* Докато се кахъреше за бъдещето на Европа, енергетиката и туризма дадоха на късо
* Уроците от Брюксел ще го направят по-предпазлив и компромисен
На 1 юли, на Бойко Борисов и още 27 европейски премиери изобщо не им беше нито до Юрая Хийп, нито до вечния им хит. Изнервени и уморени след 10-часово безплодно заседание, всеки от лидерите на Стария континент посрещна изгрева в тежки мисли дали ще могат да запеят заедно не „Джулай морнинг”, а „Одата на радостта”. А притесненията им се удвоиха ден по-късно, когато музикалните виртуози свириха симфонията на Бетховен в Европарламента, а едни от депутатите се обърнаха с гръб, а други - общо не си направиха труда да станат от креслата си.
Макар че сработи компромисен вариант и лидерите си стиснаха ръцете за най-важните постовете, решението няма как да радва Борисов. То отново разпали прикритите страхове за Европа на две скорости, в която източните страни могат да блокират нечия чужда кандидатура, но не и да се преборят за своя.
В още по-голяма степен това важи за нас, след като и трите обсъждани бг имена събраха повече критики отколкото овации. Изпълнителният директор на Световната банка Кристалина Георгиева излезе от играта за Великолепната петорка, за да даде път на колежката си от МВФ Кристин Лагард да седне на най-високия стол в Европейската централна банка. Само допреди 2 години българката управляваше финансите на Европа и беше дясната ръка на Юнкер. Днес обаче за някои евролидери тя вече е предател, напуснал комисията заради неосъществена амбиция за ООН. А французойката, макар и юрист, следващите 8 години ще следи под лупа паричната политика на Европейския съюз.
Мария Габриел пък изобщо не стигна до номинация, особено след шведския шамар, че европейската дипломация не е за аматьори. Сергей Станишев остана последния ни шанс да блеснем с български шеф на Европарламента, но дори не попадна в шортлистата за гласуване. И той, както и останалите кандидатури, уж от България, едва ли са имали напразни очаквания. Най-малкото защото добре знаят, че подкрепа от родна земя не могат да чакат. Дори приятелите им са скрити врагове.
За Борисов остава борбата за останалите по-малки, но също апетитни европостове и тя тепърва предстои. Точно сега обаче не му е на дневен ред. Защото юлската жега, която мори държавата, може да изчезне с поредния летен дъжд. Но политическото напрежение тепърва ще вдига опасно градусите около него.
Истината е, че докато премиерът се кахъреше за проблемите на Европа, други, нашенски, го чакаха с нетърпение да се завърне в София, за да избуят. Вярно е, че в движение още първия ден реши въпроса с партийните субсидии, но енергетиката продължава да дава късо. КФН забави становището си за сделката за покупка на ЧЕЗ, КЗК върна саудитската "Аркад" в строежа на газопропреносната система, НЕК здраво се разтресе от скандали, а цената на тока за бизнеса заплашва да затвори предприятия.
Още по-опасна е ситуацията в туризма. Празните плажове и шокиращите цени на чадъри и шезлонги вече засенчат народния гняв покрай Апартаментгейт и пълнят солидно гръцката хазна за сметка на българската. А обясненията на Министерството на туризма, че пазарът сам си регулира цените, само увеличават тапите по границата.
За капак, докато Борисов трупа негативите на западните лидери, Радев записва червени точки при източните. Едва ли някой не забеляза как за втори път през последните 30 дни стиска ръката на китайския президент и излиза на трибуната пред инвеститори от цял свет. Твърди, че новите изтребители стават само за авиошоу. Настоява за директна авиолиния Пекин - България. Както и и китайска банка да отвори клон у нас. Кани от другия край на света на среща както министри, така и кметове, за да задвижат заедно проектите с Поднебесната империя.
Няма как Борисов да не е отчел това като знак за намеса в предстоящите избори. Особено след като се озвучава дни преди конгреса му. Независимо, че мълчанието в ГЕРБ е по-оглушително от тишината на плажа, едва ли някой се заблуждава, че форумът ще мине рутинно. И най-малкият проблем е дали без Цветанов той може да бъде организиран перфектно.
Най-вероятно в неделя премиерът ще сложи начало на рестарта в партията си, ще отвори вратата на демократичните процеси, ще раздели партийната от местната власт, ще раздаде жълти и червени картони. И ще получи пълна подкрепа в залата. Но дали тя ще е искрена, предстои да се убедим. Едно е сигурно, след уроците в Брюксел Борисов ще бъде още по-предпазлив, по-компромисен и по-хитър. Макрон и Меркел вече показаха нагледно как в Европа чудеса не се случват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
