Няма спор - българинът ако не посади дърво и не направи къща, все едно не е живял. Е, ако не къща, апартамент. Вярно, напоследък се оказва все повече, че у нас има хора с явно по шест-седем живота, някои дори с асансьор.
Сагата с раздадените от „Артекс“ жилища безспорно има много други измерения, но показа едно – българинът те сваля от власт, само като се опре до жилище.
Ама раздавай пари, ама вземай подкупи, ама фалирай банки и енергийни дружества, ама раздавай концесии на поразия – никой няма да ти попречи. Ще покрещят едни неправителствени организации за ден – два и после всичко ще утихне.
Особено ако уредиш Кобрата да целуне още някоя репортерка, за да пренасочиш обществения интерес в друга посока.
Единственото, което може да те свали от власт, е магическата за всеки българин дума „апартамент“. И това не е от днес – за хората, които помнят началото на демокрацията, единственото, за което бе съден Тодор Живков, бе делото с раздаваните от него апартаменти. Но, нека все пак отбележим – раздавани, не купувани. Владислав Горанов отнесе скандал също заради жилище, макар и на Кръстника, защото живеел в него, без да плаща.
А сагата с оставките, които народът следи като турски сериал, е показателна за две неща. Първо, чувствителността ни никога не се разпростира до това какво правят управляващите ни като такива – тоест защитават ли интересите на тази държава, приемат ли читави закони и спазват ли ги самите те.
Доколко са компетентни да вземат решенията, от които зависи нашето собствено бъдеще и способността ни ние самите да теглим кредити, да си купуваме апартаменти и да ги изплащаме така, че това да не тежи върху бюджета ни и да не е единствената ни житейска кауза от назначаването на работа до пенсионирането. Дали правят далновидни сделки, от които зависи сигурността на България и оставането на децата ни тук. Когато медиите говорят за тези неща, дистанционното отива на "Биг брадър". Е, пак в "Къщата".
Ако мислехме за това и вземахме политическите си решения само на тази база, хората, които в момента си разиграват коня и си купуват апартаменти в центъра на цените на панелка в „Обеля“, защото се изживяват над закона, отдавна нямаше да имат тази възможност. Просто нямаше да са на власт. Ние самите им я дадохме, защото ги оставихме да си мислят, че са вездесъщи.
Че могат да ни обясняват тъпотии от сорта, че си купили апартамент на ниски цени, но на шумно място, за да са близо до децата си. И да го казват на десетки възрастни хора, които не могат да си позволят да си платят сметките за отопление и затова карат на кюмюр. Е, те явно не искат да бъдат близо до децата си и затова не им купуват апартаменти.
Позволихме им да се смятат за безнаказани и те действително приеха, че са такива. А накрая се изненадаха, че някой погледна в канчето им и откри, че при целия си съзнателен трудов живот и редовно плащане на данъци не може да си позволи да си купи онова, за което те заменили два-три имота в провинцията. Оказа се, че единствено апартаментите на управляващите могат да разклатят държавата, което не е добре за самата държава. Защото в такъв случай тя се успокоява с поредните оставки и оставя друг да дойде на власт, да си купува апартаменти на цените на земеделска земя и да й диктува дневния ред. Такава държава скоро няма да се оправи. Защото не е държава, а етажна собственост.
Вероятно хората, които помнят песента „Развод ми дай,развод ми дай – и повече не ме мъчи! Вземи панелите, „Трабанта“, но въздуха ми остави!“, вече не са много. По-малко обаче са тези, които днес предпочитат „въздуха“, тоест правото си да действат морално и по съвест, вместо някогашните панели и трабант. А ако ги има, ние пък никога няма да ги изберем.
Щом нямат дори и една панелка с общ асансьор, значи са смотаняци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
