Човек не може да влезе два пъти в една и съща река, защото всичко тече и се променя, е казал философът от Ефес Хераклит.
Светът не може да бъде сполетян два пъти от една и съща криза, защото си взема поуки, твърдят експертите.
Ако обаче не си научиш урока по лесния начин, то ще бъдеш принуден да сториш това по трудния, гласи друга поука.
Преди едно десетилетие светът не се вслуша в гласа на разума и плати жестоко за това.
Първото домино падна в 01,45 часа местно време, понеделник, на 15 септември 2008 г., когато нюйоркската банка "Лемън брадърс" обяви фалит, оставяйки неплатена сметка за 691 млрд. долара. А 25 000 смаяни служители с кашони под мишниците останаха на улицата. "Не забелязахме нищо такова да се задава", коментира банкер в Лондон.
Така светът беше хвърлен в най-тежката криза от 30-те години на миналия век.
И докато глобалните икономики ближеха раните си в бавното и мъчително възстановяване, експертите анализираха причините, довели до краха.
"Трябва да поемаш повече рискове. Риск, риск, риск, риск, риск и целият този риск ще осигури крайния финансов резултат." Тези думи
на дългогодишния изпълнителен директор на "Леман брадърс" Ричард Фълд, с които той е напътствал специалистите по управление на риска в инвестиционната банка, вече са влезли в учебниците като пример за лошо управление, довело до сгромолясването на институцията, което катализира финансовата криза и я превърна в икономическа. "Ръководството ни засили с 250 км в час към най-високия айсберг на високорисковите ипотеки", коментира друг служител пред АФП.
Онези, които са научили болезнения урок, отдавна се опитват да изострят общественото внимание, за да предотвратят следващия капан.
Научиха ли се обаче банките да премерват риска и не са ли изкушени да раздават лесни пари във време на ниски лихви, гонени от стремеж за печалба и подпирани от конкуренцията? И ще могат ли хората да връщат тези заеми, когато парите поскъпнат заради повишаването на лихвите, а икономическият цикъл тръгне надолу?
"Вдигането на лихвите е неизбежно до 1-2 г. и тези, които имат кредити или смятат да изтеглят, трябва да го имат предвид", предупреди още през ноември 2017 г. шефът на Асоциацията на банките в България Петър Андронов. И обясни, че в управляваната от него финансова институция има указание, с което продавачът на кредита предупреждава клиента за това, което предстои.
Защото, успокоени от растящите доходи и стабилността в момента, много хора са готови да развържат кесията и да задлъжнеят, без да си направят дългосрочна сметка какво ще правят, когато тенденцията се обърне.
През миналата година обаче бе време на възход, в което ръстът на кредитите у нас рязко се увеличи. Финансистите определят 2018-а като пикова година, в която нивата на раздазените заеми са достигнали нивата отпреди кризата. Особено голям е растежът на потребителските кредити, който по неокончателни данни е над 15%. А сред тенденциите, които бяха откроени, е, че този вид заеми са били масово използвани за покупка на имоти.
Но, както е казал народът, не е виновен този, който яде зелника, а онзи, който му го дава. А се оказва, че някои банки са били доста "дащни" през миналата година.
"Клиент на една банка, който е получил кредит за мобилен телефон, смело си погасил заема за 3 месеца. Автоматично системите подсказват, че той може да поеме по-голям кредит. Предлагат му се на другия ден 70 000 лева потребителски кредит. Клиентът заявява, че може да използва парите за покупка на още едно жилище, което ще използва, за да печели от наеми. Когато склонността на хората да спекулират бъде подхранена от банките и стигне до размери, в които получават лесно пари и инвестират в нещо, което не им е от първа необходимост, то вниманието ни трябва да се повиши и да избягваме прекалената либералност в кредитните стандарти", посочи Андронов.
Според друг голям банкер - Левон Хампарцумян - хората не трябва да се притесняват от повишението на лихвите, което ще е плавно.
"За мен от гледна точка на клиентите важното е дали лихвата е поносима и дали човек може да си я позволи като потребление или като корпоративен кредит. Зависи от това как се управляват персоналните финанси, как се управлява една компания и дали тя може да понесе различните кредитни продукти. В българската икономика участниците са относително предпазливи. От гледна точка на потребителското и ипотечното кредитиране, в никакъв случай България не е в червената зона на свръхзадлъжнелите, така че ако имаме един разумен консерватизъм и благоразумие и от двете страни - и от тези, които предоставят кредита, и от тези, които го взимат, ще избегнем драматични развития", казва Хампарцумян.
Но независимо дали участниците в двустранния процес са благоразумни или не, централните банкери бързат да вземат мерки за гарантиране сигурността на системата.
Според подуправителя на БНБ Калин Христов, новият лихвен цикъл ще носи трансформация на лихвен риск в кредитен, влошаване на качеството на кредитите, необходимост от повече провизиране и оттам - по-ниска норма на печалба на банките. Заради потенциалните рискове БНБ е взела решение за активиране на антицикличния капиталов буфер от 1 октомври 2019 г.
А управителят на БНБ Димитър Радев съобщи в речта си за Деня на банкера, че БНБ вече е готова с насоките за необслужваните кредити.
За тях е важно, от една страна, намаляването на равнището на съществуващите и, от друга – недопускане на нови такива заеми. А мерки трябва да се вземат, въпреки че развитието им през последните години се определя като "наистина много добро" - в края на 2014 г. делът им е бил около 17%, а сега е около 11%. А към края на септември 2018 г. капиталът, превишаващ регулаторното изискване от 8% и определените капиталови буфери, покрива изцяло размера на нетните необслужвани кредити в банковата система.
И БНБ бие камбаната за кредитите
Бързото нарастване на кредитите може да създаде циклични рискове, които да се проявят при бъдещо покачване на лихвите или отслабване на икономическата активност. За това предупредиха от Българската народна банка в последното издание "Банките в България". В него БНБ проследява рисковия профил на системата през третото тримесечие на 2018 г.
Кредитната дейност на банките се активизира под влияние на благоприятните тенденции в макроикономическата среда, отчитат централните банкери.
Подемът на икономическата активност намира отражение в увеличаване на заетостта, трудовите възнаграждения и печалбите. Предприятията и домакинствата продължават да формират оптимистични очаквания за бъдещото си финансово състояние, което в съчетание с ниските лихвени равнища засилва склонността им да използват привлечени средства при финансиране на инвестициите и потреблението. А увеличеното търсене на кредити е съпроводено с повишена склонност на банките да разширяват кредитната си дейност.
Под влияние на тези фактори вземанията на банковата система в неправителствения сектор нарастват с най-високия си темп от 2009 г. насам, като активизирането на кредитната дейност е по-ясно изразено в сегмента на кредитите за домакинствата.
Растежът на жилищните кредити води до увеличение на цените на имотите, което допълнително стимулира търсенето на заеми при финансиране на покупката им.
В краткосрочен план разширяването на кредитната дейност се отразява благоприятно върху финансовия резултат на кредитните институции.
Ако се осъществява прекалено бързо обаче, то може да създаде циклични рискове за банковия сектор. Те може да се проявят в дългосрочен план под влияние на фактори с негативно отражение върху способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията, прогнозират банкивите специалисти.
За такъв фактор те определят евентуалното бъдещо затягане на монетарните условия в еврозоната, което ще се пренесе и върху цената на заемните ресурси в България и ще се отрази върху лихвената тежест на кредитополучателите.
Най-често договорите за кредит предвиждат промяна на лихвените условия в зависимост от пазарните условия и състоянието на икономическата среда, а около 97% от новоотпуснатите кредити за последните 10 години са с първоначално фиксиране на лихвения процент под една година.
Придържането на банките към политика на поддържане на лихвения марж без отчитане на възможните ефекти от евентуално бъдещо затягане на монетарните условия в еврозоната би довело до ситуация, при която промяната в лихвените равнища на местния пазар ще създаде затруднения за част от кредитополучателите (и оттам ще доведе до трансформация на лихвен риск в кредитен риск от гледна точка на банките).
Друг фактор, който може да повлияе върху способността за редовно обслужване на задълженията, би била засегната и при отслабване на икономическата активност в България заради външни икономически шокове.
В краткосрочен хоризонт рисковете за икономическия растеж в ЕС са свързани както с глобални фактори, като търговската политика на САЩ, така и с несигурността относно икономическите аспекти на оттеглянето на Великобритания от ЕС и несигурността около политическата ситуация и състоянието на публичните финанси в Италия. Тези фактори биха могли да се отразят неблагоприятно в България по индиректен начин посредством каналите на външната търговия и финансовите потоци с ЕС, посочват експертите на Централната банка.
Според тях извън тези непосредствени рискове негативно влияние върху финансовото състояние на кредитополучателите може да окаже навлизане на икономическия цикъл в низходящата му фаза, каквото ще настъпи в рамките на матуритета на кредитите с по-дълга срочност, главно жилищните.
Драги ще държи нивата ниски до последно
Управителят на Европейската централна банка Марио Драги ще държи лихвите ниски до последно. Ако ги вдигне, това ще стане преди да изтече мандатът му през октомври 2019 г., показва проучване на Bloomberg сред икономисти. Мнението се подкрепя и от това, че банкерите от Европейската централна банка дадоха сигнал, че лихвените проценти ще останат на рекордно ниско ниво най-малко за период, който включва и лятото на 2019 г.
Икономистите прогнозират, че ЕЦБ ще повиши депозитната лихва до -0,2% от -0,4% до септември следващата година. Увеличението на лихвения процент по основните операции по рефинансиране (който в момента е нула) вероятно ще бъде направено до декември 2019 г. - след оттеглянето на Драги.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги неведнъж е призовавал да се запази търпение за промяната на лихвената политика. Той също е казвал, че лихвите ще се покачват с бавни темпове от септември 2019 г., съобщава Financial Times. От друго негово изказване става ясно, че гъвкавата парична политика предоставя уникален шанс на правителствата от еврозоната да проведат реформите, необходими за подкрепа на растежа след повишаването на лихвите.
А напоследък става ясно, че икономиката в еврозоната е по-слаба от очакваното.
Това посочи и самият Драги на 15 януари, в речта си по повод отбелязването на 20-годишнината от въвеждането на еврото пред членове на Европейския парламент в Страсбург.
"Икономическите промени в еврозоната бяха "по-слаби от очакваните и несигурността, особено свързана с глобалните фактори, остава видима. Така че няма място за самодоволство. Значителна част от стимулите за паричната политика все още са необходими", каза Драги.
Предупреждението идва в момент на нарастваща загриженост за забавяне на растежа в най-големите европейски икономики като тези на Германия и Франция, подхранвано от несигурността относно Brexit и последствията от напрежението между САЩ и Китай.
Основна грижа на банкерите от ЕЦБ е Италия, чиято икономика от 2 трилиона долара се е свила през трите месеца до септември, засилвайки безпокойството около слабите банки в страната и високия държавен дълг, коментира Wall Street Journal.
Какво ще се случи обаче след оттеглянето на Драги - засега е напълно неясно. Отдавна вече се спрягат имената на неговите наследници.
Но и името на новия шеф на ЕЦБ е само един от компонентите на сложното уравнение с много неизвестни. А сред тях са Брекзит и дори бъдещето на самия Европейски съюз, който тази година ще има и нов парламент.
Сценариите, които се спрягат за общността, са от пълен разпад, през Европа на две скорости, до стабилизиране.
Това, което ще се случи обаче, може да надмине и най-смелите прогнози.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
