Често казвам, че посещавайки далечни страни, не знаем много за историята на преките ни съседи. Затова съм радостен, когато получавам покана за лекция на едно място, където отдавна искам да отида. Това е румънската част на областта Банат, в която живеят и доста българи. А поканата идва лично от българския депутат и секретар на румънския парламент, генерал Никола Миркович.
Пътуваме с колата на моя приятел Тудор Ангел от с. Извоареле, намиращо се само на 19 км в румънска територия срещу Свищов. С него се запознахме през 2012 г. на големия събор на гроба на хан Кубрат в Украйна, а сега сме депутати в Световния парламент на българите. През гъстите декемврийски мъгли в края на 2013 г. минаваме Дунав мост 2 и през Карпатите се насочваме към центъра на Банат, прекрасния град Тимишоара.
Тук в римската епоха е малкото селище Темесиенис, а в началото на ХIII в. е основан средновековен град, назован на близката река Тимиш. Скоро тези земи са разорени от страшните монголи и затова през 1307 г. унгарският крал Карл-Робер Анжуйски нарежда насред блатата да се построи замък. През ХV в. великият Ян Хуниади го разширява и превръща в своя резиденция. А наоколо през тези столетия се оформя град, който става първи в Унгария, получил собствен герб. На него е изобразен дракон и някои смятат, че той символизира богомилството.
През ХVI в. Тимишоара е "в окото" на бурята на турското нашествие. В 1552 г. е взет от Ахмед паша и за 160 години остава в границите на Османската империя. Тогава центърът на града добива истински ориенталски вид с десетки джамии. В 1716 г. обаче Тимишоара е върната от австрийците в хода на голямото настъпление на принц Евгений Савойски. В рамките на империята на Хабсбургите следите от мюсюлманското присъствие са унищожени, тя добива прекрасен бароков вид и затова често днес я наричат "Малката Виена". Тук живее население от румънци, немци, унгарци, сърби, българи, оставили своите трайни следи.
Тимишоара има интересна нова история и аз имам преки спомени за нея. През декември 1989 г. именно оттук започна бунта срещу Николае Чаушеску. Тогава аз бях в Букурещ и помня как очаквахме оскъдните новини за събитията в банатския град. А избиването на невинни демонстранти на 16 декември сложи началото на революцията в Румъния, свалила дългогодишния диктатор.
Лекцията ми минава с голям успех. На нея освен тукашни българи, присъстват и колеги-археолози. Особено интересен е контактът с д-р Александър Сентмиклоши, който разкрива останките от укрепителната система на Тимишоара. Той ми показва резултатите от разкопките, включващи бастиони от времето на принц Евгений Савойски. Впрочем самата лекция се изнася в едно крило на старата австрийска крепост, възстановено наскоро с европейски проект.
Много по-добре са запазени прекрасните сгради в центъра на Тимишоара. Ето че излизам на централния площад Урини и имам чувството, че съм в някой от любимите ми чешки градове. Наоколо се издигат красиви барокови сгради, струят величествени фонтани, хора хранят ята от безбройни гълъби. В средата е колоната на Света Троица, издигната в памет на чумната епидемия от 1738-1739 г. До Православния храм се намира едно от местните чудеса - Католическата катедрала от началото на ХVIII в. Като цяло тя е в стила барок, вътрешността е готическа, докато в декорацията се намесва и рококо. Централният олтар е посветен на Света Троица, а позлатените статуи са дело на най-добрите виенски скулптори от ХVIII в.
Продължавам нататък и достигам до Площада на свободата, проектиран през 1731-1734 г. от италианския архитект Пиетро дел Бронзо. Той прелива в продълговатия Площад на победата, край който са едни от най-важните сгради на Тимишоара. Отляво се намирал готическият замък на Ян Хуниади от ХIV в., където днес е Музеят на Банат. През 1854 г. той изгаря напълно, но е реставриран в доста различен стил. От другата страна пък е великолепната сграда на Националния театър и опера, получила имперски сертификат в 1753 г. Тук са изнасяли концерти такива музиканти като Ференц Лист и Йохан Щраус-син.
Най-много ме впечатлява невероятната сграда, извисяваща се в края на площада. Това е православната Митрополитска катедрала с елементи на неовизантийски и характерния молдавски стил. Над нея стърчат цели 11 кули, като най-високата е 96 м. Тя е строена едва през първата половина на ХХ в. но представлява истински музей със своите икони и древни християнски ръкописи.
След престоя в Тимишоара домакините ме водят на свещено за българите място. Читателите го знаят, защото там преди две години Христо Стоичков откри прочутия си стадион в Банат. Село Стар Бешенов или Дудещи Вечи на румънски е там, където се събират границите на Румъния, Унгария и Сърбия. То е основано през 1738 г. от българи католици, прогонени след разгрома на Чипровското въстание в 1688 г. Емигрантите първо се заселват край Крайова, а после заминават за Банат, където добиват земи с указ на императрица Мария-Тереза (1717-1780).
В селото живеят около 5000 души, от които българи са 4000. Кметът Георги Наков е завършил в България и е изключителен родолюбец. Влизам в невероятната църква и слушам сутрешната предколедна меса. После се срещам с учителите и дълго им говоря за българска история. Накрая се виждаме със свещеника, който ми дава фотокопия на тайнствената хроника на Стар Бешенов от началото на ХIХ в. В нея са описани страданията на бегълците след напускането на Родината. Тя е на старинен латински и се надявам, че в България ще бъде разчетена и публикувана.
Какво се случва в Тимишоара
През 1869 г. в града пускат трамвай и той става един от първите в света с обществен транспорт. В 1884 г. тук за пръв път в Европа се въвежда електрическо осветление на улиците. През 1904 г. в Тимишоара се ражда Джони Вайсмюлер, спечелил 5 златни олимпийски медала и пръв преплувал 100 м под минута, а после изиграл филмовата роля на прочутия Тарзан.
При съкровището от Надь сент Миклош
Пътувайки из Банат, минавам селище с името Сънниколау Маре. Сепвам се, защото знам, че в Австро-Унгария то се нарича Надь сент Миклош. Тук през 1799 г. е открито едно от най-големите златни съкровища, свързвано пряко с българския хан Омуртаг. Сега то се пази в Музея на изобразителните изкуства във Виена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
