Българите трябва да познават закона, за да не се подвеждат от словесните атаки на политиците, казва проф. Антоанета Христова, политически психолог, ръководител Департамент Психология в Института за изследване на човека и населението към БАН
- Госпожо Христова, за първи път прокуратурата влезе в президенството, какъв знак е това?
Знак, че призивът „Светлина, светлина“ е за всички. Дори тези, които викат и говорят за светлина, също няма да бъдат пощадени от ситуацията, в която блатото трябва да се чисти. Много е трудно да се коментира ситуацията от гледна точка на битката между институциите, която е на всички нива. Първо, усещането е, че има раздаване на справедливост. Второ, през раздаването на справедливост реално се провежда разчистване до степен на много тежка битка между институциите. И на трето място, усещането е, че е дошло време да се казват нещата такива, каквито са, без да бъдат тежко манипулирани от псевдоексперти в сферата на управление на общественото мнение.
Усещането, че винаги има втори план, е толкова наболяло, че е от обществена значимост да бъде разкрит. Всичко, което прави прокуратурата в момента, е работа в тази посока. На никого няма да бъде спестено - нито на този, когото смятахме доскоро за нов в политиката, нито на онези, които имат много опит в политиката. Нито на бизнеса и парите, които смятаха, че темата за приватизацията и всичко, което се е случило безобразно в нашата държава по времето на прехода, е минало давност. Разкриването и свободното говорене по темата, без притеснение, че някой ще те заплаши и ще те подведе под отговорност, може би ще бъде начало на ново гражданско общество в България.
Обаче тук идва рискът – къде е законът, кога един човек е виновен? Защото знаем, че един човек е невинен до доказване на противното. Къде е връзката между морала и закона? Ако имаме защита на човека от закона, то къде е моралът? Кое е правилното - ако има съмнения към даден човек - той да бъде отстранен, както прави Борисов, но ако съмненията не бъдат доказани? Или пък обратната практика – на президента, който запазва хората си до последно независимо от съмненията? Има само едно-единствено правилно действие в ситуацията – и то е практика, взета от страните с по-стара демокрация - тази, която започна да прилага Борисов – при съмнение човекът, който приписва негатив на имиджа и на партията, и на него като министър-председател, и на правителството, трябва да си отиде. Същото важи и за президента.
Ние трябва да се научим, че в политиката не може да си разрешаваш неща, които би си позволявал като частна персона. Във властта трябва да си свръхограничен в свободите си. Трябва да знаеш, че във всеки момент си контролиран. Че твоят есемес или комуникация може да бъдат извадени и с тях да бъде ударено правителството, чийто представител си, или институцията, в която работиш. Докато това не го разберем като норма и не изчистим хората, които си позволяват да нарушават правилата, макар и само моралните, а не законните, няма да има гражданско общество.
Следващ риск, който се явява, са фалшивите новини, на базата на които могат да се взимат решения за освобождаване на даден човек. Фалшивите новини са голямо блато за обществото, а социалните медии са основата на това блато. Профилът на хората, които се изявяват там, показва, че те са неудовлетворени, малцинствени представители на определени тези и чрез големия шум, който създават, се опитват да придадат значимост на собствената си позиция. Това е много сериозен проблем и за онези, които се опитват да се ориентират в обществените настроения през социалните мрежи, защото е дезориентация. Затова смятам, че е много смислено решението на Европейския парламент да издигне като един от основните си приоритети борбата с фалшивите новини. Социалните медии може да служат за излив на енергия, защото хората имат нужда от това. Но функцията им не бива да бъде разглеждана като равнопоставена с тази на останалите медии, където журналистът може да защити позицията си.
- Да, тези фактори влияят на оценките и тълкуването, които се правят на различни политически действия и послания. Как да си обясним, например, общата позиция на президента Радев и градската десница в лицето на Христо Иванов и „Да, България“ по отношение на НСО – нещо, което се случва за първи път?
- Не биха могли представителите на „Демократична България“ и Румен Радев да имат общо поле в тази тема. Защото единият е отговорен за ситуацията, а другите я провокират. Тълкуването ми е, че Радев се е объркал. НСО е под ръководството на президента и няма друга интерпретация на закона. Ако Румен Радев признава, че това са представители на НСО, това означава, че топката изцяло е в неговото поле.
В сряда Румен Радев заяви, че за НСО отговорността е на министър-председателя. Но в конкретния случай отговорността е на президента по всички линии. Не можеш да заблуждаваш хората, че някой е виновен, когато ти си отговорен за работата на тази служба. Няма друга възможност да се успокои обществото и да бъде извадено от жълтината и агресивното поведение на институциите една към друга, освен законът – той казва кой е отговорен. Ако се разширява през публичното и експертното говорене познанието на гражданина за това какъв е законът и кой е отговорен, тогава автоматично войната спира.
- Досега ДПС оставаше встрани от скандалите. Защо "Росенец" стана новата мишена на десницата?
- Защото на Христо Иванов му трябва да се върне в публичното пространство и намери интересна тема – на българите да им кажеш нещо за ДПС и за Доган, за родното черноморие и липсата на достъп до родните брегове – това са две теми, които удрят сърцето и емоцията. Но проблемът на Христо Иванов е, че не е преценил, че на практика всичко отива върху отговорността на президента как работи НСО. Защото НСО показа, че не е подготвено, че реагира абсолютно неадекватно на ситуация, в която български гражданин слиза на български бряг. Че реагира абсолютно неточно на български гражданин, който носи български флаг. Т.е. към президента има една институция, която не е подготвена да реагира в сложни ситуации на взимане на решения. От гледна точка на Христо Иванов това е много сложна тема, която той постави на масата. Аз съм сигурна, че в нейната сложност тя постепенно ще отмре като тема. Но се е постигнал ефектът, който той търсеше - да бъде в медиите и да се хареса.
- От къде идват атаките срещу Борисов и какви ще са последствията от тях?
- Атаките срещу Борисов идват от многото интереси, които е настъпил в последно време. С просто око се вижда, че са настъпени много интереси на различни политически партии, защото това, че той държи един добър рейтинг след толкова време управление, а другите не успяват да се справят и да излъчат алтернатива, неминуемо води до желание у опозицията той да бъде „отстрелян“. Това е видимо за всички. Отделно прокуратурата си създаде също доста врагове предвид поетите действия срещу силни бизнесмени, които разполагат с много средства и бяха принудени да напуснат страната или са в ареста. Тези хора имат интерес да разклатят статуквото, което е допуснало да има активна прокуратура. Естествено, че това статукво за тях е свързано с управлението на Борисов. Това е вторият план на атаката.
Третият план – Цветан Цветанов, независимо, че е един от създателите на партията, беше много силно ударен и е естествено да иска реванш. Реваншът му е на фона на оправданията, които получи при проверките, направени срещу него – те показаха, че няма нарушение на закона. Всичките приказки на опонентите му, особено в лицето на „Боец“, например, се сриват, при положение, че едните говорят, а документите и законът показват друго. Трябва да се говори на базата на закона или на базата на това какви грешки има в закона, които допускат вратички. Защото иначе говориш популистки или „едно към гьоторе“ – с цел само да нападаш, без значение какво казваш. Ние сме постоянно свидетели на такива ситуации. Така че от вътрешна позиция има откъде да бъдат атакувани и ГЕРБ, и правителството, пак видимо за всички. И на четвърто място ще отбележа, че самото правителство си отваря поле да бъде атакувано, защото влиза в ситуации, които не са достатъчно обмислени, не са експертни, допуска прибързани реакции.
- Скандали, пандемия, икономическа криза, която се очаква да ескалира наесен – какъв ще е резултатът от натрупването на толкова негативни фактори и ще доведат ли те до предстрочни избори?
- Не, не смятам. Никой не иска предсрочни избори, защото никой не е готов, с изключение на ГЕРБ. А ГЕРБ не иска предсрочни избори, защото иска един мандат, изкаран до края. На второ място, смятам, че изцяло отговорни за последващите дни и месеци са политиците. Те трябва да покажат, че могат да намират пътя в хаоса. Вие изредихте три теми, които са стресиращи за всеки българин. Този стрес може да бъде успокоен само ако политиците, които ни управляват, знаят целта, обясняват я и успяват да покажат пътя, по който хората да се ориентират в сложната ситуация, да правят коректните оценки и да вземат решения за самите себе си.
Институционалното говорене трябва да е такова, че да създаде респект към институцията, а не да олекваме с приказки. В този алабализъм, в който сме попаднали като граждани, ние губим ценностните ориентири. В момента сме в дъното на загубата на ориентация. И си мисля обаче, че точно защото сме в това дъно, се случват неща, които ще направят промяна – и в психиката, и в говоренето. Може би сме на пътя на случването.
- Казвате, че това което ще се случи, няма да са предсрочни избори. Но пък има играчи, които дадоха заявка за властата и вече загряват – и Слави Трифонов, и Мая Манолова, и Цветан Цветанов, и дори Васил Божков. Те ще имат ли търпение да изчакат почти цяла година до редовните избори?
- Темата Мая Манолова не ми е интересна, не виждам капацитет в нея. Темата Слави Трифонов също не е интересна, но е незаобиколима. Защото с неговия популизъм и с неговите концерти може да заблуди определена група млади хора от провинцията. Това са хора, неразбиращи от политика, търсещи просто нещо да се промени. И може да го изберат да влезе в парламента. Но той ще влезе и ще му се наложи да се съобразява с мнозинството. Дълбокото ми убеждение е, че той ще бъде загуба на време за българското общество. За Цветан Цветанов ще бъда изненадана, ако постигне 4% на база на корпоративен и технологичен вот.
- Какво ще кажете за старите играчи извън властта, които също напират – десницата, БСП?
- Христо Иванов прави шоупрограма, която е доста интересна. Признавам, че това е ПР ход, който е намерен точно, привлече вниманието. Видяхме, че с определени хватки и комбинацията с леви избиратели на Мая Манолова и БСП, Христо Иванов успя да направи ляв центъра на София. Има механизми, според които критичната група хора може да бъде управлявана чрез определени технологии. На „Демократична България“ подкрепата не стига, наложи се да бъдат подкрепени от хората на Мая Манолова и БСП. Така че естествено се получава коалиция. Там ДСБ вече го няма реално. Има и други малки партии, които могат да се появят. И БСП не е готова. През септември левицата ще преживее изключително сериозна буря, как ще премине корабът й през нея – не мога да предположа. Но и там е необходима кардинална промяна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
