Последната седмица на май в Добрич премина под знака на Йордан Йовков, великия майстор на разказа. Уникалният етнофестивал "В света на Йовковите герои" се проведе като част от общинския проект за насърчаване на туризма - със съдействието на исторически музей, читалищата "Мевляна" и "Романо дром" и с участието на арменската общност.
"Отвън Добрич не се различава много от който и да било по-голям провинциален град. Вътре градът поразява изведнъж с голямото движение и шумния си живот: непрекъснато гърмят каруци из улиците, редят се една след друга работилници, в които кърваво грее жаравата на огнищата и звънтят ударите на чука. Тоя град е сърцето, което импулсира живота на цяла Добруджа. Има едно време през годината, когато това се вижда най-релефно. Това е през май, когато се открива ежегодният панаир. Добричкият не е от ония анемични сборища. Това е наистина голям пазар, универсално изложение, в същото време "символичен битов празник", пише Йовков. Именно тази атмосфера оживя на етнофестивала. Калдъръмените улички на етнографския комплекс "Старият Добрич" пренесоха добруджанци и гостите на града във времето назад. Всеки ден етноси, описани от Йовков в разказите му, представяха бита, културата и традициите си - досущ като на "Добричкият панаир", за който писателят разказва. В първия ден шарената каруца на Сали Яшар изтрополи по калдъръма. Красивата щерка на майстора на каруци Шакире посрещаше гостите и ги гощаваше с характерните сладки и гозби, приготвяни по старите рецепти на майстори туркини и татарки. Деца шареха мини каручки, а вечерта на импровизираната сцена турци и татари танцуваха своите народни танци. След Сали Яшар "Старият Добрич" оживя в света на панаира с майсторите арменци. Часовниковата кула, която някога е отброявала и казвала на майсторите кога да започнат и приключат работния ден, постави с камбанен звън началото на суматохата.
Арменки запретнаха ръкави
и направиха вкусни сарми с лозови листа, ориз и стафиди, типичната сладка супа анушабур и ичли. Сръчни дами също подредиха везани с игла дантели, които по нищо не отстъпват на фината брюкселска. Мъжете пък разкриваха, макар и не в детайли, тънкостите на ювелирното изкуство и финото часовникарство, като пускаха и по някой виц. Всеки отбил се и потопил се в атмосферата, отнесе книжката "Попитали радио Ереван?", за да се наслаждава на тънкия хумор на арменците.
Попитали радио "Ереван" защо гредата се огъва, когато по нея мине организационен работник, а отговорът бил: "По-умният винаги отстъпва."
Попитали радио "Ереван" къде може да се намери книгата "Възрастният мъж - полов атлет" и отговорът дошъл веднага: "На рафтовете за фантастика."
Танците на състав "Гаяне Марашлян" сложиха края на втория ден, за да дойде хубавата и млада Божура. По уличките на Стария град катун разпънаха ромите. Красивата Божура мяташе огнени погледи. Калайджията шумно огласяше чаршията с виковете си. Ромски оркестър редеше една след друга мелодии, на които подрастващите девойки кършеха млади снаги, а старата врачка хвърляше карти на минувачите, като им гадаеше за минало, настояще и бъдеще. Леля Веска сподели, че не обича "харам" - измамата, дето я дават по телевизора. "Хваща ме яд - заради тези, дето лъжат за пари хората по телевизора. Аз имам дар. Живея втори живот, защото бях много болна.
Тогава ми се яви Исус и ми каза: "Защо спиш?"
Накара ме да стана и ми даде картите. Оттогава гледам на карти и слушам само него. Вече 40 години помагам на хората, но не го правя за пари", казва старата врачка. Кошничари бяха изложили красивите си изделия, а вечерта девойки извиха кръшни снаги в танците на ромския етнос. Красивата "Албена" беляза последния ден на уникалния етнофестивал.
В малките занаятчийски работилнички кожари, тъкачи, дърворезбари и още много други приемаха гости, за да ги запознаят с тънкостите и традициите. Ливналият дъжд прогони шумната гълчава от калдъръмените сокаци на града. Гостилницата пък посрещна гости с вита пита с хляб и сол, сач, шопска салата, баница, боб в гърне и още много други вкусни гозби, които българката реди на трапезата си в празници и делници.
За няколко дни Добрич се потопи в бита на българи, турци, роми и арменци. Децата в работни ателиета рисуваха майолика, с която мюсюлманите украсяват джамии, правиха пъстроцветни божури, с които кичиха лъскавите коси на девойките, писаха малки каручки, досущ като тази на майстора Сали Яшар, пробваха да предат къдели като прабабите си. С етнофестивала "В света на Йовковите герои" съвременниците се потопиха в многообразието на Добруджа, обрисувано от писателя, чието творчество е образец за етническа толерантност и културно многообразие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
