"Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш“, казва прочулият се със световно известната творба „Декамерон“ писател Джовани Бокачо. Но колко по-лесно наистина се живее, седйки и давайки оценка на нещо, остнало в миналото! И дали повечето хора се замислят, че докато диплят отминали събития, настоящето и бъдещето им се изплъзват между пръстите, а и че пропускат редица важни моменти от решаващо за тях значение. Но какво пък толкова, нали и тях можем да седнем и обругаем. Само че единствено с критика нищо не се оправя. Трябва и действие.
Днес постоянно сочим с пръст заобикалящия ни, извратил се до безобразие свят. Семейства „отадават“ под наем децата си, така, както се прави с вещ. До какво ни доведе това? Отговрът е: до нищо, с което можем да се гордеем. И всички радетели за ред и дисциплина, припомнящи нормите за порядъчен живот, какво направиха, та да помогнат? Изкритикуваха и толкова. С това дадоха своя дан, или поне така си мислят. Такъв тип поведение поставя началото на некоректността, чийто международен ден е редно също да се появи на бял свят. Със сигурност би бил подходящ за нашата скромна територийка.
И понеже не бихме искали и ние да попаднем в графата на онези, изтъкващи само и единствено пропуските, а предпочитаме, когато изтъкнем пропуск, да предложим и решение, ще обърнем внимание на една доста „изтъркана“ тема, но за жалост и много проблемна към момента. Става дума за високото кръвно налягане или така наречената на литературен медицински език – хипертония. Към момента в България сериозен процент от населението се сблъсква с нея, като можем да добавим, че има индикации, които сочат, че и младите хора също спадат към него.
Тенденцията обаче по никакъв начин не показва да се задава спад по отношение намаляване броя на хората, страдащи от хипертония. Това е така, тъй като състоянието се контролира с помощта на медикаменти, но не се лекува. Последното в никакъв случай не означава обаче, че диагнозата не може да бъде предотвратена. Тук имаме предвид заболяванията, предразполагащи към развитие на проблеми със сърцето. Самата хипертония представлява хронично заболяване, за което е характерно трайно повишаване на кръвното налягане в артериите. В такава ситуация един от основните органи – сърцето, е принудено да изразходва в пъти повече сили, за да може да има циркулация на кръвта в кръвоносните съдове. По този начин се стига до изтощаване на сърдечния мускул. Важно е да се спомене, че веднъж започнем ли да страдаме от високо кръвно налягане, то трябва да знаем, че вероятността от инсулт, инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, аневризма на артериите, периферна артериална болест и хронично бъбречно заболяване нараства в пъти. Доказано е, че дори на пръв поглед незабележимо повишаване на артериалните стойности води до негативни последици спрямо общия тонус на организма, което на практика скъсява продължителността на съзнателното ни съществуване.
Хипертонията, както и много други заболявания,,обича да протича безсимптомно. Често бива откривана от лекаря покрай друго налично заболяване. Обичайно за нея може да се заподозре при появата на системно сутрешно главоболие, локализирано в областта на тила, чувство на замайване, вертиго, бучене или шумене в ушите (тинит), промяна в зрението или цикличност на припадъци. При наличието на който и да е симптом от по-горе изброените, е препоръчителна навременна консултация със специалист, който да проведе съответните изследвания и да назначи подходящо лечение. В случай, че бъде поставена диагноза хипертония, то трябва да имаме предвид, че същата има повече от една разновидност, както и фактът, отнасящ се до първоначалния й подбудител. По-конкретно посочено, високото кръвно налягане би могло да е резултат от бъбречни и ендокринни нарушения. Доказано е, че дисфункцията при функционирането на един от основните пречиствателни филтри в тялото провокира появата на хипертония в даден момент.
Симптомите на бъбречно заболяване включват намаляване в количеството урина и/или затруднено уриниране, задръжане на течности, особено в долните крайници, позиви за по-често уриниране особено през нощта.Обикновено проблемите с бъбреците започват при наличието на обусловен инфекциозен процес. Същият първоначално винаги се ситуира в пикочния мехур, от където се разпространява към бъбреците. Най-често срещания провокатор от бактериален произход в този случай е Е. coli, но съществуват и безброй други патогенни видове от рода на Klebsiella, Proteus, Enterococcus и Pseudomonas aeruginosa, които също иницират появата на бъбречни инфекции.
Що се отнася до така наречените автоимунни процеси в организма, то за тях също можем да кажем, че в голямата си част се дължат на други заболявания отново провокирани от болестотворни микроорганизми. До тях обикновенно се стига, когато организмът е достигнал етап на крайно изтощение вследствие на дълго водена борба. Самият факт, че органи в собственото тяло на човек започват да функционират, грубо казано, срещу него, е достатъчно показателен. Все пак нека се замислим защо се случва това и въобще как е възможно нещо, което съществува с идеята да функционира в твоя полза, изведнъж се обръща срещу теб?
Тук обръщаме специално внимание на думичката „изведнъж“. По принцип появата на деструктивно автоимунно заболяване никога не е внезапна. Просто така изглежда отстрани. Всъщност тя е резултат от дългогодишно заболяване, което с времето е успяло умело да „манипулира“ органите в организма, като в крайна сметка един от всички тях се е поддал на натиска и е преминал на „лошата страна“. Разликата в лечението на бъбречно и автоимунно заболяване обаче е огромна. Макар то да има за цел да унищожи първопричинителя, няма как да се гарантира, че последвалото увреждане за други системи в организма подлежи на цялостна реконструкция. И тук вече идва отговорът на голямата загадка. При внушителен брой от случаите в лекарската практика се лекуват последиците от дадено заболяване. В такава ситуация съществуват два избора. Единият е да се фокусираш върху постравматичните фактори, които да поставиш под контрол или лечение, а вторият е да задълбаеш дълбоко в търсене на основната причина, повлякла толкова последствия след себе си. Последният можем да опреличим на многотомна книга с безброй страници. С всяко прелистване откриваш и научаваш нещо ново, което променя мисленето и подхода, а в конкретния случай- лечението. Поради простата причина, че всичко в човешкия организъм е обвързано помежду си чрез видими и невидими връзки. Обяснено по-възпримчиво, отстраняването на повърхностните причини разкрива тези, които са загнездени в по-дълбоки слоеве. Така по веригата „бавно, но славно“ се достига до първоизточника. Това е подходът, който буди недоумение и същевременно възмущение у редица страдащи и невиждащи края на своите мъки. Това е причината мнозина от тях да се отказват в момента, в който са почувствали облекчение. И не на последно място – това е и причината днес лекарите да си имат работа с толкова много хронични болежки. Казваме, че високото кръвно налягане спада към тази категория, но какво са направили запътилите се към тази диагноза, за да й попречат? Нищо, което да даде видим резултат. Да се бориш срещу едно заболяване не се изразява единствено в действието да посетиш лекаря. Защото отговорнастта в борбата срещу болестите е споделена – между медика и страдащия. Единият е натоварен със задачата да открие на какво се дължи заболяването и да предпише правилното лечение, водещо до положителен резултат. А другият има просто ангажимента да го спазва, за да се избави от тегобата.
Та в този ред на мисли едва ли има по-подходящ момент от този, посветен на Игнажден, според народните вярвания, поставящ началото на Новата година, в който ние, простосмъртните, да се отърсим от старите лоши навици, нанесли ни толкова много вреда. В този контекст си помислете дали сте позволили на правилния човек да премине прага на къщата ви. Но спокойно, в случай, че сте сбъркали, то поне ще има кого да обвинявате за евентуални бъдещи несполуки!
И помнете: „Много велики истини са били в началото кощунство“ – Джордж Бърнард Шоу.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
