Юджи Мията бил на 6 години, когато видял по телевизията репортаж за озоновата дупка. Така силно се впечатлил, че не престанал да мисли за това какво може да направи за природата. Бил дребосък и по-късно в училище все нещо го закачали, тормозели, особено като им говорел за опазване на околната среда. За тийн социума това било недопустимо. Скука. Няма как и да си сред популярните момчета. Винаги му сочели за пример брат му. Казвали:"Юджи, виж, брат ти всичко може, а ти - нищо!," и това още повече обезсърчавало бъдещия посланик на мира, който преди седмица организира Peace week за ученици от балканските страни в Долни Лозен.
След дипломирането си в университета, където учел политология, той заминал за Корея. Там срещнал годеницата си, която малко по-късно сложила край на живота си. Най-добрият му приятел по същото време си отишъл от рак. Тогава Юджи стоял на тъмно и плачел с дни в продължение на година, докато открие смисъла на земния си път. Чул за Пол Колман, който ходел пеша по света и проповядвал мира. Решил и той да предприеме такива акции.
Направил преход от Китай до Лондон и навъртял 12 500 км, посадил 3050 дървета, посетил над 500 училища и 200 сиропиталища в 17 различни държави. Всичко това за общо пет години.
След това започнал "Peace Week"- образователен проект, който да разпространява послание за мир, насочено към младите. Първи домакини по програмата са Първа английска езикова гимназия. Всяка година мястото ще бъде различно и учениците ще решават коя държава е следващата. В базата на БЧК в Долни Лозен Юджи събра деца от Балканите и цялата седмица там течеше културен обмен. Вчера, на 21 септември, пък бе отбелязан международният ден на мира. "Една стъпка е малка и може да изглежда нищожна, но когато продължиш, се образуват километри и всеки има възможност да промени света. Всяка стъпка е ценна за цялото вървене на човечеството. Най-важното за мира и околната среда е какви отношения имат страните съседки. Вие, Балканите, сте интересен регион, затова дойдох тук", каза Юджи.
По актуалната тема за Сирия Юджи разказва две истории, при които се отървал на косъм от смъртта. "Пътят ме отведе там през 2011 г., когато вече беше започнал конфликтът.
Убиваха хора пред очите ми - на 200 метра от мен. Исках да избягам, но тялото ми не можеше да помръдне от шок. Нищо обаче не ми се случи. Стигнах до една долина, близо до Хама, и започнах да снимам с фотоапарата. Изведнъж ме наобиколиха войници, от официалната власт, насочиха към мен оръжия и искаха да ме убият. Явно са ме взели за шпионин. Аз обаче си имам едно мото - където и да съм, се държа като местните. Изучавам езика им и пр. Преди това се заговорих с един бездомник, поздравих го със "салама лейкум" и той ме научи на едно изречение от Корана. Изрецитирах го на войниците и те се отдръпнаха, свалиха оръжията и ме заведоха в базата си. Разгледаха дневника ми и къде съм ходил и се снимаха за спомен с мен. Това, което съм им казал на арабски, е било: "Вярвам в Бог, винаги за всичко ще благодаря на Бога", разказва Юджи Мията.
След това попаднал в някакво селце в Сирия. "Местни хора ме поканиха в къщата си. Останах два дни и цялото си време прекарах с децата. Но трябваше да си тръгна, защото се бях отправил към Лондон. Хлапетата обаче плачеха и ме молеха да остана още. Обещах им да се върна десет дни по-късно. Когато пак отидох, над 200 деца ме посрещнаха, плачеха, стискаха ми ръката и ми казваха "добре дошъл". Отидохме в къщата, в която бях отседнал. Те бяха толкова щастливи и скандираха името ми. Но гласовете им бяха много силни и полицаите помислиха, че има протест в града. Арестуваха ме и ме изпратиха в затвора. В този момент ситуацията беше много напечена. Полицаите не говореха английски, нито японски, само арабски. Докато ме откарваха в участъка, всички деца следваха полицейската кола. Опитаха се да влязат, но всички врати бяха заключени. Децата се притесниха за мен, разбиха вратите на сградата и обясниха на полицаите кой съм. Ситуацията беше опасна и за тях, защото можеха да бъдат убити. Те не мислеха за своя живот, а се опитаха да ме предпазят. Никога няма да забравя очите им. Когато играя с дете, неговите очи изразяват детската невинност. Но когато дойдоха да ме защитят, очите им изразяваха сила. Никога не бях виждал такива очи. Поради това искам да направя нещо за децата на Сирия, защото те бяха готови да жертват своя живот, за да защитят моя", разказва Юджи.
В началото на походите си той странствал из Корея, Китай, Япония. Във Виетнам посетил много сирачета. Казва, че хората страдат до ден днешен заради войната там и химическите оръжия са предопределили за години напред пустош - няма дървета, животни. Хората се опитват да възстановят околната среда, но е трудно. "За мен дарението не е толкова важно. Защото сирачетата ще похарчат парите - ще си купят храна и дрехи, но когато парите свършат, нищо не остава. Моят начин да помагам на сирачетата е да засадим дърво заедно. Говоря им за семейството и казвам, че тази овошка ще му бъде като братче, сестриче и трябва да се грижат за него. Освен това ще порасне и ще им дава плодове. Прави ми впечатление, че макар да са самотни, без родители, са толкова сърдечни. Питат ме гладен ли съм, предлагат ми помощ, ако имам нужда. Веднъж едно тичаше радостно с кутия бонбони, раздаде всички и за него не остана. "Как си", поинтересувах се аз, а то ми отвърна: "Щастлив съм, че братята и сестрите ми си похапнаха!".
Юджи сам финансира проекта "Peace week", който е в рамките на 10 000 долара. Сам осигурява и паметник на мира във всяка една страна, през която минава. Той представлява земното кълбо върху пиедестал с гълъб отгоре. Вероятно ще бъде поставен в парк "Княжеска".
Хлапетата, които са изкарали нещо като лагер с поучителните му истории в Долни Лозен, разказаха, че са много доволни от времето, прекарано с Юджи. "Днес имахме поредна "скайп лекция" от Южна Корея. Разказаха как опазват околната среда, използвайки вятър, вода за енергия. Ние пък им обяснихме за инициативата "Да изчистим България за един ден. Имаше обмен на идеи", разказва Кардам Калчев, десетокласник от Първа английска.
Ивета Иванова, която е в 12-и клас, е ръководител на проекта от българска страна. "Готвихме сериозно презентации за културата, природата на България", поясни тя.
"Всеки отбор от Сърбия, Хърватия, Словения говореше за традициите в техните страни. Разбрахме колко сме еднакви - храна, музика", добавя и Виолета Рулева.
Мая Аброзович от Хърватия с усмивка допълни, че с интерес е слушала за българската сватба, както и за проектите, според които всяко сметище може да се превърне в райска градина. Край нейния град имало голяма боклучена планина и тя ще занесе идеите как може да се засадят дървета на такова място.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
