Искате да живеете на Бали и сте готови да работите каквото и да е, за да сбъднете мечтата си? Забравете. Чужденецът на райския остров може да работи само едно - да бъде шеф. Мениджър, управител, специалист в някаква област, собственик на бизнес. Възможностите са много, ако можеш да инвестираш капитал, знания или опит. А парите, които изкарваш, са достатъчни, за да живееш в прекрасна вила с камериерка, шофьор и градинар. Нискоквалифицираната работа е за местните. Те са сервитьори, готвачи, фризьори, масажисти, шофьори на таксита, строители и обслужващ персонал. А заплатите им по никакъв начин не са обвързани с печалбите или оборота на работодателя. Например в голямо заведение, което посреща над 1000 клиенти дневно, фонд работна заплата е едва 7-8% от оборота!
Евтина работна ръка на Бали има в изобилие. Всеки ден хиляди се качват на ферибота от остров Ява, където живеят 130 млн. души, за да търсят препитание в туристическия рай. Явайците работят от изгрев слънце до късно през нощта, спят на строежа или зад ресторанта и не се оплакват. Защото трябва да издържат и огромните си семейства, а в родните им села гладът е страшен.
Жителите на южната част на Бали, където са туристите, са доста по-заможни и обикновено преживяват от наеми или друг собствен бизнес. Повечето плажове там вече са застроени с хотели и вили. Най-южната част, която доскоро е била доста по-дива, сега се променя буквално с дни. Оризовите полета се топят, горичките, храстите и кактусите изчезват и на тяхно място никнат нови здания. Черните пътища, по които доскоро се е минавало само с джип или кросов мотор, сега вече са асфалтирани и водят към нови вили и комплекси. Дори по скалите се правят тераси, за да може да се строи.
Маститите инвеститори, които изкупуват огромни терени, са индонезийци. Чужденците нямат право да притежават земя, могат да я вземат само под аренда за 30 г. В Индонезия е забранено със закон да се изнася капитал. Той може да бъде инвестиран само в родината. Местните олигарси, много от които са се замогнали от държавна служба и политика, изсипват парите си в стотици хиляди декари земя и луксозни комплекси, за да си ги върнат обратно от богатите западняци.
Сред последните инвеститорски идеи е на острова да се построи писта за Формула 1. Засега обаче намерението среща съпротива от световните екоорганизации, които бранят мангровите гори. Дори футболната звезда Кристиано Роналдо се появил на острова заради каузата.
Най-богатите хора на Бали обаче са китайските индонезийци. Те държат ресторантите, хотелите, клубовете. Любопитен факт е, че сред тях има и държавни чиновници, от които зависи издаването на различни разрешителни. И към печалбите от частния си бизнес прибавят и парите от рушвети, които са задължителни за всяко нещо, което искаш да направиш на острова. По време на тежката финансова криза, стоварила се върху Югоизточна Азия през 1997-1998 г. и докарала хиперинфлацията, гневът на индонезийците се стоварил върху китайските богаташи. Тълпите спирали коли с тъмни стъкла, изкарвали пътниците и ги пребивали. За една нощ китайците изтеглили всичките си пари от банките и се изнесли от страната. Така Индонезия се декапитализирала. Правителството било принудено официално да се извини на китайските бизнесмени и да ги помоли да се върнат.
Тръгваме от Денпасар на север към Сингараджа, която е била столица на Бали при холандското управление. Тогава Северът бил богат, защото оттам са минавали търговските кораби. Югът, почти непристъпен откъм океана заради рифовете, бил оставен на англичаните. Когато обаче туристите откриват острова, точно тази част процъфтява.
По пътя се редуват билбордове с поздравления към хората, отправени от Ла Скар и Баладика. Това са двете най-мощни групировки, които държат охраната на хотелите и комплексите, такситата, клубовете за масаж.
Покрай шосето има стотици работилници за мебели. Разнообразието и фантазията на изработката им са невероятни.
Разстоянието до Балийско море на север е по-малко от 120 км. Пътищата през планината са лоши, гледката обаче е прекрасна. Минаваме покрай храмове, езера, върхове. Най-високият - Agung, е 3142 метра. Има и няколко спящи вулкана, последното изригване е през 1963 г.
Пътуваме покрай села, които се изхранват от продажбата на ягоди. Донесли са ги англичаните. За този плод дори няма дума на индонезийски - наричат ги "стробери" (от англ. strawberry). Какаото и кафето също са донесени тук от западняците. Край селището Кинтамани са плантациите за прочутото кафе, преминало през стомаха на цибетките, което е най-скъпото в света. Килограм от него е над 120 долара дори в супермаркетите на острова! Кинтамани е известно и с породата кучета - единствените в света, които се катерят по дърветата.
Бензинът в бутилки от водка "Абсолют"
В туристическите справочници пише, че най-евтината ваканция на Бали излиза под 80 долара на ден, като 50 от тях са за хотел. През слабия сезон - септември-октомври, стая в добър хотел може да се намери и за 20-30 долара. Храната е много евтина - един обяд излиза към 5-6 долара. Местната бира "Бинтанг" е около $2-3, алкохолът и виното обаче са скъпи. Тъй като няма градски транспорт, ако не си организиран турист, трябва да си наемеш скутер или кола. Бензинът е 60 цента. Освен в бензиностанции гориво се продава и във всяко квартално магазинче, задължително в бутилки от водка "Абсолют".
Пазарят се и за данъците
В Бали всяка покупка е въпрос на пазарлък, освен ако в магазина няма табела, че цените са фиксирани. Интересното е, че това важи и за данъците. Идва бирникът и казва: "Тази година трябва да платиш $10 000 налог". "О, не. Това е твърде много. Мога да платя 1000 за хазната и 1000 на теб". И така, докато накрая си стиснат ръцете за 3000.
Всеки дом плаща такса на банджара - старейшина, избран от жителите на квартала. За местните тя е 25 000 рупии (2,50 долара), а за чужденците - двойна. Парите се използват за ремонт на улиците, за охрана и за други общи нужди.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
