Тръмп и Чърчил – „гадните копилета“ в политиката

Призракът на Уинстън бродеше по време на лондонската визита на американския президент

Тръмп и Чърчил – „гадните копилета“ в политиката | StandartNews.com
Призракът на Уинстън бродеше по време на лондонската визита на американския президент

Ако Тръмп днес бе препрочел мислите на Чърчил преди да кацне в Лондон, би се усмихнал широко на една от тях: „Не се задоволявай да си дим, ако можеш да бъдеш огън.“ А ако Чърчил бе гледал отнякъде визитата, щеше да перифразира себе си и да каже: „Това няма да влезе в историята, защото аз не съм го сложил там.“
Е, няма да е съвсем прав, защото призракът на Чърчил бродеше не само в Портсмут, където честваха 45 години от десанта в Нормандия, но и в целия Лондон, където едни посрещаха Тръмп с топовни салюти, а други - с надуваеми балони.
Американският президент никога не е крил симпатиите си към един от най-великите английски премиери. Съвсем разбираемо е - самочувствието, агресивността и безпардонността, които отличаваха Чърчил от останалите световни лидери в средата на миналия век, днес лесно могат да се открият в поведението на американския президент. Затова нито кралицата, нито Тереза Мей, и за минута не са били затруднени в подаръците за държавния глава на САЩ.
Елизабет Втора му подари съкратен вариант на първото издание на книгата „Втората световна война“ -

то донесе на Чърчил Нобелова награда

за литература през 1953 г. „заради майсторството му при биографичното пресъздаване, но и заради брилянтните ораторски умения при защитата на най-важните ценности на човечеството“.
А премиерката му подари копие на Атлантическата харта, подписана между големите двама съюзници в миналото - Англия и Америка в лицето на Рузвелт и Чърчил. Съюзници, които обаче бяха такива повече във войни и по-малко в мирно време. А днес, с напускането Европейския съюз от Великобритания двустранните отношения са на изгодна позиция. И Тръмп е готов да ги вкара в нова орбита със „специално търговско споразумение след Брекзит”.
Категоричността на Тръмп, че Островът трябва да излезе от ЕС и без сделка, на практика преповтарят изказванията на Чърчил след войната, когато въпреки победата, губи изборите и остава в опозиция. Още тогава той защитава тезата за британска независимост от германско-френските индустриални проекти и вижда САЩ като стратегически партньор.
Общото между Доналд Тръмп и Уинстън Чърчил обаче не спира само дотук. Макар и живели в различни епохи, в които единият успя да стигне висотата на гениален военен водач, а другият е с амбицията да се превърне в безалтернативен икономически лидер,

приликите им започват още от фамилиите им

И двамата са родени в заможни семейства. Бащата на Тръмп – Фредерик Крайст Тръмп, роден в Ню Йорк, бил строителен предприемач, притежавал милиони, а майката Мери Ан МакЛауд, била родена в Шотландия и емигрирала в Голямата ябълка на 18-годишна възраст. От своя страна, бащата на Чърчил – Лорд Рандолф Чърчил, бил третия син на седмия херцог на Марлбъро. Майката на Уинстън – Джени Спенсър, била родена в Ню Йорк – дъщеря на финансист, която срещнала бъдещия си съпруг на конни състезания и бързо го очаровала с красотата си.
Както Доналд, така и Уинстън, бързо се издигат в политиката. При Чърчил това се получава, въпреки способността си да настройва хората срещу себе си. През 1940 г. той става премиер на Великобритания след оставката на Невил Чембърлейн. И независимо от първоначалното неодобрение от страна на политическите му „колеги“ , Чърчил се радва на широка обществена подкрепа.
Три дни след като става министър-председател, Уинстън казва пред Камарата на общините, че няма какво друго да предложи на британците освен „кръв…, пот и сълзи“ и повдига духа на нацията, декларирайки, че целта е „Победа. Победа на всяка цена.“
Звучи ви познато, нали? При подобно неодобрение Тръмп спечели президентските избори през 2016 г. Кандидатът на Демократическата партия Хилари Клинтън не само очакваше да влезе в Белия дом, но и да го направи с гръм и трясък. Но на клетвата, за ужас както на Клинтън, така и на много демократи, се появи именно Тръмп. Който обеща на народа си да сложи Америка на първо място и в програмата си, и в света. На всякаква цена.
Доналд Тръмп описва вече починалата си майка като „прекрасна жена“ и признава, че е наследил нейното желание

винаги да бъде „в светлината на прожекторите“

До днес той не само доказва, че е копие на родителката си в това отношение. В своята биография Тръмп казва: „Като погледна назад днес разбирам, че съм наследил чувството си на шоумен от майка си. Тя винаги имаше усет към драматичното и голямото. Беше много традиционна жена-домакиня, но и винаги се стремеше към света около себе си.“
А добре документиран момент от историята е, че Джени Чърчил е обожавала своя най-голям син - Уинстън - и е тази, която най-много му е помогнала в старта на кариерата. В книгата „Филип Ийд поглежда към Джени Чърчил“ авторката Анна Себба твърди, че желанието на Джени да бъде с млади мъже след смъртта на Лорд Рандолф се дължала на факта, че не искала никой да се конкурира с Уинстън за вниманието й. Тя дори прекъснала медения си месец с Джордж Корнуолис-Уест, за да подпомогне изборната кампания на Уинстън в неговия избирателен район.
Чърчил влиза в историята като един от най-смелите народни водачи, най-вече заради решенията и действията си по време на Втората световна война в първи си мандат. Но и като автор на Студената война, по време на опозицията си. А също така и като

човека, който винаги наследяваше кризи

така и не видя разцвета на Британия. Особено в посока икономика. Какво в образа му припознава Тръмп, тепърва ще видим. Все пак, американският президент кара само първия си мандат. Но отсега е ясно, и двамата са в общата графа - “гадните копилета в политиката”, които палят световни огньове, които никой няма силата да спре.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай