба Вида" е най-хубавото за отмора по целия маршрут.
Хората искат автентичния вид за знаковите сгради
Една анкета сред гражданите кара общинарите да се съобразят с техните изисквания при обновлението на старите знакови сгради, съобщи главният архитект на града Ангел Недялков. Някои от проектите, които ще бъдат финансирани с предвидените с програмата "Региони в растеж" 38 млн. лв., ще бъдат променени според исканията на гражданите. Така например те желаят сегашната ротонда до входа на градската градина да бъде премахната и на нейно място да се поставят съществуващите някога пилони. Те са запазени на снимки, а има и граждани, които още ги помнят. Ще бъдат възстановени и фонтаните за вода по цялото протежение на пешеходната зона. Към автентичния им вид ще бъдат върнати и сградите на драматичния театър, на художествената галерия и на СОУ "Цар Симеон Велики". Видинчани не харесват и сегашните дребни гранитни плочи от настилката на централния площад "Бдинци". Затова обновлението на центъра предвижда нови настилки от гранит със специална обработка - антислайдинг, без хлъзгане при сняг и заледяване. Новото осветление ще бъде красиво и икономично, ще има пейки и цветарници. Ще бъдат поставени орнаментирани чугунени решетки около дърветата за запазване на кореновата им система.
Чудесата на града се увеличават с още две
Досега на туристите показваха само крепостта "Баба Вида". През тази година Министерството на туризма включи в списъка на интересните, но малко известни обекти за вътрешния туризъм още 2 видински чудеса - музея "Конака" и Кръстатата казарма.
Сградата, наречена "Конака", се намира в самия център на Видин. Била е полицейско управление по време на турците, откъдето е получила името си, но стана ясно, че не е строена от тях. Била е едноетажна с подходи от две страни, а в централната й част се е издигало кулообразно помещение, което е служило за пожарна наблюдателница. Към 70-те години на ХVII век в нея се е настанила българската църковна община, която се оказва и неин строител. След освобождението става седалище на видинската община. Тогава е преустроена и в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура. През 1956 година е превърната в музей. В нея са разположени експозициите "Археология" и "История на Видин - ХV - ХIХ век". В раздела "Археология" се намира най-голямата ценност на музея - статуята на почиващия си Херакъл. Тя е едно от най-големите постижения на античното изкуство. Нейна реплика има само в националната библиотека на Франция.
Разглеждането й обаче е под специален режим.
Още едно чудо вече е достъпно за туристите - 200-годишната сграда на Кръстатата казарма. Строена е през 1801 година под формата на равнораменен кръст с обща площ от 1260 кв. м. В сградата е разположена етнографската експозиция на видинския музей, но има и зали за постоянни и гостуващи изложби. През 2014 година е укрепена и обновена по проект на Министерството на културата. С него се постигна експониране и адаптиране на първоначалния вид на сградата. Използвани са материали, близки до оригиналните. В новия си вид сградата се превръща в център на културни събития. Условия за това създават както обемите на залите, така и естетически оформената среда.
Сградата е паметник на културата от национално значение. Отличава се със строителните си характеристики и архитектурните си решения. Намира се близо до крепостта "Баба Вида" и много български туристи спират пред нея да я огледат. Забелязват я и чуждите туристи, които също спират да я разгледат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
