-
Растежът на БВП ще е 3,3% за тази година и 3,1% за следващата
-
България е усвоила само една трета от европарите
-
Разочарованието от недостатъчния напредък в борбата с корупцията може да натежи върху изборния резултат на ГЕРБ
Поддържаме непроменена прогнозата ни за ръст на БВП за тази година от 3,3%, а за следващата година - 3.1%.
Ускоряването на растежа през тази година ще дойде от инвестициите и износа, тъй като много от факторите, които възпрепятстваха нарастването на износа през миналата година, избледняват. В същото време растежът на частното потребление ще загуби известна инерция, тъй като траекторията му на растеж ще се влияе все повече от неблагоприятните демографски тенденции. Забавянето на световната търговия ще бъде основната спирачка за растежа през следващата година, но ръстът на вътрешното търсене се очаква да се запази достатъчно силен, за да поддържа
растеж над 3% през 2020 г.
------------
Ребалансиране на факторите, задвижващи растежа
Решихме да запазим прогнозата си за растежа на БВП за тази година от 3.3%, а през следващата година 3.1%. Въпреки това направихме известно ребалансиране на факторите, задвижващи растежа в нашия основен сценарий в сравнение с прогнозата, направена преди три месеца.
Частното потребление ще остане основният фактор за растежа през тази и следващата година, подкрепен не само от увеличаването на заплатите и заетостта, но и от допълнителното
повишаване в кредитирането, насочено към домакинствата. Още едно увеличение на заплатите в публичния сектор с 10% изглежда много вероятно през следващата година, което, в комбинация с по-високите минимални заплати и някои селективни увеличения на социалните плащания, следва да предоставят тласък на доходите на домакинствата през 2020 г. в сходни
пропорции с тези през 2019 г. Независимо от това, частното потребление се прогнозира да нарасне с малко по-слаби темпове, отколкото предвиждаше нашият сценарий преди три
месеца, тъй като пречките през увеличаване на заетостта са на път да се окажат по-големи, особено когато се вземе предвид, че структурата на българската икономика е доминирана от трудоемки сектори, за които достъпът до нови работници е ключов за продължаване на експанзията.
По-силни инвестиции
Това ще бъде частично компенсирано от по-силни инвестиции, тъй като България е усвоила само една трета от средствата си от фондовете на ЕС, като същевременно инвестиционният апетит на местните власти вероятно ще се увеличи поради наближаващите общински избори тази есен. Освен това експанзията на жилищното строителство изглежда далеч не е приключило, като предлагането на нови жилища изглежда
продължава да изостава в сравнение с търсенето, дори в контекста на неблагоприятната демографска перспектива. И накрая, очакваните инвестиции в производството и разширяването
на газопреносната мрежа би трябвало да помогнат за увеличаване на бруто образуването на основен капитал с по-силен тласък тази и следващата година, отколкото очаквахме преди три месеца.
Износът нараства с 9,5% за година
Основният фактор за компенсиране на по-слабото частно потребление в нашия нов базов сценарий ще бъде по-силното възстановяване на износа. Силното възстановяване на износа
вече се забелязва в данните за първото тримесечие на 2019, където в номинално изражение износът нараства с 9.5% на годишна база, най-силно от последните три месеца на 2017 г. насам. Това се дължи преди всичко на намаляващия ефект на някои от факторите, които ограничиха растежа на износа през миналата година, включително:
1) по-слаба от очакваната реколта за някои селскостопански продукти поради лятната суша 2) временното преустановяване на работата на най-голямата компания за преработка на мед и медни сплави Аурубис и на рафинерията на нефт и нефтопродукти Нефтохим Бургас, които заедно формират около 15% от общия стоков износ на страната.
Освен това износът вероятно ще получи по-силен тласък от бизнес инвестициите, реализирани миналата година, когато бруто образуването на основен капитал в машини и оборудване нарасна със 7,1% в реално изражение (най-силното отчитане от 2015 г. и пето най-високо в ЦИЕ). И докато България все още не е успяла да привлече големи инвестиции в автомобилостроенето, имаше няколко средно големи проекта от по 30 до 50 милиона евро, които, макар и не съвсем ясно с колко, би трябвало да увеличат производствения капацитет на сектора с 10 до 15%.
Технологии и военно оборудване увеличават вноса
Вносът на технологии в производствения и енергийния сектор в допълнение към закупуването на ново военно оборудване (в съответствие с ангажимента за повишаване на военните разходи до 2% от БВП) ще гарантира, че ръстът при вноса ще изпревари този на износа за трета поредна година, което допълнително ще ограничи търговския излишък до 1,6% от БВП през 2019 г. и 0,7% от БВП през 2020 г. Въпреки че не очакваме по-нататъшна ескалация на търговските войни, забавянето на растежа в развитите икономики, предвидено в нашия глобален сценарий през следващата година, ще има негативен ефект върху българския износ за еврозоната през 2020 г.
Ръст на кредитите, лихвата за ипотеки падна под 3,2%
Тази и следващата година вероятно ще бъдем свидетели на най-големите импулси за растежа, идващи от кредита досега в настоящия бизнес цикъл, тъй като общите кредити се увеличиха със 7% на годишна база през април, водени от кредитите на дребно и ипотечните кредити за домакинствата. При коригиране с продажбите на необслужвани кредити ръстът се очертава още
по-силен, може би с малко над 8% на годишна база, което направи възможно темповете на растеж на кредитите да надвишават номиналния ръст на БВП за втора поредна година. Солидният ръст на кредитите получава подкрепа и от бавно намаляващата цена на кредита, като например през април тази година лихвеният процент за новоотпуснатите ипотечни кредити, деноминирани в местна валута, за първи път падна под прага от 3,2%.
Цените на ток и вода ще растат по-бързо от инфлацията
Очакваме инфлацията леко да се забави през периода на прогнозата въпреки ускорението на индекса на потребителските цени до 3.7% през април на фона на по-високите от очакваните цени на храните. Инфлацията на цените на енергията скоро ще започне да намалява на годишна база, тъй като базовият ефект изчезва, въпреки че може да се стигне до временно покачване на общата инфлация в четвъртото тримесечие на 2019 г. Нарастването на цените на хранителните продукти все още не е приключило, тъй като ще е необходимо повече
време нарастването на цената на непреработените храни от последните няколко месеца да се пренесе и в цените на преработените храни. Темпът на нарастване на административно регулираните цени ще надхвърля общото инфлационно ниво през тази и следващата година, според нас, тъй като регулаторите ще се опитат да използват възходящата фаза от бизнес цикъла, за да насърчат осъществяването на практика на някои дълго отлагани инвестиции в рехабилитация и разширяване на мрежите за пренос на вода и енергия. Очакваме движената от търсенето инфлация да остане ниска през 2019 и 2020 г., тъй като, според нас, ще бъде необходимо още време преди ръстът на заплатите да започне да се трансформира в някакъв по-осезаем натиск за увеличаване на базисна инфлация.
ГЕРБ може да загуби кметове на север
Въпреки скандала с покупките на луксозни апартаменти на по-ниски от пазарните цени, управляващата дясна партия ГЕРБ спечели изборите за Европейски парламент. Но значимостта на тази победа беше ограничена от много ниската избирателна активност (32%, петата най-ниска в ЕС), която от своя страна допълнително увеличи важността на общинските избори през тази есен. Проучванията на общественото мнение показват, че разочарованието на гласоподавателите от недостатъчния напредък в борбата с корупцията може да натежи върху изборния резултат на ГЕРБ, въпреки усилията на правителството за ускоряване на растежа на БВП и работните места. Нашият основен сценарий е, че ГЕРБ ще запази контрола си над голяма част от местната администрация, макар че може да се очаква известна загуба на влияние, особено в северните части на страната, където доходите, заетостта и публичните инвестиции в инфраструктура изостават. В този случай е трудно да се види какво би мотивирало управляващата партия да промени съществено провежданата стопанска политика. При този сценарий, правителството ще запази водената досега неутрална към растежа фискална
политика и вероятно ще разхлаби натиска за задържане на административно регулираните цени (за да се подкрепят дълго отлаганите инвестиции в подобряване качеството на мрежите
за пренос на електрическа енергия и вода), тъй като необходимостта от популистки мерки ще намалее след изборите. В случай на значителни загуби за ГЕРБ вероятно ще се стигне до
предсрочни избори през пролетта на следващата година. При този сценарий правителството може да направи завой към по-популистки мерки, включително и по-високи бюджетни разходи, в опит да ускори растежа на БВП и доходите възможно най-скоро.
*Всички заглавия са на редакцията
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
