Лондон. Хората за първи път са превърнали кучетата в най-добрите си приятели в праисторическа Европа, където групи от ловци са се научили да укротяват опасните вълци в периода от преди 19 000 до 32 000 години, гласи ново изследване, публикувано в Science.
Новото проучване, въз основа на анализ на ДНК фрагменти от вкаменелости на древни вълци и кучета, противоречи на по-ранни теории, според които кучетата са били първоначално опитомени в Близкия изток или Източна Азия.
Експертите като цяло са съгласни, че интеракцията между хора и вълци е започнала най-вероятно с няколко сиви вълка, навъртащи се около човешки лагери с надеждата за храна. С течение на времето, хората ги приемат, може би първоначално като охрана или ловни партньори, и ги научават да бъдат полезни спътници.
Къде и кога се е случило това е въпрос на спор.
Сега Олаф Талман, от Университета Турку във Финландия, и колегите му смятат, че са в състояние да докажат, че първоначалното опитомяване се е случило в Европа, след като са констатирали, че ДНК на модерните кучета най-много прилича на някои от древните европейски видове или съвременните европейски вълци, но не и вълци извън Европа.
"Ние сме сигурни, че Европа играе важна роля в опитомяването на кучето", заяви Талман.
Фактът, че кучетата са опитомени толкова рано в Европа означава, че те са се присъединили към човешкото общество, когато хората все още са се прехранвали с лов и събиране на храна, а не са водили уседнал начин на живот като земеделци.
В резултат на това Талман смята, че първите "прото-кучета" са се възползвали от труповете на животни, останали след лова, като в замяна са предлагали защита от хищници и помощ по време на лов.
Генетичният анализ, извършен от неговия екип се основава на митохондриална ДНК - общ инструмент за проследяване на потекло - която е било извлечена от вкаменелости на осем древни кучета и 10 вълка.
Това е сравнено с генетични проби от 130 модерни кучета и вълци, водещи изследователите до заключението, че първите кучета са възникнали в Европа от популация на сивите вълци, която сега е изчезнала.
Митохондриалната ДНК, която се предава от майка на дъщеря, и е почти ексклузивно наследявана от майката, се променя много малко от поколение на поколение. Чрез нея учените са в състояние да изчислят кога популации или видове започват да се разделят генетично. Но това не дава пълна генетична картина, оставяйки известна несигурност.
Един от проблемите е, че кучешките популации са изключително смесени една с друга, заради постоянното придвижване от място на място, следвайки собствениците си, което усложнява генетичния сигнал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
